Енклитика е термин от езикознанието, с който се означава едносрична дума без собствено ударение, която е тясно свързана с предшестващата я дума и се изговаря заедно с нея. В поетическата реч енклитиката образува една ритмическа цялост (стъпка) с предходната дума, която има свое ударение.[1]

Правописна грешка с липсата на интервал между думите „ползва“ и „се“, която отразява спецификата на енклитиката, че се изговаря заедно с предшестващата я дума

Примери: гордея се, страх ме е, аз съм,[2] ходи ли, Иване бе, кажи ми, остави я, някой си, мамо ма, Пенке ле[1].

Терминът с противоположно значение е проклитика.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Георгиев, Л., Ницолов, Л., Джамбазки, Х., Спасов, С. Речник на литературните термини. Издателство „Народна просвета“, София, 1963
  2. а б Енклитика, Речник на българския език. Сайт на ИБЕ-БАН. Последен достъп: 9 май 2021 г.