Отваря главното меню

Еразъм Ротердамски (на латински: Desiderius Erasmus Roterodamus) е виден мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. Една от най-космополитните личности в световната история, той отказва да бъде определян по националност. Смята за свой роден език латинския.

Еразъм Ротердамски
нидерландски философ

Роден
Починал
12 юли 1536 г. (69 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Ренесанс
Школа Ренесансов Хуманизъм
Интереси Философия, Теология, Филология и Хуманизъм
Повлиян Джовани Пико делла Мирандола, Джон Колет
Повлиял Томас Мор, Дамиао де Гоиш, Мартин Лутер, Уилям Тиндъл
Еразъм Ротердамски в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Еразъм Ротердамски е незаконороден син на католически свещеник. Детството и ранната си младост прекарва в родния си град, след това в Девентер учи латински и старогръцки език. Постъпва в августински манастир, където през 1488 г. е подстриган за монах, а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник. През 1495 – 1499 учи във теологическия факултет на Парижкия университет, тогава един от центровете на схоластиката. След това, през различни периоди от живота си живее и работи в Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. Важен за живота му е престоят му в Лондон, където завръзва тесни приятелски отношения с Томас Мор и където през 1515 г. получава титлата кралски съветник. Няколко години Еразъм е професор по старогръцки език в университета в Кембридж.

И в живота, и в творчеството си Еразъм е чужд на характерните за онази епоха крайности на протестантската Реформация и католическия фанатизъм. Приживе това му създава доста неприятности. Така например през 1521 г. е принуден да избяга от Лувен, спасявайки се от гнева на лувенските католици. През 1528 г. отново трябва да бяга, този път от Базел и от фанатизма на лутераните. В същото време Еразъм се радва на опеката на могъщи покровители, като английския крал Хенри VIII и испанския крал и император на Свещената римска империя Карл V, което му помага да избегне по-сериозни преследвания. Но не е само това, Еразъм не се стреми към мъченичество – във време, когато Ян Хус и Джироламо Савонарола са изгорени на кладата от католическата църква, а Мигел Сервет – от Жан Калвин; Томас Мюнцер е разкъсан с нажежени клещи, Томас Мор е обезглавен, Улрих Цвингли пребит с боздуган – Еразъм, вместо ореола на мъченик, предпочита да пътува от място на място и методично да работи.

ТворчествоРедактиране

Еразъм Ротердамски е автор на многобройни съчинения в различни области – педагогика, теология, етика, филология, притчи, диалози, на прочутите „Adagia“ – сборник с цитати на антични автори и коментари към тях, на сатирични и полемични творби. Много важна част е епистоларното му творчество – за мнозина от неговите съвременници е било въпрос на чест да водят лична кореспонденция с него. Именно в писмата са разкрити и много от възгледите му. Трябва да се отбележи, че Еразъм доста гъвкаво борави със стила. Неговите научни съчинения са педантично точни и безпристрастни, сатирата му е остра и жлъчна, полемичните творби въпреки своята категоричност, имат доброжелателен тон.

ФилологияРедактиране

Еразъм е един от малкото хора от своята епоха, познаващи в дълбочина старогръцкия език. Тези си познания той използва при тълкуването на Новия завет и творбите на Църковните отци, като работи с текстовете в оригинал – нещо, което са можели малцина негови съвременници. С името на Еразъм е свързана и приетото днес произношение на старогръцкия език, т. нар. Еразмово произношение, което поправя произношението на някои букви и дифтонги във византийската традиция. Инициира първото печатно издание на Новия завет на старогръцки (1516 г.). Осъществява нов латински и немски превод на библейските текстове, като внася редица поправки и посочва известните разночетения.

Теология и философияРедактиране

Преките теологични разработки на Еразъм са пряко свързани с филологическата дейност. Еразъм дава основата за критическото разбиране на библейските текстове, което е в основата на цялото съвременно библейско богословие. Той има и редица полемични творби и фрагменти от такива, в които се спира не само на определени теологични теми, но и на самата методология на богословието. Определен от Стефан Цвайг като „най-нефанатичният от всички хора“, Еразъм е еднакво чужд както на схоластиката, така и на новостите на протестанството, което обвинява в прекалена идейна революционност; както на католическия, така и на протестантския догматизъм от неговото време. Трактатът „За свободната воля“ е остра критика срещу Мартин Лутер, неговите богословски възгледи и църковните реформи, породени от тях.

Основният недъг на света той вижда във всяка форма на нетърпимост към чуждите схващания и смята че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин. Привърженик е на „световния мир“, който единствен може да осигури нормални условия за творчество.

Смята се за родоначалник и идеен вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм.

„Възхвала на глупостта“Редактиране

Това е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia – Moria (Глупостта), която превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе на Еразъм е преиздавана 40 пъти. Тонът на произведението е абсолютно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила) – Глупостта съвсем рационално привежда доказателства за своето величие от различни области на човешкия бит и познание. Всъщност Еразъм пародира именно глупостта и невежеството в тези сфери, като не се ограничава с еднозначна критика – на еднакво осмиване са подложени и установените порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското начало, индивидуализмът и колективният дух.

ИзточнициРедактиране

  • Еразъм Ротердамски. Възхвала на глупостта. С., Рата, 2006.
  • Цвайг, Стефан. Еразъм Ротердамски. С., Народна култура, 1968.
  • Радев, Р., Стефанов, И., Личев, А. Философите. С., Христо Ботев, 1992.
  • Эразм Роттердамский. Воспитание христианского государя. М., Мысль, 2010.

Външни препраткиРедактиране