Еньова буля е български народен момински обичай. Изпълнява се на Еньовден в южнобългарските тракийски райони и сред тракийските преселници в Североизточна България, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия.

Еньова буля се нарича и основното обредно лице, което дава името на обичая. Това е малко момиченце (3- до 5-годишно), избрано според местната традиция (сираче, изтърсак или др.). Обличат го в някоя къща, която е „честита“, „целокупна“ (т.е. съпрузите са в първи брак, здрави и с живи деца), като булка: с дълга женска риза с широки ръкави и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани срещу Еньовден, а в ръце момиченцето държи стръкове зеленина. То е босо и момите пазят да не стъпи на земята. Като вариант на Еньова булка в Ямболско и Русенско момите приготвят антропоморфна женска фигура съответно от кръстачка на кросно или на гюм, която също е облечена в булчински дрехи.

Обичаят има два обредни елемента – обхождане на селското землище и напяване на китки, свързано с гадаене за женитба, здраве и плодородие.

Момите вдигат Еньовата буля върху раменете си, редувайки се, и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят специални песни с мотиви за плодородие или женитба, а Еньовата буля размахва зелените клонки в ръцете си. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от св. Еньо здраве и плодородие, предпазване от градушки и други злини.

След обхождането момите отвеждат Еньовата буля в същата къща, където са я стъкмили. Те са набрали китки още предния ден и са ги оставили в едно бяло менче с мълчана вода под трендафил, през нощта да ги видят и погалят звездите. Еньовата буля изважда една по една китките, в това време момите припяват, като гадаят и наричат за здраве и плодородие или за какъв момък ще се омъжи съответната девойка. Накрая момите измиват лицата си и лицето Еньовата буля с мълчаната вода от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка ѝ.[1]

Легендата за Еньовата буляРедактиране

Преданията разказват, че много отдавна, в китно село двама млади – Еньо и Стана, се срещнали. Между тях пламнала голяма любов. Сутрин ставали с мисълта един за друг, вечер лягали с името на любимия на уста. А денем отдалеч се гледали и въздишали. Бащата на хубавицата Стана бил богат и опак човек. Бил са наумил да я задоми подобаващо. Нехаещ за чувствата на чедото си, един ден той се прибрал вкъщи с новината, че е намерил достоен мъж на Стана. Не го трогнали нито сълзите, нито молбите на дъщеря му.

Дошъл денят на сватбата. Дошли тежки сватбари от съседното село да вземат Стана. Кахърна, младоженката ги последвала по пътя към съседното село, където била и къщата на младоженеца. Но когато наближили река Тунджа, нещо в Стана се пречупило. Хвърлила настрана булото бъдещата младоженка и се хвърлила в бурните води на придошлата река. Реката я погълнала и никога не върнала тялото на нещастната Стана. Когато се разчуло за нещастието и Еньо разбрал за гибелта на обичната си Стана се поболял. Здравият като канара мъж за една нощ легнал на легло. Цели девет години се залежал Еньо на одъра, повален от любовна мъка. Постелките под него изгнили, къщата му се разпаднала, нивите му пустеели, стоката измряла ненахранена. Дори кладенецът на двора му пресъхнал.

Близките му били съкрушени. Бил жив и не бил жив. Откакто загинала Стана и Еньо сякаш бил загинал. Сломена от мъката на брат си, сестрата на Еньо се чудела как да отнеме поне част от болката му.

Започнала се десета година от трагичната раздяла на влюбените. Сестрата на Еньо взела още недотъканото платно от стана, вързала на кръст точилката. Преметнала платното над точилката, а по средата с детски повой вързала. Нагиздила го с женски дрехи и му сложила булчинско було. Отнесла куклата при обичния си брат Еньо и му рекла: „Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!“

Отворил очи Еньо, видял обичната си Станка, олекнало му на душата и... издъхнал щастлив.

Отворило се небето и проливен дъжд се изсипал. Напоил треви, поляни и гори. Нивите отново се раззеленили, а добитъкът излязъл на паша. Природата се събудила за нов живот, преродена.

Оттам идва и обичая на Еньовден момите да правят Еньова буля. Песни за любов и берекет се пеят, за да си спомним за голямата любов между двамата млади. Надпяват се пръстените на момите, които са за женене, за да види какъв момък ще им се падни за мъж. Цял ден не спират песните и свирните.

ИзточнициРедактиране

  1. Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 113 – 114. ISBN 954-8289-03-2

Вижте същоРедактиране