Епос за Гилгамеш

Акадска плочка с описание на Потопа в Епоса за Гилгамеш

Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни. Написана е с клинообразна писменост върху глинени плочки.

Литературната история на Гилгамеш започва с пет самостоятелни шумерски поеми за Билгамеш (шумерското име на Гилгамеш), цар на Урук. Четири от тях са използвани като източник за компилиран епос на акадски. Тази първа обобщена версия, известна като Старовавилонска версия, датира от XVIII век пр.н.е. и е озаглавена със своите начални думи „Шутур ели шари“ („Надминаващ всички други царе“). От нея са запазени само няколко фрагмента. По-късната Стандартна вавилонска версия датира от XIII до X век пр.н.е. и започва с думите „Ша накба имру“ („Той, който видя дълбините“). Възстановени са фрагменти, обхващащи около две трети от тази по-дълга дванадесеттаблична версия. Едни от най-добрите копия са открити в развалините на библиотеката от VII век пр.н.е. на асирийския цар Ашурбанипал.

Първата половина от поемата разказва за приятелството между Гилгамеш, цар на Урук, и Енкиду. Енкиду е дивак, създаден от боговете, за да разсейва Гилгамеш и да му пречи да потиска народа на Урук. Двамата пътуват до Кедровата планина, за да победят Хумбаба, нейния чудовищен пазител. След това те убиват Небесния бик, изпратен от богинята Ищар, за да накаже Гилгамеш за това, че я е отхвърлил. Като наказание за тези подвизи боговете осъждат Енкиду на смърт.

Във втората половина на епоса мъката на Гилгамеш след смъртта на Енкиду го подтиква да предприеме дълго и изпълнено с премеждия пътуване, за да открие тайната на вечния живот. В крайна сметка той научава, че „животът, който търсиш, никога няма да намериш. Защото когато боговете създадоха човека, те определиха смъртта за негов дял, а животът задържаха в своите ръце.“[1] Въпреки това, заради неговите големи строежи, следването на съветите на Сидури и това, което безсмъртният Утнапищим му разказва за големия потоп, славата на Гилгамеш надживява смъртта му. Неговата история е преведена на множество езици, а през последните години става тема на много произведения на популярната култура.

ИсторияРедактиране

Съвременната представа за Епоса за Гилгамеш е реконструирана на основата на множество отделни източници, създадени в период от повече от две хиляди години. Ранните шумерски поеми и по-късният акадски вариант са основните източници на съвременните преводи, като шумерския вариант се използва главно за попълване на пропуските в акадския. Макар че продължават да се публикуват ревизирани варианти на основата на нови открития, епосът остава не напълно завършен.[2]

Най-ранните шумерски поеми днес се приемат за самостоятелни разкази, а не за част от някакъв общ епос.[3] Първите от тях датират от времето на Третата династия на Ур (2150 – 2000 пр.н.е.).[4] Най-ранните акадски варианти са от началото на II хилядолетие пр.н.е.,[3] най-вероятно от XVIII или XVII век пр.н.е., когато един или повече автори използват наличния литературен материал, за да създадат обединен епос.[5] Основният акадски вариант, състоящ се от дванадесет таблички, е редактиран от Син-леки-унини в периода между 1300 и 1000 година пр.н.е. и е открит в библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия.

