Ефтим Китанчев
Ефтим Цветков Китанчев (изписване до 1945 година: Ефтимъ Цвѣтковъ Китанчевъ) е български военен, пръв председател на Българския олимпийски комитет, спортист.
| Ефтим Китанчев | |
| български военен и спортен деец | |
 Фотопортрет от Димитър Карастоянов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 октомври 1925 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Трайко Китанчев |
Биография
редактиранеРоден е през 1868 година в село Подмочани, Ресенско. Брат е на видния български политик Трайко Китанчев. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Ученическия легион.[1] От 1892 година е кавалерийски офицер в Българската армия, с чин подпоручик. От 1895 година е поручик, от 1901 година – капитан.[2] В 1906 година завършва Кавалерийската школа в Пинероло, Италия.[3] На 31 декември 1908 година е произведен в чин майор. В навечерието на Междусъюзническата война, на 14 юни 1913 година е произведен в чин подполковник, а от 5 октомври 1916 година е полковник. Служи в Първи кавалерийски ескадрон, в Първи конен полк, като началник на Кавалерийската школа, командир на 5 и 7 конен полк. По време на Първата световна война е назначен в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Служи и като комендант на столицата.[2]
Уволнен е от войската през 1919 година[2] и се отдава на спортна дейност. Занимава с конна езда и фехтовка. Той е делегиран начело на Българския олимпийски комитет от управата на Българския народен спортен съюз (БНСС) на 30 март 1923 г. През 1924 година приема за своя цел да изпрати възможно най-много състезатели на олимпиадата в Париж. Отказва пътуване за олимпиадата, за да изпрати с наличните средства колкото може повече състезатели.
Умира на 6 октомври 1925 г. в Атина, където е генерален консул на България.[4]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (2 август 1892)
- Поручик (2 август 1895)
- Капитан (1901)
- Майор (30 декември 1908)
- Подполковник (14 юни 1913)
- Полковник (5 октомври 1916)
Бележки
редактиране- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
- ↑ а б в Руменин, Р., с. 103.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Български спортен портал „Спортна слава“, посетен на 21 декември 2010 г.[неработеща препратка]
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.