Ефект на Дънинг – Крюгер
Ефектът на Дънинг – Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си.[1]
Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание. Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно компетентността на другите“.[2]
Първоначално проучванеРедактиране
Психологическият феномен илюзорно превъзходство е идентифициран в проучването на Дънинг и Крюгер през 1999 „Неспособни и неосъзнаващи го: Как трудностите в разпознаването на собствените слабости води до завишена самооценка“.[3] Установяването произхожда от криминалния случай на МкАртър Уиилър, който ограбил банка като покрил лицето си със сок от лимон и вярвал, че това ще го направи невидим за камерите. Той бил напълно изненадан като видял записите от камерата и не можел да разбере къде е сгрешил. Смятал, че щом лимоновият сок се използва за направата на невидимо мастило, то той ще го направи невидим.[4]
Други изследвания на феномена, като „Защо хората не са способни да видят собствените си недостатъци“ (2003), показват че неправилната самооценка произтича от незнанието на стандартите и изпълнението на дадена дейност.[5] Проучването на Дънинг и Крюгер също показва, че тренирането на определена задача, например решаването на логически пъзели, повишава способността на хората правилно да определят колко са добри.[6]
Дънинг обяснява ефекта на Дънинг – Крюгер като „анозогнозия при всекидневния живот“, което се отнася до неврологично състояние, при което човек с увреждания или отрича своето увреждане, или не го осъзнава. Дънинг казва: „Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен... Уменията, нужни да определиш верния отговор, са същите умения, които ти трябват, за да разпознаеш какво е верен отговор“.[7][8]
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Morris, Errol. The Anosognosic’s Dilemma: Something’s Wrong but You’ll Never Know What It Is (Part 1). // Opinionator: Exclusive Online Commentary From The Times. New York Times, 20 юни 2010. Посетен на 7 март 2011.
- ↑ Kruger, Justin и др. Unskilled and Unaware of It: How Difficulties in Recognizing One's Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments. // Journal of Personality and Social Psychology 77 (6). 1999. DOI:10.1037/0022-3514.77.6.1121. с. 1121 – 34.
- ↑ Kruger, Justin; Dunning, David (1999). „Unskilled and Unaware of It: How Difficulties in Recognizing One's Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments“. Journal of Personality and Social Psychology. American Psychological Association. 77 (6): 1121 – 1134. CiteSeerX 10.1.1.64.2655 Freely accessible. doi:10.1037/0022-3514.77.6.1121. PMID 10626367.
- ↑ Why losers have delusions of grandeur. New York Post. 23 май 2010. Посетен на 19 март 2014.
- ↑ Dunning, David; Johnson, Kerri; Ehrlinger, Joyce; Kruger, Justin (1 юни 2003). Why People Fail to Recognize Their Own Incompetence. Current Directions in Psychological Science. 12 (3): 83 – 87. doi:10.1111/1467-8721.01235.
- ↑ Dunning, David; Johnson, Kerri; Ehrlinger, Joyce; Kruger, Justin (1 юни 2003). Why People Fail to Recognize Their Own Incompetence. Current Directions in Psychological Science. 12 (3): 83 – 87. doi:10.1111/1467-8721.01235.
- ↑ Morris, Errol (20 юни 2010). „The Anosognosic's Dilemma: Something's Wrong but You'll Never Know What It Is (Part 1)“. New York Times. Посетен на 7 март 2011.
- ↑ Dunning, David (2005). Self-insight: Roadblocks and Detours on the Path to Knowing Thyself. New York: Psychology Press. pp. 14 – 15. ISBN 1-84169-074-0. OCLC 56066405.
Външни препраткиРедактиране
- Георгиев, Бойко. Ефектът на Дънинг-Крюгер (pdf). // Светът на физиката (4). 2020. с. 327 - 331. Посетен на 4 януари 2020.