Преоткриване и възстановяванеРедактиране

През XIX век се преоткрива културата на древна Месопотамия, вследствие на откритията на археолози и първите асиролози. Остин Хенри Лейърд разкрива древната Ниневия (могилата Куюнджик в покрайнините на Мосул). Текстът на Епоса за Гилгамеш става известен след 1853 година, когато помощникът и приемник на Лейърд, асирийският археолог Хормузд Расам, разкрива останките от библиотеката на Ашурбанипал и изпраща плочките (по-скоро фрагменти от плочки) в Британския музей. Там един от първите, дешифриращи клинописни писания – Хенри Роулинсън, организира проучването им и възлага от 1867 г. на Джордж Смит, млад самоук асириолог, разчитането и превода им. Смит открива в плочките разказа за Гилгамеш, но той прекъсва тъкмо когато започва историята за голям потоп – подобна на библейската, но разказана две хиляди години преди нея. Оповестяването на това пред Обществото по библейска археология в Лондон на 3 декември 1872 г. предизвиква сензация.[6][7] Вестник Дейли Телеграф финансира експедиция на Смит до Ниневия, за да намери липсващите фрагменти от историята за потопа, и той наистина успява да постигне това.[8][9] През 1875 и 1876 г. публикува пълните преводи[10] и други сведения за митологични и епични месопотамски текстове под заглавие The Chaldaean Account of Genesis („Халдейското описание на Битието“).[6] Изяснява се и последователността и продължителността на вавилонските династии. Първоначално главният герой е наричан Издубар, след което произношението на клинописните символи е коригирано.[11] Смъртта на Смит през 1876 г. прекъсва работа върху епоса. През 1884 германският асириолог Пол Хаупт публикува Das Babylonische Nimrodepos („Вавилонският епос на Нимрод“), издание на известните тогава таблети на Британския музей без превод. Това произведение служи за основа на преводите на Епоса, извършени през следващите десетилетия. Първият превод на всички плочки, известни по това време, е публикуван през 1891 г. на немски език от Алфред Йеремиас (Izdubar-Nimrod: Eine altbabylonische Heldensage). Правилното четене на името на героя, Гилгамеш, е установено през 1890 г., но се игнорира от този първи преводач.

През първите десетилетия на XX век се публикуват нови плочки от епоса, включително фрагменти от второто хилядолетие пр. н.е., представящи версии, различни от версиите от Ниневия; задълбочава се знанието за литература на Месопотамия. Според Джастроу (Jastrow) разказът за Потопа е независимо допълнение към останалата част от епоса, тъй като вече се вижда вероятната му оригинална версия – мита за Атрахазис. Впоследствие публикуването на плочки на шумерски, свързани с други разкази, свързани с Гилгамеш, позволява на С. Н. Крамер да подчертае факта, че епосът частично се основава на тази по-ранна литература.[12]

Версии на текстаРедактиране

Въз основа на различните известни източници са частично реконструирани две основни версии на Епоса – старовавилонска версия и стандартна акадска версия. Частично възстановени са и пет по-ранни шумерски поеми за Гилгамеш, някои от които включват варианти на отделни епизоди от акадската версия, а други съдържат невключени в късните сборници разкази.

Шумерски истории за ГилгамешРедактиране

Редица истории на шумерски език имат Гилгамеш за свой главен герой, но очевидно няма еквивалент на Епоса. Тези текстове са известни от плочки от старовавилонския период (около 1800–1700 г. пр.н.е.), открити в Нипур и Ур, в места за обучаване на писари, които само копират части от произведенията, служещи за модели за обучение по клинопис. Те са съвременни на най-старите известни фрагменти от първата акадска версия на епоса, но се смята, че основата им е от времето на Третата династия на Ур (или Ур III, към 2112 – 2004 г. пр.н.е.) и може да са създадени от кръга на поетите на тогавашния двор, поради желанието на владетелите от тази династия да се свържат с престижната фигура на Гилгамеш и по-общо с древните царе на Урук.[13] [14] Всъщност тези истории за Гилгамеш са част от един вид епичен цикъл за полулегендарните царе на Урук, включително Енмеркар и Лугалбанда, бащата на Гилгамеш според тази традиция, представляващи „героичната епоха“ на Древна Месопотамия.[15]

