Ерих Мария Ремарк

германски писател

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Ерих Мария Ремарк
Erich Maria Remarque
германски писател
Erich Maria Remarque1.jpg
Роден
Починал
Погребан Тичино, Швейцария

Националност Флаг на Германия Германия
Флаг на САЩ САЩ (от 1947 г.)
Религия Католическа църква
Професия писател, библиотекар, журналист
Литература
Жанрове роман
Известни творби „На Западния фронт нищо ново“
Награди GER Bundesverdienstkreuz 7 Grosskreuz.svg
Семейство
Съпруга Илзе Юта Замбона (1925 – 1930 и 1938 – 1957)
Полет Годар (1958 – 1970)
Партньор Марлене Дитрих

Подпис Remarque Autograph.jpg
Уебсайт
Ерих Мария Ремарк в Общомедия

БиографияРедактиране

Младежки годиниРедактиране

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещия „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година – в Клайн Берсен, а от август същата година – в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“.[1] През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва втория си роман „Гам“, но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) – 28 години след смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930 година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Continental“.[2] Като редактор на хановерския рекламен вестник „Echo Continental“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.

„На Западния фронт нищо ново“Редактиране

 
Първото издание на
„На Западния фронт
нищо ново“
(1929)

През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“ („Station am Horizont“), който публикува в подлистници в спортното списание „Sport im Bild“, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година.

За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време да намери издател за книгата.[3] Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на един деветнадесетгодишен войник. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.

В изгнаниеРедактиране

 
Ремарк слиза от парахода „Куин Мери“ в Ню Йорк (1939)

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. С Дитрих той преживява бурна и мъчителна романтична връзка. С нейна помощ Ремарк получава американска виза и през 1940 г. се преселва в САЩ, където през 1947 г. получава американско гражданство.

Последни годиниРедактиране

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946 в Германия), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.

През 1945 г. Ремарк завършва романа си „Триумфалната арка“, а още през февруари 1948 г. на екраните излиза едноименният филм. Същата година се връща в Европа. Разболява се от болестта на Мениер (Мениеров синдром), но страда и от депресия.

През 1958 г. се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Лекарите му поставят и нова диагноза – диабет на черния дроб. Много пие. В дневника си пише, че когато е трезвен, не може да общува с хората, даже и със самия себе си.[4] Умира вследствие аневризма на аортата на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. международната награда за мир Ерих Мария Ремарк.

БиблиографияРедактиране

 
„Триумфалната арка“
френско издание (1968)
  • Мансардата на бляновете (Die Traumbude) (1920)
  • Гам (Gam)(1924) (първа публикация 1998 в Германия постмортем)
  • Спирка на хоризонта (Station am Horizont) (1927/28)
  • На Западния фронт нищо ново (Im Westen nichts Neues) (1928/29)
  • Обратният път (Der Weg zurück) (1931)
  • Трима другари (Drei Kameraden) (1936/37)
  • Обичай ближния си (Liebe Deinen Nächsten) (1939/41)
  • Триумфалната арка (Arc de Triomphe) (1946)
  • Искрица живот (Der Funke Leben) (1952)
  • Време да се живее и време да се мре (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) (1954)
  • Черният обелиск (Der schwarze Obelisk) (1956)
  • Живот назаем/Небето няма любимци (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge) (1959/61)
  • Нощ в Лисабон (Die Nacht von Lissabon) (1961/62)
  • Обетована земя (Das gelobte Land) (1970)
  • Сенки в рая (Schatten im Paradies) (1971)

БележкиРедактиране

Цитирани източници
  • Borgeson, Griffith. Exactly as it happened.... // Motor 3506. 30 август 1969. p. 26 – 30. (на английски)
  • Murdoch, Brian. Afterword. // Remarque, Erich Maria. All Quiet on the Western Front. London, Vintage Books, 1996. ISBN 978-0-09-953281-1. (на английски)
  • Robertson, William. Erich Remarque. // remarque.org. remarque.org, 2009. Посетен на 25 юни 2009. (на английски)

Външни препраткиРедактиране