Етиен дьо Виньол
Етиен дьо Виньол (Étienne de Vignolles) (1390 – 1443) е френски генерал от Стогодишната война. Известен е с прозвището си Ла Ир (La Hire, тоест „Гневния“), което се дължи на буйния му темперамент. А той пък лесно може да се обясни с факта, че е гасконец.
| Етиен дьо Виньол (Ла Ир) Etienne de Vignoles (La Hire) | |
| френски офицер | |
 Портрет на Ла Ир, както си го представя Луи-Феликс Амиел през 1835 г. | |
| Роден |
Прешак-ле-Бен, Гаскония |
|---|---|
| Починал | |
| Военна служба | |
| Години | 1418 – 1443 |
| Служил на |  Кралство Франция |
| Род войски | Френска армия |
| Битки | Стогодишна война Обсада на Орлеан Битка при Патé |
Не се знае родният му град, нито точната година на раждане. Макар че по това време Гаскония (или Аквитания) е английско владение от много години, кариерата му минава изцяло под френските знамена. По време на гражданската война между Арманяки и Бургиньони заема страната на първите. От 1418 г. заедно със своя приятел Жан дьо Ксентрей постъпват на служба на Дофина (бъдещия Шарл VII).[1] Бие се при Божé през 1421 и при Верньой през 1424 г. През 1427 г., под командата на Жан дьо Дюноа, участва в защитата на Монтаржи. През 1428 г. за кратко завзема Льо Ман, след което се присъединява към сраженията при Орлеан (виж Обсада на Орлеан). В битката на херингите осигурява отстъплението на френската армия, а от 1429 г. се поставя под командването на Жана д'Арк. Вдъхновен от думите на младата девойка, той става един от най-верните ѝ поддържници.
Изворите го показват като способен и енергичен командир.[2] Участва активно в разкъсването на обсадата, след това – в прочистването на долината на Лоара. Има решителна заслуга за победата при Патé (18 юни). Заедно с девойката участва в атаката срещу Париж през септември, която се оказва несполучлива, ала след това превзема крепостта Шато Гаяр (1430), построена някога от Ричард Лъвското сърце. След залавянето на Жана д'Арк англичаните си връщат крепостта, където той попада в плен. Налага се Шарл VІІ да го откупва.
През 1435 г. Виньол и Ксентрей отново са начело на армията и воюват срещу Бургундия, която се колебае дали да присъства на преговорите в Арас. През следващата година навлизат в Нормандия, достигат столицата Руан, надявайки се, че ще се предаде без бой. Когато това не се случва, те влизат в малка битка с Джон Талбот и са победени. През 1440 г. Ла Ир участва в превземането на Понтоаз, след прави опит с войниците си да завладее Арфльор. През 1442 г. вече е на юг, в Аквитания, където участва в обсадата на Реол. Там се простудява, ранен е и умира (януари 1443 г.).[3]
Бележки редактиране
- ↑ Etienne De Vignoles Lahire, на сайта gw.geneanet.org
- ↑ Биографът на Жана д'Арк Владимир Райцес (Жана д'Арк. Факти, легенди, хипотези, София 1985, с. 135) го определя като „ветеран в много битки, с добри сполуки и храбър“.
- ↑ John Wagner, Encyclopedia of Hundred Years War, London 2006, рр. 308 – 309