Жак Казот

френски писател и поет

Жак Казот (на английски: Jacques Cazotte) е френски колониален администратор, философ, преводач, поет и писател на произведения в жанра лирика, научна фантастика, драма и публицистика.[1][2][3][4][5][6]

Жак Казот
Jacques Cazotte
Детайл от портрет от Жан-Батист Пероно
Детайл от портрет от Жан-Батист Пероно
Роден7 октомври 1719 г.
Починал25 септември 1792 г. (72 г.)
Професияписател, поет, преводач
Националност Франция
Активен период1741 – 1780
Жанрлирика, научна фантастика, драма, публицистика
Известни творби„Влюбеният дявол“

СъпругаЕлизабет Роян (1761 – 1792)
Деца3
Уебсайт
Жак Казот в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография и творчество редактиране

Жак Казот е роден на 17 октомври 1719 г. в Дижон, Франция.[2][4] Учи в йезуитския колеж в родния си град.[1] След това се премества в Париж и започва да пише. През 1741 и 1742 г. публикува първите си произведения – фантастичната ориенталска приказка „Котешката лапа“ и хумористичния разказ „Хиляда и една глупост“.[1] След това работи за френската военноморска администрация, която през 1747 г. го прехвърля на държавен пост в Мартиника като корабен контрольор на Наветрените острови (част от Малките Антили), където просперира.[1] В Мартиника, наред със служебните си задължения, прави преводи на арабски приказки и продължава да пише.[4]

През 1757 г. се завръща в Дижон, напуска службата през 1760 г. и се оттегля в Пиери, малък град в района на Шампан, разположен близо до Еперне, като писател на свободна практика. На 9 юли 1761 г. с жени за Елизабет Роян, с която имат двама сина и дъщеря. Към края на живота си е назначен за кмет на Пиери.[4]

Успехът му идва с публикуването на „Оливър“ през 1762 г., поема в дванадесет поеми и проза, смесена със стихове. През 1763 г. публикува „Двойник на приключението“, кратък апологет, изобличаващ лицемерието на двора.[6] През 1772 г. е издаден романът му „Влюбеният дявол“, считан за негов шедьовър и за един от пионерите на френската фантастична литература.[2][5] Той е ревностен католик и роялист.[4][4] Във „Волтериада“ от 1783 г. критикува философията на Просвещението.[6] Около 1775 г. приема веруюто на илюминатите, а по-късно се насочва към окултния орден на мартинистите като прави собствени предсказания.[1] Според легендата, година преди избухването на Френската революция, по време на вечеря на знатни благородници, предсказва тяхната трагична гибел.[7]

На 10 август 1792 г. е арестуван като привърженик на монархически ориентираните мартинисти и заради разкриването на някои негови контрареволюционни писма.[1] Успява да избяга, но месец по-късно е заловен и в много кратък процес Жак Казот е осъден на смърт и гилотиниран на 25 септември 1792 г. в Париж.[2][4]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • La Patte du Chat (1741)[2][4]
  • Les Mille et une Fadaises (1742)
  • La Guerre de l’Opéra (1753)
  • Observations sur la lettre de Jean-Jacques Rousseau (1753)
  • Memoire sur les demandes formées contre le général et la Societé des Jesuites, au sujet des engagemens qu’elle a contractés (1761)
  • Ollivie (1762)[1]
  • L'Aventure dupilgrim (1963)
  • Le Bijou trop peu payé et La brunette anglaise (1764)
  • Lord impromptu (1767)
  • Le Diable amoureux (1772)
    Влюбеният дявол в сборника „Готически романи“, изд.: „Народна култура“, София (1986), изд. „ГАЛ-ИКО“ (1992), прев. Георги Цанков
  • Voltairiade (1783)
  • Prophetie de Cazotte (1788)[3]
  • Œuvres badines et morales, historiques et philosophiques de Cazotte (1789 – 1780)

Екранизации редактиране

Година Заглавие Описание
1924 Der Klabautermann филм
1971 Der verliebte Teufel тв филм
1990 König Phantasios тв филм
1991 Le diable amoureux тв филм

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacques Cazotte в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​