Отваря главното меню

Епифаний Генчев Шанов е български униатски свещеник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1895 до 1921 година.[1][2]

Епифаний Шанов
български католически духовник
Фото Пол Зепджи

Роден
Починал
1940 г. (90 г.)

Религия Католическа църква

Подпис Epiphanius Shanov Signature Lat.png
Епифаний Шанов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден в Казанлък на 18 октомври 1849 година със светското име Бончо Генчев Шанов. Първоначалното си образование получава в родното си място. От 12-годишен учи в училището на отците възкресенци в Одрин. Продължава образованието си в Рим и през 1873 година е ръкоположен за свещеник. Изпратен е да служи в Солун, където прекарва дълги години. След оттеглянето на Лазар Младенов, на 23 юли 1895 г., е ръкоположен за ливийски епископ и е назначен за апостолически викарий в Македония.[2] За седалище му първоначално е определен Кукуш, където той е приет добре. Като резултат на това се увеличава броя на духовните звания и се развиват просветните и социални институции. Владиката Епифаний Шанов подпомага и дейността на ВМОРО. След Солунските атентати през май 1903 година, Епископ Епифаний и секретарят му Камче Кадрифаков успяват да спасят много българи от масовото клане в Солун, прибирайки ги в къщата си, която се ползва с екстериториалност.[3]

През 1909 година, притиснат и уморен от всички трудности, Шанов подава оставка, но тя не е приета от Апостолическия делегат в Цариград. Така Епифаний Шанов остава начело на Църквата по време на Балканските войни. През 1913 година, за празника Въздвижение на Светия кръст, епископът отива да служи архиерейска литургия в село Долни Тодорак. Шанов увещава пасомите си да се върнат в източното православие, тъй като западното духовенство не е вече в състояние да ги защити.[4] След литургията гръцките войници го арестуват и изпращат на заточение първо на остров Наксос и после на остров Трикери.

Освободен е през 1919 г., и се прибира в Казанлък, изгубвайки завинаги своята епархия в Македония. В края на лятото на 1921 г. той пак се обръща с молба до папата да бъде освободен от длъжността си епископ на Солунската епархия, която фактически вече не съществувала, както и поради напредналата си възраст. С отговор от 17 декември епископът е известен, че папата е удовлетворил молбата ми и му разрешил да се оттегли на почивка в родното си място, където умира в дълбока старост през 1940 г.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Епископ Епифаний Шанов. // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 1 октомври 2015.
  2. а б Bishop Epifanio Scianow †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 4 октомври 2015.
  3. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 71.
  4. Пловдивската епархийска църква и римокатолическите мисии в епархията: Църковно-историческо изследване, Румен Ваташки, Университетско издателство "Епископ Константин Преславски", 2004, стр. 90.
Лазар Младенов македонски български апостолически викарий
(23 юли 1895 – 1922)
Йоаким Хербут
пръв ливийски епископ
(23 юли 1895 – 17 февруари 1940)
Франсис Райдър Ууд