Отваря главното меню

Жак Натан Примо е български историк (политикономист, стопански историк) и висш функционер на Българската комунистическа партия (член на нейния централен комитет). Академик на БАН.

Жак Натан
български икономист
Роден
Починал
3 март 1974 г. (71 г.)
Националност български евреин
Научна дейност
Област стопанска история, политикономия
Школа Марксизъм
Работил в Икономически институт на БАН
Висш икономически институт „Карл Маркс“
Софийски университет

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е в еврейско семейство в София на 28 октомври 1902 г. От ранна възраст се включва в Българския комунистически младежки съюз, в който през 1920-те години достига до длъжността политически секретар. Член е на БКП и представител на Комсомола в Изпълнителното бюро на ЦК на БКП[1].

Заминава за Съветския съюз (1926), където завършва Международната ленинска школа в Москва и специализира политическа икономия[1].

Завръща се в България през 1930 г. Участва в списването на в. „Ехо“ (1930 – 1934), сп. „Звезда“ (1932 – 1934) и сп. „Стопански проблеми“. През 1934 г. е арестуван и осъден на 2 години затвор по ЗЗД. През 1941 – 1943 г. е въдворен в концлагера Еникьой, Ксантийско.

След 9 септември 1944 г. е сред идеолозите на БКП. Макар че за ционизма е характерен антисъветизъм, той препоръчва на ционистите в България „да придобият съветска ориентация“. Малко преди масовото изселване (подкрепяно от БКП) на български евреи за Израел препоръчва рестриктивност към еврейските събрания, тъй като „всички гости са агенти на англо-американския империализъм“. По тази причина се създава Еврейският демократичен фронт през 1947 г., а всички останали организации са закрити[2].

Съосновател (1944) е на Съюза на научните работници в България (от 1990 г.: Съюз на учените в България), дългогодишен член на неговия президиум (1944–1974). Директор е на издателството на БКП „Партиздат“ (1947 – 1949)[1][3].

Член е на Националния комитет на Отечествения фронт (1945 – 1947), подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1952)[4].

От 1958 г. е член-кореспондент, а от 1961 година е академик на Българската академия на науките. Професор по политическа икономия (1949). Преподава във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ и в Софийския университет. Ректор на ВИИ „Карл Маркс“ (1957 – 1962). Директор на Икономическия институт на БАН. Главен редактор на сп. „Исторически преглед“ (1950 – 1974).

Женен е за Рената – еврейка от Видин, дъщеря на Хаим Пизанти, основател на комунистическата организация в града (чийто чичо Салтиел Пизанти загива като опълченец на вр. Шипка). Имат 3 деца – Дими, Валери и Таня (Пауновска)[5].

БиблиографияРедактиране

Научните му изследвания са насочени към стопанската история на България, по история на икономическите учения и политикономия:

  • Идеен и социологически разбор на „Записките“ на Захари Стоянов и „Под игото“ на Иван Вазов (1946)
  • История на икономическите учения (1947), съавт.
  • Марксистко-ленинско учение за обществено-икономическите формации (1949)
  • Българското възраждане (1950)
  • Стопанска история на България (1957)
  • История на икономическата мисъл в България
  • Икономическите възгледи на Димитър Благоев
  • Монополистическият капитализъм в България, съавт.
  • Бяхме в Еникьой. Спомени (1967)
  • Паметни времена. Спомени (1970)
  • Избрани трудове в 2 тома (1979)

Участва в авторските колективи на многотомните издания „История на България“.

ПризнаниеРедактиране

Акад. Натан е награден с:

ПаметРедактиране

В негова чест е наименувана улица „Академик Жак Натан“ в Студентския град в София.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в НАТАН, Жак (Ж. Н. Примо) (28.Х.1902–3.III.1974) – в znam.bg
  2. Естер Георгиева, „Фрагменти от живота на евреите по време на комунистическия режим в България“ (pdf)
  3. 35 години от смъртта на акад. Жак Натан – в calendar.dir.bg
  4. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, С., 1999, с. 198
  5. Семейни снимки на Мими-Матилда Петкова Пизанти – във vidin-online.com, 10.08.2012

Външни препраткиРедактиране