Сред тези разкази повечето са свързани с темите, появили се после в „Епос за Гилгамеш“, само разказът за Гилгамеш и Ага липсва в епоса: този текст разказва за конфронтацията на царя на Урук с Ага, цар на съседния град Киш, която завършва с триумф на първия. Гилгамеш и Небесният бик  и Гилгамеш и Хумбаба , присъстващи и в двете версии, разказват за битките на Гилгамеш и Енкиду срещу тези две същества. В Гилгамеш, Енкиду и Подземния свят се разказва как Енкиду слиза в Подземния свят и там е пленен от владетелката му, богиня Ерешкигал; Гилгамеш напразно призовава боговете да го избавят; само бог Енки му помага, уреждайки бога на Слънцето Уту да върне призрака на Енкиду за един разговор с Гилгамеш за живота на мъртвите в подземния свят. Смъртта на Гилгамеш разказва за агонията на Гилгамеш, когото боговете решават да превърнат във второстепенно божество от подземния свят, след което се описват погребалните приготовленията за героя в Урук.

Старовавилонска версияРедактиране

Старовавилонската версия („палеовавилонска“) на „Епос за Гилгамеш“, написана на акадски език, е най-старата известна версия на произведението. Известна е от няколко фрагмента, датирани от периода 1800 – 1600 г. пр.н.е., някои от които са с добре идентифициран произход (Нипур, Ищали, Тел Хармал), а други – не (фрагменти с неизвестен произход, намиращи се в Йейл, Филаделфия и в колекцията на Шьоен в Норвегия), и вероятно повечето от тях идват от учебни среди. Някои се припокриват, но нито един не е с достатъчно дълго съдържание, за да представи цялото произведение или значителна част от него, както е при „стандартната“ версия. Те обаче съдържат няколко пасажа, сходни с пасажи от стандартната, което дава възможност да бъдат идентифицирани като части от най-старата версия, представяща разказ, интегриран в приключенията на Гилгамеш, въпреки че разликите между сходни пасажи показват, че вече има няколко варианта в обращение. Допуска се, че една акадска версия за битката на Гилгамеш и Енкиду с Хумбаба е съставена между шумерските версии и първата версия на епоса, но няма директен източник.

Съдържанието на старовавилонската версия може да бъде реконструирано в общи линии от известните фрагменти и съотнасянето им към стандартната версия, ходът им е сходен. Липсват обаче борбата срещу Небесния бик, проклятието на куртизанката от Енкиду, визията за подземния свят и историята за потопа. От друга страна, някои пасажи не са представяни по-късно, като например втората седмица на сексуални отношения между Енкиду и куртизанката или епикурейската проповед на кръчмаря Шидури.

Междинни версииРедактиране

Няколко фрагмента от Епоса за Гилгамеш са известни от средновавилонския период (1500 – 1200 г. пр.н.е.). Изолиран фрагмент, датиращ от самото начало на този период, вероятно идващ от първата династия на Приморската страна, се отнася до опитомяването на Енкиду. Два от по-старите известни фрагменти от този период произхождат от места в Южна Месопотамия (Нипур и Ур ) и са от каситската епоха (1300 – 1200 г. пр.н.е.), но останалите идват от места извън месопотамското пространство: Емар и Угарит в Сирия, Мегидо в Палестина и Хатуша в Анадола, столицата на хетското царство. Това е свързано с една културна характеристика на периода – акадският език е лингва франка в международните отношения в район, простиращ се от Египет и Анадола до днешен Иран, и затова е преподаван в писарски училища в тези региони, а това е съпроводено с разпространение на месопотамски литературни текстове. Хетският текст е особен по това, че епосът за Гилгамеш е адаптиран там на два езика, които се говорят в Анадола по това време, а именно хетски и хуритски. Текстът е известен там под заглавието „Песен на Гилгамеш", по терминология, взета от хуритските митове. В допълнение, един текст, открит в Асирия, датиращ от IX век пр.н.е., се отклонява от стандартната версия и следователно представлява друго свидетелство за съществуването на междинни версии между тази от старовавилонския период и стандартната версия. По форма най-старите фрагменти от тази своеобразна съвкупност са доста близки до първата, по-специално тези от Хатуша, докато най-новите, тези от Емар, вече са близо до втората. Един от фрагментите от Угарит е най-старият, за който се знае, че започва със същите думи като стандартната версия (ša naqba imuru).

