Енотовидно куче

вид бозайник

Енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides) е животно от семейство Кучеви, макар че често е бъркано с енота и язовеца. То е единственият жив вид в род Енотовидни кучета (Nyctereutes). Енотовидното куче има особена значимост в японската култура, където то е известно под името тануки (タヌキ).[2]

Енотовидно куче
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
триб:Canini
род:Енотовидни кучета (Nyctereutes)
вид:Енотовидно куче (N. procyonoides)
Научно наименование
(Gray, 1834)
Разпространение
Енотовидно куче в Общомедия
[ редактиране ]

Общи сведения редактиране

Средната дължина на възрастно енотовидно куче е около 65 cm, а теглото е между 4 и 10 kg.

В научните среди се водят спорове за връзката между сибирския (N. p. ussuriensis) и китайския (N. p. procyonoides) подвид от една страна и японския (N. p. viverrinus) подвид – от друга. Според някои японският подвид е отделен вид, поради някои различия в хромозомите, поведението и теглото.

Разпространение редактиране

Енотовидните кучета произлизат от Япония, Югоизточен Сибир и Манджурия, но днес се срещат до Скандинавия, Франция и Италия. Обитават както равнинни, така и планински райони, особено в гористи местности. Често могат да бъдат видени и край села и обработваеми земи. В България отделни екземпляри има в Добруджа, Великотърновско и Бургаско.

Популацията на енотовидните кучета намалява през последните години, поради лова, урбанизацията, разпространението на домашните животни и предаваните от тях болести.

Начин на живот и хранене редактиране

Енотовидните кучета са единствения представител на семейство Кучеви, които, подобно на мечките, спят зимен сън, след като са се охранили през есента. Известно е също, че понякога те се правят на умрели, когато са нападнати. Те живеят прикрити и обикновено се крият или скимтят, вместо да се бият.

Както и другите представители на семейството, енотовидните кучета са всеядни. Въпреки това тяхната диета е необичайно разнообразна, включвайки безгръбначни, жаби, гущери, гризачи и птици, наред със семена и плодове. Живеещите край океана ядат също крабове и изхвърлени на сушата морски организми.

Размножаване редактиране

Енотовидните кучета раждат средно по 5 малки. Те са моногамни, но са наблюдавани сблъсъци за женски между мъжките. Продължителността на живота е 3 – 4 години в диви условия и 11 години в плен.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Nyctereutes procyonoides (Gray, 1834). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Kauhala, K. & Saeki, M. Nyctereutes procyonoides // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 март 2009. (на английски) Database entry includes justification for why this species is of least concern
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Raccoon Dog в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​