Енрике II Кастилски
Енрике II Кастилски (на испански: Enrique II de Castilla; * 13 януари 1334, Севиля ; † 29 май 1379, Санто Доминго де ла Калсада) е крал на Кастилия и Леон (от 23 март 1369 година). Основател на Династия Трастамара.
| Енрике II Кастилски | |
| крал на Кастилия и Леон | |
 Детайл от Мадона с младенеца – Маеста, кралят е изобразен като донатор ок. 1350 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Испания |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1369 – 1379 |
| Предшественик | Педро I Жестокия |
| Наследник | Хуан I Кастилски |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Династия Трастамара |
| Баща | Алфонсо XI |
| Братя/сестри | Санчо д’Албуркерке Педро I Жестокия |
| Деца | Хуан I Кастилски Леонор Кастилска |
| Други роднини | Фернандо I Арагонски (внук) |
| Енрике II Кастилски в Общомедия | |
Произход редактиране
Енрике, граф на Трастамара, е извънбрачен син на крал Алфонсо XI Кастилски (1311 – 1350) и Леонора де Гусман (1310 – 1351).[1]
Борба за престола редактиране
През 1366 г., Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия намира съюзник в лицето на френския военачалник Бертран дю Геклен, обединил около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия. Начело на тази нова сила, Геклен навлиза в Кастилия, като съюзник на Енрике превзема редица ключови крепости, сред които и столицата Бургос. Там на 5 май 1366 година Енрике е коронясан за крал на Кастилия и Леон.[2] През ноември същата година, Енрике не успява да превземе галисийската крепост Луго, а на 3 април 1367 година е разбит при Нахера от крал Педро I Жестоки, който е поддържан от английската армия командвана от Едуард Черния принц. След това поражение, той се скрива в Пиренеите.[3]
На следващата 1368 г., Черният принц, болен от дизентерия и остава почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания), е принуден да напусне Иберия. Скоро Педро не може да се разплати с англичаните и се лишава от тяхната помощ. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и Геклен в битката при Монтиел на 22 март 1369 година. След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп, за да го пропусне през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата еднокръвни братя преминава бурно и те започват да се бият с ками, като Енрике пронизва смъртоносно и убива Педро I Жестоки.
Тази победа не донася на Енрике II окончателно утвърждаване на кастилския трон. Против него създават коалиция кралят на Португалия, Фернанду, и Джон Гонт, херцог на Ланкастър.[4] Първата война с него (1369 – 1371) се води пасивно и завърщва с годеж между Фернанду I и дъщерята на Енрике II Леонора. В хода на втората война (1373 год) Енрике разгромява войска на съюзниците и обсажда Лисабон. Фернанду I е принуден да подпише унизителен мир. Впоследствие Енрике II успешно се бори с опозицията сред кастилското дворянство, но с цената на ослабване на централната власт, тъй като раздава много земи и владения на своите поддръжници.
Брак и деца редактиране
На 27 юли 1350 Енрике II се жени за Хуана Мануел, дъщеря на Хуан Мануел, принц на Вилена, младши клон на кралския дом на Кастилия. Те имат три деца:
- Хуан I Кастилски (1358 – 1390)
- Елеонора (1361 – 1425), съпруга на крал Карл III Наварски
- Хуана (1367 – 1374)
Има извънбрачни деца припознати през 29 май 1374:
- Алфонсо (1355 – 1398)
- Ленор
- Хуана
- Констанца
- Фернандо (1365 – 1438)
- Мария (1375 – сл. 1393)
- Федериго
- Беатрис († 1409)
- Eнрике (1378 – 1404)
- Педро († 1366)
- Изабел
- Инес († сл. 1443)
- Хуана
Галерия готическо изкуство с образа на крал Енрике редактиране
Източници редактиране
- ↑ Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
- ↑ Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5
- ↑ López de Ayala, Pedro (1994 – 1997). Crónica del rey don Pedro y del rey don Enrique, su hermano, hijos del rey don Alfonso Onceno (edición crítica y notas de Germán Orduna; estudio preliminar de Germán Orduna Y José Luis Moure). Buenos Aires. OCLC 489686613.
- ↑ Valdeón Baruque, Julio (1996). Enrique II. Palencia: Diputación Provincial de Palencia. ISBN 84-8173-051-3.