Стандартна акадска версияРедактиране

Стандартната версия е открита от Хормузд Расам в библиотеката на Ашурбанипал през 1853 година. Тя е написана на стандартен вавилонски, диалект на акадския, използван за литературни цели. Версията е компилирана от Син-леки-унини в периода между 1300 и 1000 година пр.н.е. на основата на по-ранен материал.

Стандартната версия се отличава от по-ранната старовавилонска версия по началните думи – в старата версия те са „Надминаващ всички други царе“, а в стандартната – „Той, който видя дълбините“, като под „дълбини“ се разбира мистериозните сведения, получени от Гилгамеш при срещата му с Утнапищим.[16] Гилгамеш получава познанието как да почита боговете, защо смъртта е дадена на човешките същества, какво прави един цар добър владетел и как да се живее добър живот. Историята за Утнапищим, героят на мита за Потопа, може да бъде открита и във вавилонския епос за Атрахасис.

Дванадесетата табличка на стандартната версия е продължение на предходните единадесет и вероятно е добавена по-късно. Тя е слабо свързана с добре оформеният единадесеттабличен епос, в които началните редове се повтарят в края на единадесетата табличка, придавайки му цикличен и завършен вид. Дванадесетата табличка е почти идентично копие на по-ранен шумерски разказ, предхождащ събитията в основния епос, в който Гилгамеш изпраща Енкиду да върне някакви негови вещи от Отвъдния свят и той се завръща като дух, за да опише на Гилгамеш природата на Отвъдния свят.

СъдържаниеРедактиране

Гилгамеш и Енкиду извършиват заедно много подвизи: сражават се със свирепия Хумбаба, пазач на планинските кедрови гори в днешен Ливан, с чудовищния бик, изпратен срещу Урук от богинята Ищар, чиято любов Гилгамеш отказва да сподели. Бикът предизвиква множество разрушения в Урук, и става причина за смъртта на стотици граждани, преди Гилгамеш и Енкиду да се намесят и да убият чудовището. Боговете, които сега наистина били разгневени от дързостта на двамата герои, изпращат срещу тях болест, вследствие на която Енкиду умира. Царят, потресен от смъртта на приятеля си, първоначално избягва в пустинята, а по-късно се отправя на дълго пътешествие в търсене на тайната на живота. Тъгувайки по любимия си другар той за пръв път усетил, че е самотен и смъртен. Гилгамеш дълго се лута из широките степи, преминава по подземния път на Слънцето Шамаш, през обкръжаващите обитаемия свят планини, посещава вълшебната градина, в която растенията са от скъпоценни камъни, и след множество изпитания успява да преплува водите на смъртта до остров, на който живее Утнапищим – единственият човек, получил безсмъртие и от когото Гилгамеш се надявал да научи тайните на вечния живот. Утнапищим му разказва историята на всемирния потоп, очевидец на който сам е бил. Бог Енки, нарушавайки клетвата за тайна, дадена към останалите богове, се явява на стареца в сън, като го предупреждава за настъпването на потопа. Утнапищим се задължава да пази мълчание пред другите човеци, разрушава дома си и от материалите построява кораб/кивот, в който спасява себе си, жена си, рода си и животните в степите. След като спадат водите Утнапищим и неговата жена биват възнаградени от Енлил (главното божество) за спасението на живите същества с безсмъртие. Той казва на Гилгамеш, че боговете няма да се съберат втори път на съвет заради него. Утнапищим разкрива на Гилгамеш начин да придобие безсмъртие – трябва да не спи 7 нощи. Но той изпада в дълбок сън, който трае цели шест нощи. Съпругата на Утнапищим обаче съжалява Гилгамеш и убеждава мъжа си да му подари нещо на сбогуване, така той открива пред царя тайната на цветето на вечната младост. Гилгамеш с усилие намира цветето, но решава да изпробва действието му първо върху един от старците в своя град. Така той се отправя обратно към Урук. Из път посяда да си отдъхне край един кладенец и докато се къпе, една змия отмъква цветето и се подмладява. Отчаян Гилгамеш се върща в Урук, намирайки единствена утеха в гордостта от издигнатите от него градски стени.[17]

