Уикипедия

Енцио от Сардиния

Енцио или Енцо в същност Хайнрих (на италиански: Enzio, Enzo; на немски: Heinrich, * ок. 1220, † 14 март 1272, Болоня) е крал на Сардиния от 1239 до 1249 г. (титуларкрал до 1272).

Енцио от Сардиния
крал на Сардиния
Enzo Sardinie.jpeg
Роден
1220 г.
Починал
14 март 1272 г. (52 г.)
ПогребанБолоня, Италия
Семейство
РодХоенщауфен
БащаФридрих II
Братя/сестриМаргарета фон Хоенщауфен
Констанца фон Хоенщауфен
Конрад IV
Хайнрих VII
Манфред
Фридрих от Антиохия
Енцио от Сардиния в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

Той е извънбрачен син на император Фридрих II и швабската благородничка Аделхайд, вероятно от фамилията на херцозите фон Урслинген.

 
Палацо ди Ре Енцо, Болоня

Той е любимец на баща си, на когото прилича по вид и характер. Двамата обичали поезията. През 1238 г. Фридрих II го прави рицар и се жени за Аделазия ди Торес, Лацон-Гунале (* ок. 1207, † 1255), съдия (Юдицесса) на Торес (Северозапада на Сардиния), дъщеря на съдия Мариано II ди Торес и на Агнес ди (Лакон-)Маса, и вдовица на съдията от Галура (Североизтока на Сардиния), Убалдо Висконти. През 1246 г. Аделазия се развежда. Аделазия донася в брака си две от четирите части на кралството.

През 1239 г. Енцио е номиниран за крал на Сардиния и генерал-легат в Средна и Горна Италия. В тази функция той води военни походи в Романя, Марке и Тоскана против бунтуващите се Гвелфи. През 1245 г. той е пленен от миланците при Горгондзола и веднага е разменен с други пленници. През 1247 участва в обсадата на Парма. През 1247/1248 г. той се жени втори път с фрайин от Ене (ди Егна), дъщеря на Хенрикус III, подеста от Верона и племенница на Ецелино да Романо.

На 26 май 1249 г. след битката при Фосалта при Модена Енцио е пленен заедно с множество други. Комуната Болоня не го освобождава. Енцио живее 22 години в затвор в „Палацо Нуово“ на комуната, който носи неговото име Палацо Ре Енцо. Там той медитира и пише меланхолични стихове за трагичния си живот и залеза на фамилията му.

Енцио е погребан в лявата част на базиликата Сан Доменико в Болоня.

ДецаРедактиране

Енцио няма брачни деца. В завещанието си той споменава една дъщеря с името Елена (като дъщеря на някоя Фраша), която се омъжва за Гуелфо дела Герардеска от Пиза и има с него няколко деца. Освен това той споменава и двете дъщери Магдалена и Костанца, без да спомене името на майка им. Вероятно той има и синовете Хайнрих и Бентиволио.

ГалерияРедактиране

  • Пленяването на Енцио от Болонезците, от средновековен ръкопис

  • Гробът на Енцио в Basilica di San Domenico в Болоня

ИзточнициРедактиране

  • Hans Martin Schaller: Enzio. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 541 f. (Digitalisat).
  • Christian Sperle: König Enzo von Sardinien und Friedrich von Antiochia. Zwei illegitime Söhne Kaiser Friedrichs II. und ihre Rolle in der Verwaltung des Regnum Italiae. Peter Lang, Frankfurt am Main 2001, ISBN 3-631-37457-7.
  • Cioppi, Alessandra, Enzo re di Sardegna, Carlo Delfino, Sassari 1995.
  • Ferrabino, Aldo (ed). Dizionario Biografico degli Italiani: I Aaron – Albertucci. Rome, 1960.
  • Mühlbacherer, Josef. Lebenswege und Schicksale staufischer Frauen.
  • Sperle, Christian. König Enzo von Sardinien und Friedrich von Antiochia. Zwei illegitime Söhne Kaiser Friedrichs II. und ihre Rolle in der Verwaltung des Regnum Italiae. 2001. ISBN 3-631-37457-7.
  • Columbia Encyclopedia: Enzio Архив на оригинала от 2006-10-04 в Wayback Machine..

Външни препраткиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Енцио от Сардиния.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Енцио_от_Сардиния&oldid=11300382“.