Ермес Бентивольо

италиански кондотиер и аристократ

Ермес Бентивольо (на италиански: Ermes Bentivoglio; * 1475, Болоня; † 7 октомври 1513, Олмо или в река Бакильоне) е италиански кондотиер, благородник от фамилията Бентивольо от Болоня.

Ермес Бентивольо
италиански благородник и кондотиер
Ермес на олтарната картина „Бентивольо“ от Лоренцо Коста
Роден
1475 г.
Починал
Олмо или в река Бакильоне
Семейство
РодБентивольо
БащаДжовани II Бентивольо
МайкаДжиневра Сфорца
Братя/сестриФранческа Бентивольо
Анибале II Бентивольо
Антонгалеацо Бентивольо
Алесандро Бентивольо
Камила Бентивольо
Изота Бентивольо
Елеонора Бентивольо
Лаура Бентивольо
Виоланте Бентивольо
Бианка Бентивольо
5 братя и сестри
Природениː
Костанца Бентивольо
Ерколе Бентивольо
СъпругаЯкопа Орсини
ДецаКостанца Бентивольо
Джовани Бентивольо
Ермес Бентивольо
Ермес Бентивольо в Общомедия

Произход

редактиране

Той е син на Джовани II Бентивольо (* 1443 † 1508), владетел на Болоня (1463 – 1506), и на съпругата му Джиневра Сфорца (* 1440 † 1507). [1] Баща му умира през 1508 г. като затворник на Луи XII. Има петнадесет братя и сестри, сред коитоː

Има и един природен брат и една природена сестра от първия брак на майка си.

Биография

редактиране

През 1492 г. получава рицарско звание от Ерколе I д’Есте и постъпва на служба при херцога на Ферара. През 1498 г., заедно с баща си и братята си, е номиниран за пфалцграф от император Максимилиан I[2].

Като наемен кондотиер той често се озовава заедно с по-големия си брат Анибале I, замесен в някои военни епизоди, които засягат Италианския полуостров по онова време[3]. По заповед на майка си Джиневра през 1501 г. той нарежда да бъдат убити някои членове на Марескоти, съперничещо семейство на Бентивольо и организатор на заговор, целящ да ги предаде на Чезаре Борджия.

На 3 октомври 1504 г. се жени за Якопа Орсини, дъщеря на Джулио Орсини. Сватбата, вече смятана за не особено политически и финансово изгодна, е помрачена от новината за смъртта на сестра му Франческа[4].

През 1506 г. папа Юлий II нарежда на Бентивольо да напуснат Болоня. Ермес и брат му Анибале намират убежище първо във Ферара, а след това в Мантуа. Папата определя награда за главите на братята за залавянето им. Всъщност двамата братя се опитват на няколко пъти да завладеят отново родния си град, като накрая успяват благодарение на помощта на французите през 1511 г.: Анибале става новият господар на Болоня. На следващата година обаче французите се оттеглят и населението се надига в полза на папата: Бентивольо трябва отново да напуснат Болоня завинаги.

Той е убит през 1513 г. от Просперо Колона в битката при Олмо близо до Венеция. Други източници съобщават, че се е удавил в Бакильоне по време на отстъплението след битката при Креацо срещу испанците[5].

Брак и потомство

редактиране

∞ 3 октомври 1504 за Якопа Орсини, дъщеря на Джулио Орсини, от която има двама сина и една дъщеряː

  • Костанца Бентивольо (* ок. 1505, † 17 септември 1563), ∞ за Джовани Батиста Савели († 1551), господар на Паломбара;
  • Джовани Бентивольо († малко сл. 1536 Милано), военен на служба на Императора, през 1530 прави неуспешен опит за завладяване на Болоня и е изпратен в изгнание в Милано; ∞ април 1524 за Лавиния Колона, дъщеря на Муцио Колона, от която има един син;
  • Ермес Бентивольо († сл. 1549), става гражданин на Бреша; ∞ юли 1542 за Домитила Тривулцио, дъщеря на Паоло Камило Тривулцио, 1-ви херцог на Бояно, и на Барбара Станга.

Литература

редактиране
  • Claudio Rendina, I capitani di ventura, Rome, Newton Compton,‎ 1994

Източници

редактиране
  1. Ginevra Sforza, kleio.org
  2. Condottieri di ventura Архив на оригинала от 2008-01-15 в Wayback Machine.
  3. Condottieri di ventura Архив на оригинала от 2008-01-15 в Wayback Machine.
  4. Elizabeth Louise Bernhardt, Genevra Sforza and the Bentivoglio: Family, Politics, Gender and Reputation in (and beyond) Renaissance Bologna, Amsterdam University Press, 2023, с.152.
  5. Condottieri di ventura Архив на оригинала от 2008-01-15 в Wayback Machine.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ermes Bentivoglio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​