Отваря главното меню

Жаир Месиас Болсонаро (на португалски: Jair Messias Bolsonaro) е бразилски политик и бивш офицер, настоящ президент на Бразилия. Той е член на Камарата на депутатите, представляващ щата Рио де Жанейро от 1991 г. Член на Социал-либералната партия. Болсонаро встъпи в длъжност като 38-ми президент на 1 януари 2019 г.

Жаир Болсонаро
Jair Bolsonaro
Болсонаро през 2019 година
Болсонаро през 2019 година
Президент на Бразилия
Мандат от 1 януари 2019 г.
Вицепрезидент
2019 – Хамилтон Мурао
Предшественик Мишел Темер
Лични данни
Роден
Религия Католицизъм
Съпруга Роджерия Брага (разведен)
Ана Вале (разведен)
Мишел Рейналдо (ж. 2013)
Деца 5
Полит. партия Социал-либерална партия
Университет Военна академия „Агулнас Неграс“
Професия Политик, военен
Подпис Signature of Jair Bolsonaro.svg
Уебсайт bolsonaro.com.br
Военна служба
Години 1971 – 1988
Преданост Flag of Brazil.svg Бразилия
Род войски Сухопътни сили
Военно звание Capitão.png Капитан
Командвания 8-ма артилерийска група
9-та парашутна артилерийска група
Портал Портална икона Бразилия
Жаир Болсонаро в Общомедия

Роден в Глисерио, Сао Пауло, Болсонаро завършва Военната академия „Агулнас Неграс“ през 1977 г. и служи в полевите артилерийски и парашутни групи на бразилската армия. Той става известен на обществеността през 1986 г., когато написва статия за списание Veja, критикуваща ниските заплати на военните, след което е арестуван в продължение на 15 дни, въпреки че получава писма за подкрепа от колеги в армията. Оправдан 2 години по-късно.[1]

Болсонаро се присъединява към резервистите през 1988 г. с чин капитан и се кандидатира за общинския съвет в Рио де Жанейро същата година, като е избран за член на Християн-демократическата партия. През 1990 г. е избран в долната камара на Конгреса и впоследствие е преизбиран 6 пъти. По време на 27-годишният си мандат като конгресмен, Болсонаро става известен със силната си подкрепа за националния консерватизъм. Той е опонент на левичарските политики, включително еднополовите бракове[2], абортите[3], легализацията на наркотиците[4] и секуларизма. Във външната политика, той се застъпва за по-близки отношения със Съединените щати и Израел.[5][6] По време на президентската кампания през 2018 г., той започва да се застъпва за икономически либерализъм и про-пазарни политики. Поляризиращ и противоречив политик, неговите възгледи и коментари, които са описвани като крайнодесни и консервативни по природа, извличат както хвала, така и критика в Бразилия.[7][8][9][10]

Болсонаро обявява предварителната си кандидатура за президент през март 2016 г. като член на Социал-християнската партия.[11] Той обаче напуска партията през 2018 г. и се присъединява към Социал-либералната партия, която стартира президентската си кампания през август 2018 г. с пенсионираният генерал Хамилтон Мурао като негов вицепрезидент. Той се представя като поддръжник на семейните ценности. Болсонаро е на първо място в първия тур на общите избори на 7 октомври 2018 г., като кандидатът на Партията на работниците – Фернандо Хадад е на второ място. Двамата кандидати отново се изправят един срещу друг на 28 октомври 2018 г., когато Жаир Болсонаро печели с 55% от гласовете.[12][13]

БиографияРедактиране

Ранен животРедактиране

Болсонаро е роден на 21 март 1955 г. в Глисерио, Сао Пауло.[14] Той е от италиански и немски произход. От страната на баща си е правнук на италианци от Венето и Калабрия. Семейството на дядо му е от Венето, по-точно от град Ангуилара Венета, в провинция Падуа. Неговият прадядо, Виторио Болзонаро (фамилията е първоначално написана със З), е роден на 12 април 1878 г. Родителите на Виторио емигрират в Бразилия, когато е на 10, заедно със своята сестра Джована и неговия малък брат Транкил. Неговите баби и дядо се раждат в италианския град Лука, Тоскана и имигрират в Бразилия през 1890 г.

Военна кариераРедактиране

В последната си година в гимназията, Болсонаро е приет в подготвителната школа на бразилската армия и след това е изпратен във военната академия, завършвайки през 1977 г. За кратко служи в парашутистките части на армията. Неговите висши офицери го описват като „амбициозен и агресивен“.[15]

 
Болсонаро през 1986 г.

