Отваря главното меню

Жак Натан Примо е български историк (политикономист, стопански историк) и висш функционер на Българската комунистическа партия (член на нейния централен комитет). Академик на БАН.

Жак Натан
български икономист
Роден
Починал

Националност български евреин
Научна дейност
Област стопанска история, политикономия
Школа Марксизъм
Работил в Икономически институт на БАН
Висш икономически институт „Карл Маркс“
Софийски университет

БиографияРедактиране

Роден е в еврейско семейство в София на 28 октомври 1902 г. От ранна възраст се включва в Българския комунистически младежки съюз, в който през 1920-те години достига до длъжността политически секретар. Член е на БКП и представител на Комсомола в Изпълнителното бюро на ЦК на БКП[1].

Заминава за Съветския съюз (1926), където завършва Международната ленинска школа в Москва и специализира политическа икономия[1].

Завръща се в България през 1930 г. Участва в списването на в. „Ехо“ (1930 – 1934), сп. „Звезда“ (1932 – 1934) и сп. „Стопански проблеми“. През 1934 г. е арестуван и осъден на 2 години затвор по ЗЗД. През 1941 – 1943 г. е въдворен в концлагера Еникьой, Ксантийско.

След 9 септември 1944 г. е сред идеолозите на БКП. Макар че за ционизма е характерен антисъветизъм, той препоръчва на ционистите в България „да придобият съветска ориентация“. Малко преди масовото изселване (подкрепяно от БКП) на български евреи за Израел препоръчва рестриктивност към еврейските събрания, тъй като „всички гости са агенти на англо-американския империализъм“. По тази причина се създава Еврейският демократичен фронт през 1947 г., а всички останали организации са закрити[2].

Съосновател (1944) е на Съюза на научните работници в България (от 1990 г.: Съюз на учените в България), дългогодишен член на неговия президиум (1944–1974). Директор е на издателството на БКП „Партиздат“ (1947 – 1949)[1][3].

Член е на Националния комитет на Отечествения фронт (1945 – 1947), подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1952)[4].

От 1958 г. е член-кореспондент, а от 1961 година е академик на Българската академия на науките. Професор по политическа икономия (1949). Преподава във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ и в Софийския университет. Ректор на ВИИ „Карл Маркс“ (1957 – 1962). Директор на Икономическия институт на БАН. Главен редактор на сп. „Исторически преглед“ (1950 – 1974).

Женен е за Рената – еврейка от Видин, дъщеря на Хаим Пизанти, основател на комунистическата организация в града (чийто чичо Салтиел Пизанти загива като опълченец на вр. Шипка). Имат 3 деца – Дими, Валери и Таня (Пауновска)[5].

БиблиографияРедактиране

Научните му изследвания са насочени към стопанската история на България, по история на икономическите учения и политикономия:

  • Идеен и социологически разбор на „Записките“ на Захари Стоянов и „Под игото“ на Иван Вазов (1946)
  • История на икономическите учения (1947), съавт.
  • Марксистко-ленинско учение за обществено-икономическите формации (1949)
  • Българското възраждане (1950)
  • Стопанска история на България (1957)
  • История на икономическата мисъл в България
  • Икономическите възгледи на Димитър Благоев
  • Монополистическият капитализъм в България, съавт.
  • Бяхме в Еникьой. Спомени (1967)
  • Паметни времена. Спомени (1970)
  • Избрани трудове в 2 тома (1979)

Участва в авторските колективи на многотомните издания „История на България“.

ПризнаниеРедактиране

Акад. Натан е награден с:

ПаметРедактиране

В негова чест е наименувана улица „Академик Жак Натан“ в Студентския град в София.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в НАТАН, Жак (Ж. Н. Примо) (28.Х.1902–3.III.1974) – в znam.bg
  2. Естер Георгиева, „Фрагменти от живота на евреите по време на комунистическия режим в България“ (pdf)
  3. 35 години от смъртта на акад. Жак Натан – в calendar.dir.bg
  4. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, С., 1999, с. 198
  5. Семейни снимки на Мими-Матилда Петкова Пизанти – във vidin-online.com, 10.08.2012

Външни препраткиРедактиране