Лайтмотивът на поемата е недостижимостта на съдбата на боговете за човека и безполезността на човешките усилия в опитите да получат безсмъртие. Краят на епоса подчертава идеята, че единственото достъпно за човека безсмъртие е паметта за славните му дела. Вътрешното развитие на образите на Гилгамеш и Енкиду е подчинено на законите за развитие на епичните образи; те се издигат над другите смъртни не благодарение на вълшебни помощници като героите от митологичните сказания, а в резултат на високите си физически и морални качества. Акадският епос за Гилгамеш е творение на поет, който не просто е съединил помежду им разпръснатите шумерски сказания, но и щателно е обмислил и обработил известния му материал, като придава на произведението дълбок философски смисъл. Включването в епопеята на разказа за потопа (произведение от друг цикъл) още по-силно подчертава основната идея за произведението – недостижимостта на главната цел на странстванията на Гилгамеш – „вечния живот“.[18]

БележкиРедактиране

  1. Thrower 1980.
  2. George 1999.
  3. а б Dalley 2008, с. 45.
  4. Dalley 2008, с. 41.
  5. Mitchell 1988, с. 70.
  6. а б The Chaldean Account of the Deluge by George Smith. //
  7. Smith 1873, с. 213.
  8. George Smith. // Encyclopaedia Britannica.
  9. Керам, К. Б. Богове, гробници и учени. С., Български художник, 1968, с. 297 – 300.
  10. George, A. R. (2003). The Babylonian Gilgamesh Epic: Introduction, Critical Edition and Cuneiform Texts. Oxford University Press. pp. 70–. ISBN 978-0-19-927841-1.. //
  11. Andrew R., George. Shattered tablets and tangled threads: Editing Gilgamesh, then and now.' Aramazd. Armenian Journal of Near Eastern Studies, 3 (1). pp. 7 – 30.. // 2008.
  12. Tigay, Jeffrey H. The Evolution of the Gilgamesh Epic. Wauconda, Bolchazy-Carducci Publishers, 1982, с. 18 - 20.
  13. Tigay, Jeffrey H. The Evolution of the Gilgamesh Epic. Wauconda, Bolchazy-Carducci Publishers, 1982.с. 23-24, 35-37.
  14. George, Andrew R. The Babylonian Gilgamesh Epic: Introduction, Critical Edition and Cuneiform Texts. Oxford, Oxford University Press, 2003 (2 volumes), с. 7-8.
  15. Noegel, Scott B. Mesopotamian Epic - In: John Miles Foley (dir.), A Companion to Ancient Epic, Malden et Oxford, 2005, p. 233-245.
  16. George 1999, с. 50.
  17. Роман, Йожеф. Митове. ИК Ведрина, стр. 64 – 81
  18. Мифы народов мира
Цитирани източници
  • Dalley, Stephanie. Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others. Oxford University Press, 2008. ISBN 978-0-19-953836-2. (на английски)
  • George, Andrew R. (ed.). The Epic of Gilgamesh. Penguin Books, 1999. ISBN 0-14-044919-1. (на английски)
  • Mitchell, T.C.. The Bible in the British Museum. The British Museum Press, 1988. (на английски)
  • Smith, George. The Chaldean Account of the Deluge. // Transactions of the Society of Biblical Archaeology 2. 1873. p. 213 – 234. (на английски)
  • Thrower, James. The Alternative Tradition: A Study of Unbelief in the Ancient World. The Hague, The Netherlands, Mouton Publishers, 1980. (на английски)