Ернст Вайс

австрийски писател и лекар

Ернст Вайс (на немски: Ernst Weiß) е австрийски писател и лекар, автор на романи, разкази и есета.

Ернст Вайс
Ernst Weiß
Ернст Вайс ок. 1938 г.
Ернст Вайс ок. 1938 г.
Роден28 август 1882 г.
Починал15 юни 1940 г. (57 г.)
Професияписател, лекар
Националност Австрия
Жанрроман, разказ, есе
НаградиНаграда Адалберт Щифтер (1928)
Подпис
Уебсайт
Ернст Вайс в Общомедия

Биография редактиране

Ернст Вайс е роден през 1882 г. в Брюн, Австро-Унгария. Произхожда от еврейско семейство. Баща му е търговец на платове и умира през 1886 г.

Въпреки материалните затруднения и многократно сменяните училища Вайс полага успешно матура през 1902 г.

Започва да следва медицина в Прага и Виена. Завърша през 1908 г. в Брюн и работи като хирург в Берн и Берлин.

През 1911 г. Вайс се завръща във Виена и получава назначение в квартална болница. От това време датира кореспонденцията му с Мартин Бубер.

Разболява се от белодробна туберкулоза и през 1912 и 1913 г. намира място като корабен лекар в австрийската компания „Лойд“ и с парахода „Австрия“ пътува за Индия, Япония и Карибите.

През юни 1913 г. Ернст Вайс се запознава с Франц Кафка. Пражанинът го окуражава в литературната му дейност и още през същата година Вайс дебютира с романа си „Галерата“ („Die Galeere“).

През 1914 г. е мобилизиран в армията и взима участие в Първата световна война като полков лекар в Унгария и Волиния. След края на войната отива в Прага и през 1919 – 1920 г. работи като лекар в местна болница.

След кратък престой в Мюнхен Вайс се установява през 1921 г. в Берлин. Става писател на свободна практика и сътрудничи на различни вестници. Завързва тясно приятелство с австрийския писател Йодьон фон Хорват, който му посвещава романа си „Вечният еснаф“.[1]

Скоро след Пожара в Райхстага на 27 февруари 1933 г. Вайс напуска Берлин завинаги и се завръща в Прага. През 1934 г. емигрира в Париж, но там не получава разрешение да работи като лекар и започва да пише за различни емигрантски списания. Понеже с тази дейност не може да си осигури препитание, получава помощи от писателите Томас Ман и Стефан Цвайг.

Когато на 14 юни 1940 г. вижда от хотела си нашествието на немските войски в Париж, слага край на живота си, като поглъща отрова и във ваната на хотелската стая прерязва вените си.

Ернст Вайс умира в близката болница на 57-годишна възраст.

Неговото самоубийство е пресъздадено литературно в романа на Ана Зегерс „Транзит“ (1944).

След смъртта на писателя голям куфар с непубикувани ръкописи изчезва.

Мястото на гроба му остава неизяснено.

Библиография редактиране

  • Psychologische Streifzüge über Oskar Wilde, 1908
  • Die Galeere, Roman, 1913
  • Der Kampf, Roman, 1916 (seit 1919 Franziska)
  • Tiere in Ketten, Roman, 1918
  • Das Versöhnungsfest, Eine Dichtung in vier Kreisen, 1918
  • Mensch gegen Mensch, Roman, 1919
  • Tanja, Drama in 3 Akten, 1919
  • Stern der Dämonen, Erzählung, 1920
  • Nahar, Roman, 1922
  • Hodin, Erzählung, 1923
  • Die Feuerprobe, Roman, 1923
  • Atua, Erzählungen, 1923
  • Der Fall Vukobrankovics, Kriminalreportage, 1924
  • Männer in der Nacht, Roman (um Balzac), 1925
  • Dämonenzug, Erzählungen, 1928
  • Boëtius von Orlamünde, 1928 (seit 1930 Der Aristokrat)
  • Das Unverlierbare, Essays, 1928, 2011
  • Georg Letham. Arzt und Mörder, Roman, 1931
  • Der Gefängnisarzt oder Die Vaterlosen, Roman, 1934
  • Der arme Verschwender, Roman (Stefan Zweig gewidmet), 1936
Бедният прахосник, изд.: Народна култура, София (1985), прев. Ана Димова
  • Jarmila, Novelle, 1937
  • Der Verführer, Roman (Thomas Mann gewidmet), 1938
  • Ich, der Augenzeuge, Roman, 1963, 1963, 1986, 2000
  • Der zweite Augenzeuge und andere ausgewählte Werke, 1978
  • Die Kunst des Erzählens, Essays, Aufsätze, Schriften zur Literatur, 1982, (Unter dem Titel Die Ruhe in der Kunst. Ausgewählte Essays, Literaturkritiken und Selbstzeugnisse. 1918 – 1940), 1987
  • Gesammelte Werke, 16 Bände, 1982

Награди и отличия редактиране

Бележки редактиране

  1. Traugott Krischke: Ödön von Horváth. München 1980, S. 84. Horváth widmete Weiß seinen Roman Der ewige Spießer.

Външни препратки редактиране