Ерик Хомбургер Ериксон (на немски: Erik Homburger Erikson) е германски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества.

Ерик Ериксон
Erik Homburger Erikson
германски психолог и психоаналитик
Роден
Починал
12 май 1994 г. (91 г.)
Националност САЩ
Учил вОксфордски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вХарвардски университет
Питсбъргски университет
Калифорнийски университет – Бъркли
Известен сТеория за социалното развитие
Ерик Ериксон в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 15 юни 1902 година във Франкфурт на Майн, Германия, в семейство на датчани. Води бохемски начин на живот, който в един момент го докарва във Виена, където се запознава с Фройд.

Първоначално Ериксон е учител по рисуване, но по-късно завършва Виенския психоаналитичен институт. През 1930 се жени за танцьорката и художничката Джоен Моват Серсон, а през 1933 емигрира от Виена в САЩ.

През 1950 г. известният психоаналитик става жертва на преследването на марксизма в САЩ, тъй като бива заподозрян като симпатизант на комунистите.

Умира на 12 май 1994 година в Харуич, щата Масачузетс на 91-годишна възраст.

Теория редактиране

Ериксон описва жизнения цикъл на личността като съвкупност от стадии на развитие. Четири от тях напълно съвпадат с фазите на детската сексуалност, описани от Фройд. Обаче за разлика от Фройд, който разделя психическото развитие на 5 етапа, то Ериксон разделя своята схема на 8 етапа. Той преименува т.нар. „генитален стадий“ в „юношество“ и добавя още няколко стадия при възрастното състояние. Акцентира се върху това, че развитието на личността е постепенно и свързано с преодоляване на кризите на идентичността.

Теорията му обяснява различните процеси по време на развитието на човешката психика:

  • Първият период е наречен младенчество и приключва около 12-месечна възраст. Дали нуждите на детето ще бъдат удовлетворявани винаги и навреме (да бъде нахранено, приспано или подсушено) предопределя дали възрастният индивид ще бъде оптимист, песимист или реалист, защото периодът е от изключителна важност за изграждане на доверие.
  • Яслената възраст (от 1 до 3 години) е период, в който детето трябва да се научи да бъде сравнително самостоятелно. Ако не успее, то трябва да преглътне унижението и срама.
  • Третият период продължава приблизително до шестата година на детето. Ако то успее да се справи с игрите и заниманията в детската градина или у дома и да бъде достатъчно инициативно, детето ще е преминало през етапа успешно. В противен случай ще се чувства непълноценно.
  • Съща е задачата му и през училищната възраст (7 до 12 години), когато то трябва да се научи на труд.
  • Юношеството (13 – 19 години) е ключовият период в теорията на Ериксон. То продължава от тринадесетата до деветнадесетата година от живота на човека. В този период младият индивид търси себе си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален индивид. Важен елемент от този експеримент е юношеската любов. Ако юношата не успее да опознае себе си, той се губи в другите (дифузия).
  • Ранната зрялост (20 – 40 години) Ериксон нарича периода между двадесетата и четиридесетата година от живота на човека. Това е период, в който основната задача е намирането на партньор или спътник в живота. Въпросът, който трябва да бъде решен, е дали човек ще успее да постигне интимност с друг индивид или ще остане в изолация.
  • Зрелостта също продължава двадесет години (40 – 60 години). Това е времето, в което човек вече е създал семейство и сега на него се пада отговорността да отгледа следващото поколение.
  • Последният етап според теорията е старостта (след шестдесетата година). Тогава човек вече е изпълнил своята задача и гледа смъртта право в очите. Въпросът е дали ще успее да погледне назад към живота си и ще бъде доволен от постигнатото или ще намери за какво да съжалява. Ако не успее да стигне до мъдростта за преходността на живота, човек се отчайва. В този период човек би трябвало да престане да се страхува от смъртта, той просто я приема.

Теорията на Ериксън получава широко разпространение в много държави и се ползва с успех не само сред психоаналитиците, но и в сферата на педагогиката.

Вижте също редактиране

Произведения редактиране

на български език
  • Идентичност: младост и криза. Изд. Наука и изкуство, 1996
  • Идентичност: младост и криза. Изд. Рива, 2013[1]
на немски език
  • Einsicht und Verantwortung; Frankfurt a. M. (1964) 1971
  • Identität und Lebenszyklus. Drei Aufsätze; Frankfurt a. M. 1966; 2. Aufl. 1973
  • Der junge Mann Luther. Eine psychoanalytische und historische Studie. 1975
  • Gandhis Wahrheit. Über die Ursprünge der militanten Gewaltlosigkeit. 1978.
  • Jugend und Krise; Stuttgart 1980
  • Der vollständige Lebenszyklus; Frankfurt a. M. 1988; 2. Aufl. 1992
  • Kindheit und Gesellschaft

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Двата превода са от една и съща преводачка