Ернст Яндъл

Ернст Яндъл (на немски: Ernst Jandl) е австрийски поет, драматург, есеист и преводач, роден във Виена.

Ернст Яндъл Ernst Jandl
австрийски поет, драматург и преводач
Роден	1 август 1925 г. Виена, Първа австрийска република
Починал	9 юни 2000 г. Виена, Австрия
Погребан	Виена, Австрия
Националност	Австрия
Учил във	Виенски университет
Литература
Жанрове	поезия
Течение	конкретна поезия
Повлиян	Е. Е. Къмингс, Жак Превер
Семейство
Съпруга	Розвита Бирти
Партньор	Фридерике Майрьокер
Подпис
Уебсайт	www.ernstjandl.com Страница в IMDb
Ернст Яндъл в Общомедия

Живот

След като завършва гимназия, осемнадесетгодишен е пратен на фронта и в края на Втората световна война попада в американски плен. В пленническия лагер опознава новата американска литература, преди всичко произведенията на Гъртруд Стайн, които оказват трайно въздействие върху художественото му развитие. След освобождението си Яндъл следва германистика и англицистика и от 1949 до 1979 г. работи като гимназиален учител във Виена.

Творчески път

Ернст Яндъл и Фридерике Майрьокер, публично четене във Виена, 1974 г.

Още в 1952 г. Ернст Яндъл публикува първите си стихове в списание „Нойе веге“, а след няколко години излиза и първата му стихосбирка „Други очи“ (1956). Най-известната книга на поета „Звук и Луизе“ е публикувана едва в 1966 г. Тук по неподражаем начин Яндъл разгръща разновидностите на експерименталната литература: предлага визуални поеми, говорни стихотворения, звукови поеми в стила на дадаистите от „Кабаре Волтер“, стихотворения на виенски диалект. Излиза и книгата му „Изкуственото дърво“ (1970), в която са събрани най-добрите му поетически творби от едно десетилетие, както и стихосбирката „Задържан“ (1973). Сборникът „Префасониране на фуражката“ (1978) използва нов поетически език, съставен главно от инфинитиви и основни глаголни форми. Този стил намира израз и в стихосбирката „Жълтото куче“ (1980).

В последното десетилетие от живота си Яндъл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си „Идилии“ (1989) и „Станци“ (1992). До късната си стихосбирка „Петер и кравата“ (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите „Поетически творби“ в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен „Из действителния живот“ (1999).

Ернст Яндъл, който до смъртта си живее в творческо съдружие с поетесата Фридерике Майрьокер, си създава име на един от най-значимите немскоезични лирици на новото време.

Библиография

„Reft und Light“ (2000)

• laut und luise, 1966
• sprechblasen, gedichte, 1968
• der künstliche baum, 1970
• flöda und der schwan, 1971
• die männer, 1973
• dingfest, gedichte, 1973
• serienfuss, 1974
• für alle, 1974
• die schöne kunst des schreibens, 1976
• die bearbeitung der mütze, gedichte, 1978
• Aus der Fremde, Sprechoper in 7 Szenen, 1980
• der gelbe hund, gedichte, 1980
• selbstporträt des schachspielers als trinkende uhr, gedichte, 1983/1986
• Das Öffnen und Schließen des Mundes, Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 1985
• idyllen, gedichte, 1989
• stanzen, 1992
• peter und die kuh, gedichte, 1996
• lechts und rinks, gedichte statements peppermints, 1997
• Poetische Werke, 10 Bände, 1997
• Autor in Gesellschaft, Aufsätze und Reden, 1999
• aus dem wirklichen Leben, gedichte und prosa, 1999

Посмъртни публикации

• Jandls Ernst, 2000
• Letzte Gedichte, 2001
• Ottos Mops, Bilderbuch, 2001
• Briefe aus dem Kfrieg 1943-1946, 2005

Награди и отличия

Гробът на Яндъл във Виена

• 1969: Hörspielpreis der Kriegsblinden zusammen mit Friederike Mayröcker für Fünf Mann Menschen
• 1974: „Награда Георг Тракл за поезия“ на провинция Залцбург
• 1976: „Литературна награда на Виена“
• 1978: „Австрийска награда за художествена литература“
• 1980: „Мюлхаймска награда за драматургия“ für aus der fremde
• 1982: „Награда Антон Вилдганс“
• 1982: „Награда „манускрипте““ на провинция Щирия
• 1984: „Награда Георг Бюхнер“
• 1984: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
• 1985: Preis der Deutschen Schallplattenkritik für bist eulen?
• 1986: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
• 1987: „Каселска литературна награда“
• 1988: Deutscher Kleinkunstpreis
• 1989: Frankfurter Hörspielpreis
• 1990: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
• 1990: „Награда Петер Хухел“ für das Buch idyllen
• 1993: „Награда Клайст“
• 1995: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
• 1995: Ehrenzeichen des Landes Steiermark
• 1996: Großes Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich

В чест на писателя през 2001 г. е учредена австрийската международна литературна награда „Ернст Яндл“.

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Ернст Яндъл, в превод на Венцеслав Константинов
• Ернст Яндл в Литературен свят
• ((de)) Ernstjandl.com
• ((de)) Ернст Яндл в Lyrikline
• ((de)) Ернст Яндл в Die LYRIKwelt
• ((en)) Ернст Яндъл в Internet Movie Database