Еюп Сабри Акгьол

турски офицер

Еюп Сабри бей или Еюб Сабри бег (на турски: Eyüp Sabri Akgöl или Ohrili Eyüp Sabri) е турски офицер, общественик и политик от Македония, деец на Комитета за единение и напредък.

Еюп Сабри Акгьол
Eyüp Sabri Akgöl
турски офицер
Eyüp Sabri Akgöl.jpg
Роден
1876 г.
Починал
16 август 1950 г. (74 г.)
Погребан Истанбул, Турция
Партия Комитет за единство и прогрес
Еюп Сабри Акгьол в Общомедия
Сградата на Охридската гимназия, строена от Еюп Сабри

БиографияРедактиране

Роден е в Охрид през 1876 година[1] затова носи прякора Охрили, тоест Охридчанинът. Завършва Военна академия през 1894 година. Включва се в младотурското движение. Военен командир е в Охрид и към 1908 година достига до чин кол ага (между капитан и майор). През 1907 година изсушава блатиста местност в Охрид и на следващата година започва изграждането на идадие – сграда, първоначално предназначена за гимназия за мюсюлмански и християнски деца, но завършена напълно в 1927 година.[2]

Еюп Сабри е един от офицерите, имащи ключова роля при избухването на Младотурската революция през юли 1908 година.[3] На 22 юли частите, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват верния на султан Абдул Хамид II военен командир Татар Осман паша.[4][5]

Участва в потушаването на опита за контрапреврат на султан Абдул Хамид ІІ от 1909 година. В Охрид Еюп Сабри строи и сградата на каймакама, председател е на общината и на младотурската партия.[6] През април 1910 година охридската махала, в която той построява училище и джамия (месджид), е наречена „Еюп Сабри бей“.[7] През май 1910 година напуска армията и е избран в ръководството на партията Комитет за единение и напредък. В следващите десетилетия се отдава на политическа дейност. Дълги години е депутат в османски и турски парламенти. Оставя спомени.

През 1926 – 1933 година води без успех съдебно дело за собствеността на сградата на Охридската гимназия.[8]

При въвеждането на фамилиите в Турция приема името Акгьол.

Еюп Сабри умира през 1950 година[1] в Цариград.

СъчиненияРедактиране

  • „Bir Esirin Hatıraları“ (Спомени на един затворник), Istanbul 1978

БележкиРедактиране

  1. а б Erik Jan Zürcher. The young Turk legacy and nation building: from the Ottoman Empire to Atatürk's Turkey, London: I.B. Tauris, 2010, p. 28, 314.
  2. Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913 – 1944, Охрид 2012, с. 65 – 71.
  3. Erik Jan Zürcher. The young Turk legacy and nation building: from the Ottoman Empire to Atatürk's Turkey, London: I.B. Tauris, 2010, p. 32, 35 – 37, 104.
  4. Mango, Andrew, Ataturk: The Biography of the Founder of Modern Turkey, 1999.
  5. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 107 – 108.
  6. Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913 – 1944, Охрид 2012, с. 83.
  7. Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p. 20 – 21.
  8. Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913 – 1944, Охрид 2012, с. 78 – 84.