Емих XII фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург

Емих XII фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург (на немски: Emich XII von Leiningen-Dachsburg-Hardenburg; Emicho XII); * 4 ноември 1562 в замък Харденбург, Бад Дюркхайм; † 24 ноември 1607 в Щракенбург, Дармщат) от род Дом Лайнинген е граф на Лайнинген-Дагсбург-Харденбург.

Емих XII фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург
Emich XII von Leiningen-Dachsburg-Hardenburg
граф на Лайнинген-Дагсбург-Харденбург
Роден
Починал
24 ноември 1607 г. (45 г.)
Герб
Семейство
РодЛайнингени
БащаЙохан Филип I фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург
МайкаАнна фон Мансфелд-Айзлебен
СъпругаМария Елизабет фон Пфалц-Цвайбрюкен-Нойбург (7 ноември 1585 – 24 ноември 1607)
ДецаЙохан Филип II фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург
Фридрих X фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург
Емих XII фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург в Общомедия
Герб на Лайнингенския род
Замък Харденбург при Бад Дюркхайм

Той е единственият син на граф Йохан Филип I фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург (* 25 декември 1539; † 8 септември 1562) и съпругата му графиня Анна фон Мансфелд-Айзлебен (* ок. 1560; † 1621), дъщеря на граф Йохан Георг I фон Мансфелд-Айзлебен (1515 – 1579) и Катарина фон Мансфелд-Хинтерорт († 1582). Внук е на граф Емих X фон Лайнинген-Хартенбург (1498 – 1541) и графиня Катарина фон Насау-Саарбрюкен (1517 – 1553), дъщеря на граф Йохан Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен.

От 1560 до 1725 г. замък Харденбург в Бад Дюркхайм е главната резиденция на фамилния клон. Емих XII подписва формулата Formula Concordiae от 1577 г. и книгата Concordia от 1580 г. [1]

Емих XII се жени в Хартенбург на 7 ноември 1585 г. за принцеса Мария Елизабет фон Пфалц-Цвайбрюкен-Нойбург (* 4 октомври 1561 в Нойбург; † 28 февруари 1629 в Дуркхайм) от фамилията Вителсбахи, дъщеря на пфалцграф и херцог Волфганг фон Пфалц-Цвайбрюкен и Анна фон Хесен.[2] Те имат децата:[3][4]

Литература

редактиране
  • Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Burgen und Bergschlösser in den ehemaligen Gauen, Grafschaften und Herrschaften der bayerischen Pfalz, Band 3, S. 189 – 217, Kaiserslautern, 1863
  • Michael Frey: Versuch einer geographisch-historisch-statistischen Beschreibung des königl. Bayer. Rheinkreises. Band 2 (Gerichts-Bezirk von Frankenthal), Speyer 1838, S. 484, (Digitalscan)
  • Heinrich Conrad: Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses, Landkreis Bad Dürkheim, 2000, S. 51 – 56, ISBN 3-00-006579-2
  • Brinckmeier, Genealogische Geschichte des Hauses Leiningen, Brunswick, 1890 – 1891
  • Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, Vol. I/1, Tafel 96.

Източници

редактиране
  1. Bekenntnisschriften der evangelisch-lutherischen Kirche (BSLK), S. 16 und S. 764.
  2. Emich XII, Graf von Leiningen-Dachsburg-Hardenburg, geneall.net
  3. Emich XII, Graf von Leiningen-Dagsburg-Hartenburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Leiningen 4, genealogy.euweb.cz

Външни препратки

редактиране