Епаномѝ (на гръцки: Επανομή) е малък град в Република Гърция, дем Солунски залив, област Централна Македония със 7333 жители (2001).

Епаноми
Επανομή
ΕΠΑΝΟΜΗ - panoramio.jpg
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСолунски залив
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина73 m
Население7333 души (2001)
Пощенски код575 00
Телефонен код23920-4
Епаноми в Общомедия

ГеографияРедактиране

Градът е разположен на Халкидическия полуостров, на два километра източно от източния бряг на Солунския залив и на 25 километра южно от град Солун.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Документ на гръцкото училище в Епаноми, 1910 г.
 
Икона на Света Екатерина от Маргаритис Ламбу, църквата „Успение Богородично“ в Епаноми, 1838 г.

В края на XIX век Епаноми е гръцко градче в Солунската кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е възстановена в 1835 година,[1] а „Успение Богородично“ е изградена в 1865 година[2] и е изписана от представителите на Кулакийската художествена школа Маргаритис Ламбу и племенника му Николаос Константину.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епаноми, Солунска епархия, живеят 2160 гърци.[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Апанами живеят 2300 гърци християни.[5]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Епаноми (Ἐπανομή) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 2940 жители с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко училище и детска градина с 527 ученици и 5 учители. В Епаноми има и образователно дружество.[6]

Южно от Епаноми са развалините на метоха „Света Анастасия“, обявени в 1967 година за паметник на културата.[7]

В ГърцияРедактиране

След Балканските войни Епаноми остава в Кралство Гърция.

ЛичностиРедактиране

Родени в Епаноми

БележкиРедактиране

  1. Λιγα Λογια Για την Εκκλησια Μας. // Ι.Ν. Αγίου Γεωργίου Επανομής. Посетен на 1 юли 2016.
  2. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Επανομής. // Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Επανομής. Посетен на 1 юни 2014.
  3. ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ ΠΟΥ ΕΡΓΑΣΤΗΚΑΝ ΣΤΟΝ ΙΕΡΟ ΝΑΟ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΕΠΑΝΟΜΗΣ. // Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Επανομής. Посетен на 11 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
  6. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  7. ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 19 юни 2018.
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)