Епирско деспотство
- Вижте пояснителната страница за други значения на Епир.
Епирското деспотство е историческа държава, образувана към 1205 г. в западните части на Балканския полуостров със столици Янина, Арта, Гелокастро и Воница. От 1254 г. е васално на Никейската империя. Съумява да остане автономно до около 1337 г., когато е покорено от възстановената Византийска империя на Палеолозите. През XIV век деспотството попада под властта на Сръбското царство, след това е владение на боляри, а в края на века преминава под османска власт, за да премине в историята. [1]
| Епирско деспотство | |
| 1205 – 1479 | |
 | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Янина (1356 г. – 1430 г.) Воница (1460 г. – 1479 г.) |
| |
| Епирско деспотство в Общомедия | |
Терминология редактиране
Първият владетел на Епир, удостоен с титул деспот през 1249 г., е Михаил II Комнин. Титлата му е призната от никейския император Йоан III Дука Ватаци за ойкуменето на Епир и Тесалия. Във византийската йерархия титулът деспот не подразбира задължително сам по себе си определена териториална юрисдикция.
История редактиране
През 1204 г. византийската столица Константинопол пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, които създават Латинската империя и подвластното им Солунско кралство. Останалата част от Византия е разпокъсана на три: Трапезундска империя, Никейска империя и Епирско деспотство.
Михаил I Комнин Дука (Ангел) (1205 – 1215) завоюва през 1206 г. остров Корфу. Той отблъсква няколко нападения на норманите. От 1215 г. негов наследник е Теодор Комнин (1215 – 1230). През 1215 г. той покорява голяма част от Македония и между 1218 и 1224 г. провежда успешни походи срещу българите и латините. Теодор Комнин отвоюва в 1224 г. Солун, а по-късно се самопровъзгласява за василевс (император), титла непризната от ромеите в Никейската империя. Към 1228 г. сключва с цар Иван Асен II договор, скрепен с династически брак между Мария (дъщеря на българския цар от първия му брак) и деспот Мануил, брат на солунския василевс. Теодор Комнин нарушава договора и на 9 март 1230 г. край село Клокотница е разбит, като самият той попада заедно със семейството си в български плен. Епирската държава се разпада на три независими части (Солун, Епир и Тесалия), преставайки да играе важна геополитическа роля. През 1242 г. никейският император Йоан Ватаци заставя Йоан Ангел, сина на Теодор Комнин, да се откаже от императорската/василевска титла и да се признае за васал на Никея. През 1254 г. той заставя със сила и деспота на Епир, Михаил II Комнин, да стане васал на Никея, като самият той остава последният независим епирски владетел.
Коварният и честолюбив Михаил II сключва съюз с краля на Сицилианското кралство Манфред (женен за Елена Дукина, дъщеря на Михаил II) и със Сърбия, но Михаил VIII Палеолог (1261 – 1281) му нанася поражение в долината на Битоля (Пелагонийска битка) в Македония (1259). Никейската империя се налага над Епирското деспотство, а на 25 юли 1261 г. никейците превземат от латинците и Константинопол. На 15 август 1261 г. Михаил Палеолог е тържествено коронясан за император в „Св. София“ в Константинопол.
През 1262 г. латини, венецианци и епирци воюват с Византия, а през 1273 г. епирците на Йоан I Дука, деспот на Солун (1271 – 1289), с поддръжката на латинците, разбиват ромейските войски, които обсаждат Неопатрас. През 1277 г. епирците побеждават ромеите в сражението при Фарсала. В Епир династията на Ангелите управлява до 1318 г.
През XIV век Епир попада под властта на Сръбското царство, след това е за кратко независимо Тесалийско-епирско царство на душановия полубрат Симеон Синиша , а от края на века – под османска власт. Преди територията на деспотството да бъде завоювана от скопските санджакбейове през XV век, от остатъците на деспотството се образуват редица самостоятелни владения, които често воюват помежду си.
Етнически състав редактиране
Етническият състав на Епирското деспотство е пъстър: гърци, българи, италианци. Преди да попадне под османска власт обособилата се като самостойна Тесалия, с части от Епир, е владение на семейство Филантропини.
Династия Комнин Дука редактиране
- Михаил I Комнин (1205 – 1215)
- Теодор Комнин (1215 – 1230), владетел на Солун от 1224 г.
- Михаил II Комнин (1230 – 1268)
- Никифор I Комнин (1268 – 1297)
- Тома I Комнин (1297 – 1318)
Династия Орсини редактиране
- Николай Орсини (1318 – 1323)
- Йоан II Орсини (1323 – 1335)
- Никифор II Орсини (1335 – 1337 и 1356 – 1359)
Владетели на Епирското царство редактиране
Династия Неманич Палеолог редактиране
- Симеон Синиша (1359 – 1366)
- Тома II Комнин Прелюбович (1367 – 1384)
- Мария Ангелина Дукина Палеологина (1384 – 1385)
Династия Бунделмонти редактиране
- Исав де Бунделмонти (1385 – 1411)
- Джорджо де Бунделмонти (1411)
Династия Токо редактиране
- Карло I Токо (1411 – 1429)
- Карло II Токо (1429 – 1448), падането на Янина (1430 г.)
- Леонардо III Токо (1448 – 1479), падането на Арта (1449 г.) и Ангелокастро (1460 г.)
Източници редактиране
Литература редактиране
- Donald M. Nicol, The Despotate of Epiros (1204 – 1267), Oxford 1957; Donald M. Nicol, The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453, Cambridge 1993