Квинт Ений (на латински: Quintus Ennius, 239 – 169 пр.н.е.) е древноримски поет, смятан за баща на римската поезия. Произведенията му повлияват значително на развитието на латинската литература, но до нас са достигнали само откъслеци от тях.

Квинт Ений
Quintus Ennius
Роден 16 юли 239 г. пр.н.е.
Починал 8 октомври 169 г. пр.н.е. (70 г.)
Професия поет
Националност Древен Рим
Квинт Ений в Общомедия

По-дълбокото елинизиране на римската литература започва с многостранната дейност на Квинт Ений (239-169 г.). Ений бил родом от Калабрия и бил със смесена гръко-италийска култура. Той получил сериозно гръцко образование и бил запознат не само с литературата, но и с разпространените в Южна Италия философски системи на западногръцките мислители – с питагорейството и с учението на Емпедокъл. През време на Втората пуническа война той служил в римската войска и в 204 г. дошъл в Рим, където се занимавал с преподаване и с постановка на пиеси. Сципионовият кръг намерил в негово лице своя поет и прославител. Ений рязко критикува своите предшественици, първите римски поети, за грубата форма, за недостатъчното внимание към стилната обработка, за необразоваността им; никой от тях “дори и насън не е видял” философия. Програмата на Ений е да въведе в римската литература принципите на гръцката форма и гръцкото идейно съдържание, да я преустрои въз основа на гръцката поетика, реторика и философия. Чувствувайки се реформатор, той работи подобно на Ливий Андроник и Невий в различни области и обогатява римската литература с нови видове.

ТворчествоРедактиране

Най-значителното произведение на Ений е историческият епос “Анали”, който в 18 книги излагал цялата история на Рим, от бягството на Ений от Троя до съвременниците на поемата – неговите аристократически покровители. В увода към поемата се разказвал някакъв “сън”. Ений се вижда пренесен на планината на музите и там му се явява Омир. В устата на Омир се влага питагорейското учение за прераждането на душите (метемпсихоза) и разказ за съдбата на неговата собствена душа, която, както излиза, се е преселила сега в тялото на Ений. Оттук е ясно, че Ений иска да даде на поемата си Омиров стил, да стане втори, римски Омир. Ений не може да не си е давал сметка, че неговите “Анали”, които излагат последователно събитията на римската история, са коренно различни от Омировия епос.

“Омиризмът” на Ений има преди всичко формален характер и се състои във възпроизвеждане на стихотворната форма и отделните стилни и повествователни похвати на старогръцките поеми, във въвеждането на Омиров колорит, както той се схващал от елинистическите коментатори на Омир. Най-важна крачка в това направление било отказването на Ений от установилия се в римската епическа традиция сатурнов стих и възприемането на стихотворния размер на Омировите поеми.

Ений е създател на латинския хекзаметър, който отсега нататък. става задължителна стихотворна форма за римския епос. Приспособяването на хекзаметъра към латинското стихосложение изисква по-голямо майсторство. Ений се справил успешно с тази задача.

По-нататък той създава за епоса тържествен архаичен стил с използването на Омирови формули, епитети, сравнения, но не пренебрегва и традиционните римски похвати на звуковите повторения (с. 321). Този стил на Ений сложил своя отпечатък върху по-нататъшното развитие н римския епос чак до “Енеидата”. По Омиров образец в изложението на “Аналите” се въвежда също така олимпийска обстановка – сцени с участието на боговете. Във фрагментарно състояние са дошли и други произведения на Ений. Като професионален драматург той преработвал гръцки трагедии и комедии. Комедиите се удавали зле на този майстор от висок стил и били скоро забравени, докато трагедиите влизали дълго време в репертоара на римския театър. За сметка на това по отношение на трагедиите имал оригинален избор и се насочвал предимно към Еврипид. Чрез обработките на Ений римският зрител се запознавал с такива трагедии като “Евменидите”  на Есхил и Еврипидовите „Александра”, „Ифигения”, „Медея”. Ений разработва силните форми на високата поезия.

Ений разработва школа, в която е неговият племенник, „ученият” трагически поет Пакувий.

Известни творбиРедактиране

  • Epicharmus
  • Euhemerus
  • Hedyphagetica
  • Saturae
  • Annales („Летописи“, епос)