Отваря главното меню

Епаномѝ (на гръцки: Επανομή) е малък град в Република Гърция, дем Солунски залив, област Централна Македония със 7333 жители (2001).

Епаноми
Επανομή
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Солунски залив
Географска област Халкидически полуостров
Надм. височина 73 m
Население 7333 души (2001)
Пощенски код 575 00
Телефонен код 23920-4

ГеографияРедактиране

Градът е разположен на Халкидическия полуостров, на два километра източно от източния бряг на Солунския залив и на 25 километра южно от град Солун.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Документ на гръцкото училище в Епаноми, 1910 г.
 
Икона на Света Екатерина от Маргаритис Ламбу, църквата „Успение Богородично“ в Епаноми, 1838 г.

В края на XIX век Епаноми е гръцко градче в Солунската кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е възстановена в 1835 година,[1] а „Успение Богородично“ е изградена в 1865 година[2] и е изписана от представителите на Кулакийската художествена школа Маргаритис Ламбу и племенника му Николаос Константину.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епаноми, Солунска епархия, живеят 2160 гърци.[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Апанами живеят 2300 гърци християни.[5]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Епаноми (Ἐπανομή) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 2940 жители с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко училище и детска градина с 527 ученици и 5 учители. В Епаноми има и образователно дружество.[6]

Южно от Епаноми са развалините на метоха „Света Анастасия“, обявени в 1967 година за паметник на културата.[7]

В ГърцияРедактиране

След Балканските войни Епаноми остава в Кралство Гърция.

ЛичностиРедактиране

Родени в Епаноми

БележкиРедактиране

  1. Λιγα Λογια Για την Εκκλησια Μας. // Ι.Ν. Αγίου Γεωργίου Επανομής. Посетен на 1 юли 2016.
  2. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Επανομής. // Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Επανομής. Посетен на 1 юни 2014.
  3. ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ ΠΟΥ ΕΡΓΑΣΤΗΚΑΝ ΣΤΟΝ ΙΕΡΟ ΝΑΟ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΕΠΑΝΟΜΗΣ. // Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Επανομής. Посетен на 11 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
  6. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  7. ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 19 юни 2018.
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)