Отваря главното меню

Етиен Жофроа Сент-Илер (на френски: Étienne Geoffroy Saint-Hilaire) е френски зоолог, континентален предшественник на британския еволюционист Чарлз Дарвин и основоположник на съвременното учение за инволюцията. Баща е на френския зоолог Изидор Жофроа Сент-Илер. Член на Френската академия на науките от 1807 г., а през 1833 става неин президент. Един от предшествениците на еволюционната теория на дарвинизма.

Етиен Жофроа Сент-Илер
Étienne Geoffroy Saint-Hilaire
френски биолог

Роден
Починал
19 юни 1844 г. (72 г.)
Погребан Пер Лашез

Националност Флаг на Франция Франция
Образование Парижки университет
Научна дейност
Област биология, зоология, естествознание
Повлиян Жорж Кювие, Жан-Батист Ламарк, Матюрен Жак Брисон
Етиен Жофроа Сент-Илер в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 15 април 1772 година в Етамп, Франция. През 1793 оглавява Факултета по история на гръбначните към Националния музей по естествена история. През 1798 – 1801 г. участва в експедиция в Египет.

 
Гербът на Сент-Илер, на който е изобразен крокодил.

Сент-Етиен влиза в научен спор с учението на Жорж Кювие за постоянството на видовете, защото с право смята, че еволюцията на организмите се дължи на решаващо влияние на външната среда. Подкрепя идеята за единството на органичния свят и учението на единен устройствен план (въпреки че някои от идеите му са погрешни) на всички животни – гръбначни и безгръбначни.

Сент-Етиен е систематик на живата природа. Първооткривател е на 17 нови рода и вида бозайници. Изследва неизвестни дотогава на науката 57 рода и видове риби. Негова заслуга е откриването и изучаването на реликтната риба Polypterus. Пръв описва ягуарунди (Puma yagouaroundi).

Автор е на наименованията на редица зоологически таксони. В зоологическата номенклатура тези названия се допълват от съкращението „E.Geoffroy“.

Умира на 19 юни 1844 година в Париж на 72-годишна възраст.

ПаметРедактиране

В негова чест е наречена южноамериканската дива котка на Жофроа (Leopardus geoffroyi).

Френският писател Оноре дьо Балзак посвещава романа си „Дядо Горио „на великия и знаменит Жофроа дьо Сент-Илер в знак на възхищение от трудовете и таланта му“.[1]

БиблиографияРедактиране

  • Philosophie anatomique, 1818.
  • Histoire naturelle des mammifères, 1820 – 1842 (7 тома).
  • Philosophie zoologique, 1830.
  • Mémoire sur plusieurs déformations du crâne de l’Homme, suivi d’un essai de classification des monstres acéphales, Mem. Museum Hist. Nat., 1821, VII, 85 – 162.
  • Des faits anatomiques et physiologiques de l’anencéphalie, observés sur un anencéphale humain né à Paris en mars 1821. Dans Philosophie Anatomique, 1822, tome II, 125 – 153.
  • Note sur un monstre humain (anencéphale) trouvé dans les ruines de Thèbes en Egypte par M. Passalacqua, Arch. Génér. de Médecine, 1826, X, 154 – 126.
  • Description d’un monstre humain, né avant l’ère chrétienne, et considérations sur le caractère des monstruosités dites anencéphales, Ann. Sc. Naturelles, 1826, VII, 357 – 381.

ИзточнициРедактиране

  • Charon, Pierre (2004), "[Etienne Geoffroy Saint-Hilaire (1772 – 1844) and anencephaly: Contribution of one naturalist to medical knowledge]", Histoire des sciences médicales 38 (3): 365 – 83, PMID 15617200
  • Collins Cook, D (2001), „Neglected ancestors: Etienne and Isidore Geoffroy Saint-Hilaire.“, Paleopathology newsletter (116): 17 – 21, 2001 Dec, PMID 14628830
  • Morin, A (1996), "[Teratology „from Geoffroy Saint-Hilaire to the present“]", Bulletin de l'Association des anatomistes 80 (248): 17 – 31, 1996 Mar, PMID 9004867
  • Moyal, Ann (June 2009), „The great French naturalist and the platypus“, The National Library Magazine 1 (2): 2 – 7, Посетен на 17 януари 2011.
  • Shampo, M A; Kyle, R A (1988), „Augusto de Saint-Hilaire: French entomologist and botanist“, Mayo Clin. Proc. 63 (8): 836, 1988 Aug, PMID 3294526

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране