Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Епир.

Асен II пленява Теодор Комнин

Епирското деспотство е историческа държава, образувана към 1205 г. в западните части на Балканския полуостров със столици Янина и Арта. През 1254 г. деспотството става васал на Никейската империя. Съумява да остане автономно до около 1337 г., когато е покорено от възстановената Византийска империя на Палеолозите. През XIV век Епир попада под властта на Сръбското царство,след това е владение на български боляри, а в края на века – под османска власт.

ТерминологияРедактиране

Първият управител на Епир, удостоен с високия титул деспот едва през 1249 г. бил Михаил II Комнин, признат от никейския император Йоан III Дука Ватаци за управител на Епир и Тесалия. Във византийската йерархия титулът деспот не подразбира задължително сам по себе си определена териториална юрисдикция.

ИсторияРедактиране

През 1204 г. византийската столица Константинопол пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, които създават Латинската империя и подвластното им Солунско кралство. Останалата част от Византия е разпокъсана на три: Трапезундска империя, Никейска империя и Епирско деспотство.

Михаил I Комнин Дука (Ангел) (1205 – 1215) завоюва през 1206 г. остров Корфу. Той отблъсква няколко нападения на норманите. От 1215 г. негов наследник е Теодор Комнин (1215 – 1230). През 1215 г. той покорява голяма част от Македония и между 1218 и 1224 г. провежда успешни походи срещу българите и латините. Теодор Комнин отвоюва в 1224 г. Солун, а по-късно се самопровъзгласява за василевс (император), титла непризната от ромеите в Никейската империя. Към 1228 г. сключва с цар Иван Асен II договор, скрепен с династически брак между Мария (дъщеря на българския цар от първия му брак) и деспот Мануил, брат на солунския василевс. Теодор Комнин нарушава договора и на 9 март 1230 г. край село Клокотница е разбит, като самия той попада, заедно със семейството си, в български плен. Епирската държава се разпада на три независими части (Солун, Епир и Тесалия), преставайки да играе важна геополитическа роля. През 1242 г. никейския император Йоан Ватаци заставя Йоан Ангел, сина на Теодор Комнин, да се откаже от императорската титла и да се признае за васал на Никея.

 
Епирското деспотство 1205 – 1230 г.

През 1254 г. той заставя със сила и деспота на Епир, Михаил II Комнин, да стане васал на Никея, като самият той остава последният независим гръцки владетел. Коварният и честолюбив Михаил II сключва съюз с краля на Сицилианското кралство Манфред (женен за Елена Дукина, дъщеря на Михаил II) и със Сърбия, но Михаил VIII Палеолог (1261 – 1281) му нанася поражение в долината на Битоля (Пелагония) в Македония, 1259). Никейската империя се налага над Епирското деспотство, а на 25 юли 1261 г. никейците превземат от латинците и Константинопол. На 15 август 1261 г. Михаил Палеолог е тържествено коронясан за император в „Св. София“ в Константинопол.

През 1262 г. латини, венецианци и епирци воюват с Византия, а през 1273 г. епирците на Йоан I, деспот на Солун (1271 – 1289), с поддръжката на латинците, разбиват ромейските войски, които обсаждат Неопатрас. През 1277 г. епирците побеждават ромеите в сражението при Фарсала. В Епир династията на Ангелите управлява до 1318 г.

През XIV век Епир попада под властта на Сръбското царство, след това е българска област на българския болярин Симеон,а в края на века – под османска власт.

Етнически съставРедактиране

Етническият състав на Епирското деспотство е пъстър: гърци, българи.Преди да падне под османска власт е владение на българския болярин Симеон.

Династия Комнин ДукаРедактиране

Династия ОрсиниРедактиране

Владетели на Епирското царствоРедактиране

Династия Неманич ПалеологРедактиране

Династия БунделмонтиРедактиране

Династия ТокоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Donald M. Nicol, The Despotate of Epiros (1204 – 1267), Oxford 1957; Donald M. Nicol, The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453, Cambridge 1993