Ениджевардарско езеро

Ениджева̀рдарското езеро или Па̀зарският гьол или Пазарското блато (на гръцки: Βάλτος Γιαννιτσών, Λίμνη Γιαννιτσών; на турски: Yenice Gölü) е бивше езеро от групата на егейските езера, разположено в Югоизточна Македония, Гърция.

Ениджевардарско езеро
Λίμνη Γιαννιτσών
блато
Карта на Ениджевардарското езеро и базите на българските и гръцките чети
Карта на Ениджевардарското езеро и базите на българските и гръцките чети
Местоположение в Гърция
Местоположение Северна Гърция
Ениджевардарско езеро в Общомедия

ОсобеностиРедактиране

Намирало се е в равнинната местност на 8 km южно от град Енидже Вардар (Пазар), чието име носи, и е обхващало между 160 – 180 km2. Езерото е имало неправилна триъгълна форма, като най-изразително е било разлято на югозапад с дължина 30 мили. Образува се от водите на реките Мъгленица и Караазмак, както и от пролетните реки на Паяк планина. Сред особеностите му са били голямата заблатена област и множеството малки острови, а също трудно проходимата тръстикова растителност[1] и сеещите малария комари. Силно развит е бил риболовът в езерото. То е изцяло пресушено между 1928 – 1932 година от гръцките власти чрез компанията Ню Йорк Фаундейшън Къмпани[2], като плодородната му земя се използва за селскостопанска дейност[3].

ИсторияРедактиране

 
Четата на Апостол Петков – прав най-вляво, до него е Павел Граматиков.

В периода 1903 – 1908 година езерото се използва за бази от враждуващите чети на ВМОРО и Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. С помощта на местните селяни ВМОРО устройва своите бази в езерото още преди Илинденско-Преображенското въстание. Те остават главна база на войводата Апостол Петков, наричан от местното българско население Ениджевардарското слънце. През 1907 година съвместният натиск на гръцката пропаганда и турската армия принуждава българите да напуснат района на езерото. Базите на ВМОРО са: Алонаки, Ития, Сливица, Алгана, Порт Артур, Жервохор, Корчука и Голо село, което се пада главен щаб на Апостол Петков.

От 1904 година по протежение на южната граница на езерото започват да отсядат чети на гръцката пропаганда, начело с Гоно Йотов. През 1906 година от Гърция пристигат и четите на Панайотис Пападзанетеас, Михаил Анагностакос (капитан Матапас), Телос Агапинос (капитан Аграс), Йоанис Деместихас (капитан Никифорос) и Константинос Сарос (капитан Калас), а през 1907 година и тази на Хараламбос Папагакис (капитан Аграфиотис).[4]

Гръцката писателка Пинелопи Делта в романа си „В тайните на блатото“ (1937) описва сраженията между четите в блатото, а част от действието на българския игрален филм „Мера според мера“ също се развива в него.

През октомври 1912 година край езерото се провежда битката за Енидже Вардар, като част от Балканската война.

БележкиРедактиране

  1. „Ο Αγώνας στην λίμνη των Γιαννιτσών και στρατηγική σημασία του βάλτου от сайта clubs.pathfinder.gr“, архив на оригинала от 5 март 2012, https://web.archive.org/web/20120305214620/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/602591, посетен 5 март 2012 
  2. Eugene N. Borza, In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon (1992) ISBN 0-691-00880-9, p. 289; Matthieu Ghilardi et al., „Human occupation and geomorphological evolution of the Thessaloniki Plain (Greece) since mid Holocene“, Journal of Archaeological Science 35:1:111-125 (Януари 2008)
  3. Сателитни снимки от местността
  4. Το Στοιχειό του Βάλτου 9 Φεβρουαρίου, 2016, www.fileg.gr