Отваря главното меню

Ескѝшехир (на турски: Eskişehir – дословно Стар град, на старогръцки: Δορύλαιον, Дорюлайон, на латински: Dorylaeum, Дорилеум) е град в Северозападна Турция.

Ескишехир
Eskişehircollage.png
Turkey relief location map.jpg
39.7767° с. ш. 30.5206° и. д.
Ескишехир
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Площ 2678 km²
Надм. височина 788 m
Население 871 187 души (2018)
Телефонен код 0222
Официален сайт www.eskisehir.bel.tr
Ескишехир в Общомедия
Изглед от Ескишехир

ГеографияРедактиране

Градът е главен административен център на едноименния вилает Ескишехир. Разположен е на река Порсук. Население 482 793 жители от преброяването през 2000 г.

ИсторияРедактиране

Dorylaeum е античен фригийски град. Основан е наново през 1097 г. Районът е влизал в състава на Фригия.

През средновековието е част от Византия, после от Никейската империя[1].

ИкономикаРедактиране

Голям шосеен и железопътен възел. Център на богат селскостопански район. Хранително-вкусова, машиностроителна, циментова и текстилна промишленост. В района има добив на хромова руда.

КултураРедактиране

В града се намира най-големият турски университет, който е и 4-ти по брой на студентите в света – Анатолийски университет, основан през 1973 г.

В града има много музеи, като най-известни са Музей на световните музеи, Музей на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен, Археологически музей на Ескишехир, Музей на морската пяна, Музей на модерното изкуство от стъкло, Музей на независимостта, Музей на пишещите машини Тайфун.

Старата част на града е оформена като исторически и архитектурен културен резерват с реставрирани стари къщи и улици, в които се предлагат характерните за района халва и произведения от морска пяна.

СпортРедактиране

Представителният футболен клуб на града се казва „Ескишехирспор“. Участвал е в първия и втория ешелон на турския футбол. В края на 20 век има участия в европейския турнир на УЕФА и турнира на балканските клубни отбори.

ЛичностиРедактиране

Родени

Побратимени градовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. , преди да се превърне в най-голямото селище на османския бейлик преди превземането на Пруса и Никея.