Първото му публично появяване е през 1986 г., когато дава интервю за списание Veja. Болсонаро се оплаква от ниските заплати в армията и твърди, че Върховното командване съкращава служители, поради бюджетни намаления. Въпреки, че е порицан от началниците си, Болсонаро получава похвала от колегите си офицери и техни съпруги, става име за много десничари, които се разочароват от новото цивилно демократично правителство на Бразилия.[16] Болсонаро служи в армията 17 години, достигайки ранга на капитан.

Политическа кариераРедактиране

 
Болсонаро като общински съветник на Рио де Жанейро, 1990 г.

През 1988 г. той влиза в политиката, като общински съветник в Рио де Жанейро от Християн-демократическата партия. На изборите през 1990 г. е избран за федерален конгресмен от същата партия. Преизбиран е четири последователни пъти. През годините е свързан с няколко други бразилски политически партии. През 2014 г. е конгресменът, който печели най-много гласове в Рио де Жанейро с 464 000 гласа.[17]

По време на 26-те си години на служба в Бразилския национален конгрес, Болсонаро представя най-малко 171 законопроекта и едно конституционно изменение, като само два от тях са приети. Според Болсонаро, който твърди, че е преследван от леви партии, повечето конгресмени не гласуват според дневния ред, а „според кой е авторът на законопроекта“.[18]

През януари 2018 г. Болсонаро напуска Социал-християнската партия и преминава в Социал-либералната партия (ПСЛ).[19] След приемането на Болсонаро, партията приема консервативни и десни позиции.[20][21]

Президентски избори през 2018 г.Редактиране

На 22 юли 2018 г. Болсонаро е официално номиниран от Социал-либералната партия за кандидат президент за изборите през 2018 г.[22] Той е също подкрепен от Партия за обновяване на труда. Коалиционното име е „Бог преди всичко“ (Deus acima de todos). Въпреки, че има две дела срещу него, Върховният избирателен съд на Бразилия ги отлага и кандидатурата му става официална на 6 август.[23]

 
Поддръжници на Болсонаро в Лондон, 7 октомври 2018 г.

Болсаноро обявява през август, че Хамилтон Мурао, пенсиониран генерал, ще бъде неговият вицепрезидент за предстоящите избори.[24]

Според политици, в началото на кампанията, Болсонаро умее да прихване тона си, като приема по-малко агресивен и конфронтационен стил. От икономическа гледна точка той започва да подкрепя идеята за по-малка намеса на правителството в икономиката (за разлика от това, което посочва в миналото, когато защитава политиките за развитие). От друга страна, той поддържа твърдата си позиция по отношение на престъпността и защитата на „традиционните семейни ценности“. Болсонаро също така заявява, че планира да намали данъците, особено върху наследствата и бизнеса, за да генерира растеж и да се справи с безработицата. Той също така обещава повече мерки за строги икономии и съкращения в държавните разходи, но не е ясен, като не посочва областите, където ще направи тези съкращения. Той също така споменава, че ще работи, за да намали размера и бюрокрацията на федералното правителство.[25] През октомври, Болсонаро обявява, че ще назначи либералния икономист Пауло Гедеш като финансов министър.[26]

На 9 август 2018 г. той присъства на първия президентски дебат за годината, организиран от телевизионната мрежа Rede Bandeirantes.[27] Седмица по-късно има още един дебат в RedeTV!. На 28 август той дава интервю за Jornal Nacional.[28][29]

 
Болсонаро в Камарата на депутатите, февруари 2014 г.

Болсонаро е първият кандидат за президентството, който успява да вдигне над 1 милион риала от дарения от обществеността по време на кампанията за 2018 г. През първите 59 дни той събира средно 17 000 на ден от дарения.[30]

След като кандидатът на работническата партия Луиш Инасио Лула да Силва е арестуван през април 2018 г., Болсонаро става водещ кандидат, според всички главни проучвания на общественото мнение, за президентските избори през тази година.[31][32] Проучване на Datafolha от септември например показва Болсонаро като водещ кандидат в първия тур с 28% имащи намерение да гласуват. По-скорошно проучване от Datafolha, проведено през седмицата, показва значително увеличение за Болсонаро, който има 40%, или 36%, когато са включени невалидни или празни гласове. Фернандо Хадад се класира на второ място с 25%, а Чиро Гомеш на трето място с 15%.[33]

Първият тур на изборите се състои на 7 октомври 2018 г., като Болсонаро е на първо място с 46% от гласовете (или 49,2 млн. души). Тъй като не успява да спечели общо 50% от валидните гласове, необходими за да спечели направо, той се изправя на балотаж пред втория Фернандо Хадад от Работническата партия във втория тур, който се провежда на 28 октомври 2018 г.[34]

Тогава Болсонаро спечелва изборите с 55,13% от гласовете, и е избран за 38-ми президент на Бразилия. Той ще встъпи в длъжност на 1 януари 2019 г.[35]

Нападение на предизборен митингРедактиране

 
Моментът на нападението.

