Ефтим Гашев (на македонска литературна норма: Ефтим Гашев) е писател, публицист и общественик от Република Македония, македонски националист и жертва на политическия терор в Социалистическа Република Македония.

Ефтим Гашев
Ефтим Гашев
общественик от Република Македония
Роден
1925 г.
Починал
5 май 2019 г. (94 г.)

Биография редактиране

След 1944 година се включва в революционна група на ВМРО в Югославия. Арестуван е осъден през 1945 година, лежи в различни затвори и концлагери като Идризово, където се среща с хора като Йордан Чкатров и други. Въпреки това се смята за македонец по националност, приема България за агресор по време на Втората световна война и критикува ВМРО на Тодор Александров и Иван Михайлов[1].

До 1966 година е главен директор на предприятието за земеделско снабдяване „Агроснабдител“, Скопие[2].

През 2005 година Ефтим Гашев публикува статия, в която с официални югославски източници доказва малочислеността и неефективността на комунистическата съпротива във Вардарска Македония по време на българското управление през Втората световна война[3] В отговор университетският преподавател Илия Йосифовски[4], Тодор Атанасовски[5] и председателят на Съюза на борците на Македония Гавро Пановски[6] публикуват статии в няколко поредни броя на същия вестник, с които опровергават Ефтим Гашев. Според Гавро Пановски и Орде Ивановски Евтим Гашев е членувал в Бранник и като такъв е участвал във всички пробългарски манифестации в Скопие[7].

През 2006 година влиза в конфликт със „Сдружението на граждани политически прогонвани, затваряни и осъждани за идеята за самостойност на македонския народ и неговата държавност“, тъй като неговото име не е включено в издание за репресираните по време на Югославия на Института за национална история на Република Македония[8].

Автор е на книгите „Сборник – политически затвореници 1945 – 1990“, „Свето писмо“, „Непокор“, „Нашата кауза“, „Сончогледи“, „Драпаници“, „Аритмија“ и други[9].

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране