Епифаний Шанов
Епифаний Генчев Шанов е български източнокатолически духовник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1895 до 1921 година.[1][2]
| Епифаний Шанов | |
| български източнокатолически епископ | |
 Фото Пол Зепджи, Солун | |
| Роден |
18 октомври 1849 г.
|
|---|---|
| Починал | 1940 г.
|
| Религия | Църква на съединените с Рим българи |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Епифаний Шанов в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден в Казанлък на 18 октомври 1849 година със светското име Бончо Генчев Шанов. Първоначалното си образование получава в родното си място. От 12-годишен учи в училището на отците възкресенци в Одрин. Продължава образованието си в Рим и през 1873 година е ръкоположен за свещеник. Изпратен е да служи в Солун, където прекарва дълги години. След оттеглянето на Лазар Младенов, на 23 юли 1895 г., е ръкоположен за ливийски епископ и е назначен за апостолически викарий в Македония.[2] За седалище му първоначално е определен Кукуш, където той е приет добре. Като резултат на това се увеличава броя на духовните звания и се развиват просветните и социални институции. Владиката Епифаний Шанов подпомага и дейността на ВМОРО. След Солунските атентати през май 1903 година, Епископ Епифаний и секретарят му Камче Кафадаров успяват да спасят много българи от масовото клане в Солун, прибирайки ги в къщата си, която се ползва с екстериториалност.[3]
През 1909 година, притиснат и уморен от всички трудности, Шанов подава оставка, но тя не е приета от Апостолическия делегат в Цариград. Така Епифаний Шанов остава начело на Църквата по време на Балканските войни. През 1913 година, за празника Въздвижение на Светия кръст, епископът отива да служи архиерейска литургия в село Долни Тодорак. Шанов увещава пасомите си да се върнат в източното православие, тъй като западното духовенство не е вече в състояние да ги защити.[4] След литургията гръцките войници го арестуват и изпращат на заточение първо на остров Наксос и после на остров Трикери.
Освободен е през 1919 г., и се прибира в Казанлък, изгубвайки завинаги своята епархия в Македония. В края на лятото на 1921 г. той пак се обръща с молба до папата да бъде освободен от длъжността си епископ на Солунската епархия, която фактически вече не съществувала, както и поради напредналата си възраст. С отговор от 17 декември епископът е известен, че папата е удовлетворил молбата ми и му разрешил да се оттегли на почивка в родното си място, където умира в дълбока старост през 1940 г.[1]
-
Епифаний Шанов като млад епископ, около 1895 г. -
Възвание към католиците на Епифаний Шанов, Солун, 1898 г. -
Възвание към католиците на Епифаний Шанов, Солун, 1898 г.
-
Посрещане на Хилми паша (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Епифаний Шанов е отдясно на Хилми паша -
Информация в „Журнал дьо Салоник“ за задържането на Епифаний и заточването му на Наксос, 9 ноември 1914 г.
Бележки редактиране
- ↑ а б Епископ Епифаний Шанов // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 1 октомври 2015.
- ↑ а б Bishop Epifanio Scianow † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 4 октомври 2015.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 71.
- ↑ Пловдивската епархийска църква и римокатолическите мисии в епархията: Църковно-историческо изследване, Румен Ваташки, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2004, стр. 90.
| Лазар Младенов | → | македонски български апостолически викарий (23 юли 1895 – 1922) |
→ | Йоаким Хербут |
| пръв | → | ливийски епископ (23 юли 1895 – 17 февруари 1940) |
→ | Франсис Райдър Ууд |