Болсонаро е намушкан в стомаха на 6 септември 2018 г., докато е на митинг и разговаря със съмишленици в град Жуиз ди Фора.[36] Първоначално синът му Флавио заявява, че раните на баща му са само повърхностни и той се възстановява в болницата.[37] Но по-късно заявява, че раните изглеждат по-лоши, отколкото първоначално се смята, а баща му най-вероятно няма да може да започне кампанията лично преди края на първия тур.[38] Той пише за състоянието на баща си, обяснявайки, че пробождането достига части от черния дроб, белия дроб и червата. Той също така заявява, че Болсонаро е загубил голямо количество кръв, пристигайки в болницата с тежка хипотония (кръвно налягане е 10/3, еквивалентно на 100/30 mmHg), но след това се е стабилизирал. Атаката е осъдена от повечето кандидати в президентската надпревара от двете страни на политическия спектър и от бразилския президент Мишел Темер.[39] В деня след нападението, Болсонаро е прехвърлен в израелската болница „Алберт Айнщайн“ в Сао Пауло по искане на семейството му. Според лекарите той е бил в „изключително стабилно“ състояние.[40]

Полицията арестува и идентифицира нападателя като Аделио Биспо де Оливейра, който според агенти по сигурността твърди, че е бил „на мисия от Бога“.[41] Той е бивш член на Партия на социализма и свободата между 2007 и 2014 г. Нейните социални мрежи включват политически критики както срещу Болсонаро, така и срещу Темер.[42]

На 29 септември, месец след атаката, Болсонаро е изписан от болницата и се връща в дома си в Рио де Жанейро. Състоянието му обаче го възпрепятства да се върне към кампанията до първия тур на президентските избори.[43] Когато напуска болницата, хиляди хора излизат по улиците в десетки градове в Бразилия, за да протестират срещу Болсонаро и политическите му позиции, пеейки „Ele não“ („Не и той!“).[44] Има и митинги в подкрепа на кандидата в 16 щата.[45]

Резултати от избориРедактиране

ПрезидентРедактиране

Избори Кандидат Първи тур Втори тур
Гласове % Място Резултат Гласове % Място Резултат
2018 Жаир Болсонаро 49 276 990 46.0 #1 Балотаж 57 797 801 55.13 #1 Победа
Източник:[46]

