Етрополска книжовна школа

Етрополската книжовна школа, наричана още и Етрополска калиграфско-писарска школа, е българска калиграфско-художествена школа от периода 16 – 17 век. Носи името си от етрополския манастир „Света Троица“ („Варовитец“).

Ръкописно евангелие от Даниил Етрополски, 1625 г. Експонат на Експонат на Музея на Възраждането, Варна
Служебен миней за месец септември, ръкопис от Етрополската книжовна школа, писан от игумен Захарий, 40-те години на XVII век. Експонат на Историческия музей в Етрополе

В него се развива калиграфско-писарска школа с определен тип писмо, единни правописни норми и орнаментално-художествен маниер. В скрипториума на манастира се създават, преписват и украсяват ръкописни книги. Първият писмен паметник от школата датира от 1595 г., а Поменикът на манастира е започнат през 1648 г.

Разцветът на етрополската школа е от 20-те до 40-те година на 17 век по време на йеромонашеството на Андоний, Захарий и Рафаил, когато се оформят принципите и облика на тази книжовна школа. За неин основател се приема йеромонах Даниил. [1]

В края на 16 век в манастира „Варовитец“ започва да се събира монашеско братство и се стичат хора не само от района, но и от други близки и далечни земи. Разцветът на калиграфско-художествената школа започва през 20-те години на 17 век.

Голяма част от етрополските ръкописи са библейски и богослужебни книги. От библейските преобладават Евангелията, обикновено богато украсявани, а от богослужебните – Минеите. Ранните ръкописи от Етрополската школа нямат твърдо установен тип писмо. През първата половина на 17 век етрополските кописти, създават свое писмо, известно в палеографията като „етрополски калиграфски полуустав“. Етрополските ръкописи са с богата орнаментална украса с характерни мотиви, като т. нар. „кръстен мотив“. Етрополският стил на орнаментиране през тази епоха се възприема и от много книжовници от Средна Стара планина и Средногорието. През 17 век в Етрополския манастир съществува манастирско училище за обучение на граматици и орнаментатори. Към него се обособява и книговезно ателие. Подвързията на етрополските ръкописи е правена специално за тях от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа. Тя е била украсявана с врязани комбинации от геометрични фигури, растителни мотиви и др. В манастирския скрипториум през 16 – 17 век работят десетки граматици, орнаментатори, подвързвачи.

Ръкописи

редактиране

Известни са 76 ръкописа от Етрополската книжовна школа, които се съхраняват в различни хранилища. Етрополските книжовници преписват основно т.нар. сборници със смесено съдържание и дамаскини.

Източници

редактиране
  1. Старобългарска литература, енциклопедичен речник, изд. Абагар, стр. 169 – 170; Велико Търново, 2003 г. – второ преработено и допълнено издание.