Ернст Яндъл

австрийски поет, драматург и преводач
(пренасочване от Ернст Яндл)

Ернст Яндъл [1] (на немски: Ernst Jandl) е австрийски поет, драматург, есеист и преводач, роден във Виена.

Ернст Яндъл
Ernst Jandl
австрийски поет, драматург и преводач
Роден
Виена, Първа австрийска република
Починал
9 юни 2000 г. (74 г.)
ПогребанВиена, Австрия
Националност Австрия
Учил въвВиенски университет
Литература
Жанровепоезия
Течениеконкретна поезия
ПовлиянЕ. Е. Къмингс, Жак Превер
Семейство
СъпругаРозвита Бирти
ПартньорФридерике Майрьокер
Подпис
Уебсайтwww.ernstjandl.com
Ернст Яндъл в Общомедия

След като завършва гимназия, осемнадесетгодишен е пратен на фронта и в края на Втората световна война попада в американски плен. В пленническия лагер опознава новата американска литература, преди всичко произведенията на Гъртруд Стайн, които оказват трайно въздействие върху художественото му развитие. След освобождението си Яндъл следва германистика и англицистика и от 1949 до 1979 г. работи като гимназиален учител във Виена.

Творчески път

редактиране
 
Ернст Яндъл и Фридерике Майрьокер, публично четене във Виена, 1974 г.

Още в 1952 г. Ернст Яндъл публикува първите си стихове в списание „Нойе веге“, а след няколко години излиза и първата му стихосбирка „Други очи“ (1956). Най-известната книга на поета „Звук и Луизе“ [2] е публикувана едва в 1966 г. Тук по неподражаем начин Яндъл разгръща разновидностите на експерименталната литература: предлага визуални поеми, говорни стихотворения, звукови поеми в стила на дадаистите от „Кабаре Волтер“, стихотворения на виенски диалект. Излиза и книгата му „Изкуственото дърво“ (1970), в която са събрани най-добрите му поетически творби от едно десетилетие, както и стихосбирката „Задържан“ (1973). Сборникът „Префасониране на фуражката“ (1978) използва нов поетически език, съставен главно от инфинитиви и основни глаголни форми. Този стил намира израз и в стихосбирката „Жълтото куче“ (1980).

В последното десетилетие от живота си Яндъл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си „Идилии“ (1989) и „Станци“ (1992). До късната си стихосбирка „Петер и кравата“ (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите „Поетически творби“ в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен „Из действителния живот“ (1999).

Ернст Яндъл, който до смъртта си живее в творческо съдружие с поетесата Фридерике Майрьокер, си създава име на един от най-значимите немскоезични лирици на новото време.

Библиография

редактиране
 
„Reft und Light“ (2000)
  • laut und luise, 1966
  • sprechblasen, gedichte, 1968
  • der künstliche baum, 1970
  • flöda und der schwan, 1971
  • die männer, 1973
  • dingfest, gedichte, 1973
  • serienfuss, 1974
  • für alle, 1974
  • die schöne kunst des schreibens, 1976
  • die bearbeitung der mütze, gedichte, 1978
  • Aus der Fremde, Sprechoper in 7 Szenen, 1980
  • der gelbe hund, gedichte, 1980
  • selbstporträt des schachspielers als trinkende uhr, gedichte, 1983/1986
  • Das Öffnen und Schließen des Mundes, Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 1985
  • idyllen, gedichte, 1989
  • stanzen, 1992
  • peter und die kuh, gedichte, 1996
  • lechts und rinks, gedichte statements peppermints, 1997
  • Poetische Werke, 10 Bände, 1997
  • Autor in Gesellschaft, Aufsätze und Reden, 1999
  • aus dem wirklichen Leben, gedichte und prosa, 1999
Посмъртни публикации
  • Jandls Ernst, 2000
  • Letzte Gedichte, 2001
  • Ottos Mops, Bilderbuch, 2001
  • Briefe aus dem Kfrieg 1943-1946, 2005

Награди и отличия

редактиране
 
Гробът на Яндъл във Виена

В чест на писателя през 2001 г. е учредена австрийската международна литературна награда Ернст Яндл.

Източници

редактиране
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

редактиране