ИзточнициРедактиране

  1. Carvalho, Luiz Maklouf. O julgamento que tirou Bolsonaro do anonimato. // O Estado de São Paulo. 1 април 2018. Посетен на 8 октомври 2018. (на португалски)
  2. Bolsonaro: após união gay, próximo passo é legalizar pedofilia. // Посетен на 7 септември 2018.
  3. Bolsonaro, em Porto Alegre, confirma ser contra o aborto e a favor da redução da maioridade penal – Jornal O Sul. // 21 август 2015. Посетен на 7 септември 2018.
  4. Jair Bolsonaro: „Sou preconceituoso, com muito orgulho“. // revistaepoca.globo.com. Посетен на 7 септември 2018.
  5. Wierson, Arick. Will Brazil's Jair Bolsonaro Become Trump's New Best Friend?. // The Observer. 7 октомври 2018. Посетен на 11 октомври 2018.
  6. Staff. Brazil's Workers' Party likens pro-Israel presidential front-runner to Hitler. // The Times of Israel. 6 октомври 2018. Посетен на 11 октомври 2018.
  7. Brooke, James. Conversations/Jair Bolsonaro; A Soldier Turned Politician Wants To Give Brazil Back to Army Rule. // Посетен на 7 септември 2018.
  8. Editorial Board. Brazilian Swamp Drainer. // Wall Street Journal. 8 октомври 2018. Посетен на 11 октомври 2018.
  9. O inquietante 'fenômeno Bolsonaro'. // brasil.elpais.com. Посетен на 18 юни 2017. (на португалски)
  10. Brazil's congress starts to reform itself. // The Economist. 14 октомври 2017.
  11. Jair Bolsonaro é apresentado como pré-candidato à Presidência da República. // Extra, Globo. Посетен на 8 октомври 2018. (на португалски)
  12. Brazil’s far-right candidate takes big lead in presidential election. // The Washington Post. Посетен на 7 октомври 2018.
  13. Bolsonaro é o novo Presidente do Brasil
  14. Godoy, Marcelo. Um fantasma ronda o Planalto. // O Estado de S. Paulo. 2 април 2017.
  15. Bolsonaro era agressivo e tinha 'excessiva ambição', diz ficha militar. // Посетен на 7 септември 2018.
  16. Capitão Bolsonaro, a história esquecida – Observatório da Imprensa – Você nunca mais vai ler jornal do mesmo jeito. // 6 април 2011. Посетен на 7 септември 2018.
  17. Bolsonaro (PP) é o deputado federal com maior número de votos no RJ – Notícias – UOL Eleições 2014. // UOL Eleições 2014. Посетен на 29 октомври 2018. (на португалски)
  18. "Câmara aprova pela primeira vez emenda de Jair Bolsonaro". Посетен на 1 август 2018.
  19. Deputado Jair Bolsonaro deixa o PSC e se filia ao PSL. // Pleno, 5 януари 2018. Посетен на 16 септември 2018. (на португалски)
  20. Com chegada de Bolsonaro, Livres anuncia saída do PSL, Estado de S. Paulo, Посетен на 28 октомври 2018
  21. Como o PSL tomou espaço da centro-direita na Câmara, Nexo Jornal, Посетен на 28 октомври 2018
  22. PSL oficializa candidatura de Jair Bolsonaro à Presidência, mas adia definição de vice. // Посетен на 7 септември 2018.
  23. TSE aprova por unanimidade candidatura de Bolsonaro à Presidência. // G1. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  24. Bolsonaro anuncia general Hamilton Mourão como vice. // G1. 5 август 2013. Посетен на 21 август 2018.
  25. Em encontro com empresários, Bolsonaro promete gestão austera e e corte de impostos. // G1. 4 юли 2018. Посетен на 8 септември 2018.
  26. Bolsonaro anuncia nomes de três ministros em eventual governo, Estadão, Посетен на 15 октомври 2018
  27. Band faz primeiro debate com candidatos ao Planalto nesta quinta. // Folha.uol.com.br. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  28. Oito presidenciáveis discutem propostas de governo no segundo debate da campanha eleitoral de 2018. // G1. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  29. Jair Bolsonaro (PSL) é entrevistado no Jornal Nacional. // G1. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  30. Bolsonaro é 1º presidenciável a arrecadar mais de R$ 1 milhão em vaquinha. // UOL Eleições. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  31. Will Brazil's Next President be a Far-Right Nationalist?. // Foreign Affairs. Посетен на 30 септември 2018.
  32. Brooks, Brad. A Disciple of Brazil's Dictatorship Moves Closer to the Presidency. // Reuters, 5 октомври 2018. Посетен на 5 октомври 2018.
  33. Datafolha para presidente, votos válidos: Bolsonaro, 40%; Haddad, 25%; Ciro, 15%; Alckmin, 8%. // G1. Посетен на 7 октомври 2018.
  34. Jair Bolsonaro: Far-right candidate wins first round of Brazil election. // BBC. Посетен на 8 октомври 2018.
  35. Jair Bolsonaro, Far-Right Populist, Elected President of Brazil. // The New York Times. Посетен на 28 октомври 2018.
  36. Londoño, Ernesto. Brazil Presidential Candidate Jair Bolsonaro Is Stabbed at Campaign Rally. // The New York Times. 6 септември 2018. Посетен на 6 септември 2018. (на английски)
  37. Phillips, Dom. Jair Bolsonaro: Brazil's far-right presidential hopeful stabbed at campaign rally. // the Guardian. 6 септември 2018. Посетен на 6 септември 2018. (на английски)
  38. Stabbed Brazil politician 'lost 40% blood'. // BBC News. 8 септември 2018. Посетен на 9 септември 2018. (на английски)
  39. Bolsonaro leva facada em MG: veja repercussão. // G1.com. 6 септември 2018. Посетен на 6 септември 2018. (на португалски)
  40. Jair Bolsonaro é internado no Hospital Albert Einstein, em SP. // G1. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  41. Brazilian presidential candidate stabbed at campaign rally. // NBC News. 6 септември 2018. Посетен на 7 септември 2018.
  42. Quem é o autor do ataque a Bolsonaro. // El País Brasil. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  43. Bolsonaro recebe alta e deixa hospital em São Paulo. // G1. Посетен на 30 септември 2018. (на португалски)
  44. Thousands protest leading far-right presidential candidate in Brazil. // Global News. Посетен на 30 септември 2018.
  45. Manifestações a favor de Bolsonaro ocorrem em 16 estados. // G1. Посетен на 30 септември 2018.
  46. Mapa da apuração no Brasil. // Посетен на 8 октомври 2018. (на португалски)


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jair Bolsonaro“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.