Енчо Тагаров
български актьор
Енчо Антонов Тагаров е български актьор.
| Енчо Антонов Тагаров | |
| Роден | 30 септември 1904 г. |
|---|---|
| Починал | 14 септември 1967 г. |
| Националност |  България |
| Професия | актьор, режисьор |
| Активност | 1929-1967 |
| Брачен партньор | Александра Тагарова – актриса |
| Деца | една дъщеря |
| Уебсайт | |
Биография
редактиранеРоден е в село Малка Кайнарджа, Силистренско на 30 септември 1904 г.
През 1929 г. завършва театралната школа в Народния театър. Работи в Народен театър „Иван Вазов“. В 1941 г. става актьор в българския Скопски народен театър.[1]
Режисирал е около 40 постановки в Силистренския театър, Бургаския театър, в София и др.
Умира на 13 септември 1967 г. на 62 г. в София.
Награди и отличия
редактиране- Заслужил артист.
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
Филмография
редактиране| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1964 | Невероятна история | бащата | ||
| 1963 | Ивайло | боляринът Деян | ||
| 1958 | Любимец №13 | Рашо Чуков | ||
| 1957 | Животът си тече тихо... | |||
| 1956 | Урокът на историята – („Урок истории“) | СССР / България | Йозеф Гьобелс | |
| 1956 | Две победи | Хасан | ||
| 1954 | Героите на Шипка – („Герои Шипки“) | СССР / България | Осман паша | |
| 1952 | Под игото | |||
| 1945 | Българи от старо време | кадията | ||
| 1939 | Настрадин Ходжа и Хитър Петър |
Източници
редактиране- ↑ Горянски, Петър. 1 година Скопски народенъ театъръ. Скопие, Българско дѣло, 1942. с. 1.
