Отваря главното меню

Жак Шесекс (на френски: Jacques Chessex) е швейцарски писател, художник, журналист и учител.

Жак Шесекс
Jacques Chessex
Роден 1 март 1934 г.[1]
Починал 9 октомври 2009 г.[2][1] (75 г.)
Професия писател, поет, журналист
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Жак Шесекс в Общомедия
Jacques Chessex by Erling Mandelmann.jpg
Jacques Chessex by Erling Mandelmann - 3.jpg

БиографияРедактиране

Жак Шесекс е роен на 1 март 1934 в Пайерн. От 1951 до 1953, е учил в колежа „Сен Мишел“ във Фрибур, преди да предприеме да учи литература в Лозанския университет. През 1953 г., той е съосновател на литературен преглед Pays дю ЛАК Пули. През 1956, бащата на Шесекс се самоубива, което остава траен отпечатък върху него. Завършва своето образование през 1960 г.

През 1963 г., Шесекс е награден на наградата Шилер за La Tête Ouverte. На следващата година, той става съосновател на литературен преглед Écriture в Лозана. От 1969 г. той заема позиция, като френски литературен професор в гимназия дьо ла Сите в Лозана.

През 1972 г. той е удостоен с наградата на Alpes-Jura. На следващата година, той получава наградата Гонкур за романа L'Ogre. Той е преведен от Мартин Соколински и е публикуван през 1975 г. под заглавие Любовта на отеца и преиздаден през 2012 г. под ново заглавие Тиранина. Tой е и първият чужденец, удостоен с престижното отличие. През 2004 г. получава и Гонкур за поезия. През 1992 г. той получава наградата Маларме за поезия за „Les Aveugles du seul regard“, както и Голямата награда на Фондация Vaudoise pour la création artistique. През 1999 г. той е удостоен с Grand Prix de la langue française, както и за поезия Goncourt poetry grant for Allegria.

През 2007 г. е награден с голямата награда Jean Giono за цялостно творчество.

Жак Шесекс е един от най-скандалните писатели в родната си Швейцария и неведнъж е заплашван с убийство.

Шесекс получава инфаркт и се срива по време на публична дискусия в Ивердон ле Бен на 9 октомври 2009 за пиеса Изповедта на отец Бърг, книга Един евреин трябва да умре и за подкрепата му към Роман Полански (който беше арестуван през септември 2009 г. от швейцарската полиция, поради обвинения от американското правителство, когато той влиза в страната, за да приеме наградата за цялостно творчество на филмовия фестивал в Цюрих). Той умира скоро след това. Неговите литературни творби се архивират в швейцарски Литературни архиви в Берн. 

В България е познат най-вече с творбите си „Последният череп на маркиз Дьо Сад“, както и с „Човекоядецът“. През 2003 г. е издаден и сборник с негови поетични произдведения.

БиблиографияРедактиране

  • Jour proche (1954)
  • La Tête ouverte (1962)
  • La Confession du pasteur Burg (1967)
  • Portrait des Vaudois (1969)
  • Les saintes écritures (1972)
  • L'Ogre (1973)
    Човекоядецът, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1981), прев. Златка Тименова-Вълчева
  • L'ardent royaume (1975)
  • Les Yeux jaunes (1979)
  • Judas le transparent (1982)
  • Des cinq sens (1983)
  • Jonas (1987)
  • Morgane Madrigal (1992)
  • La Trinité (1993)
  • Le Rêve de Voltaire (1995)
  • L'Imitation (1997)
  • Incarnata (1999)
  • Portrait d’une ombre (1999)
  • Sosie d’un Saint (2000)
  • Monsieur (2001)
  • Le Désir de la neige (2002)
  • Le Fort (2002)
  • L'Economie du ciel (2003)
  • Le Vampire de Ropraz (2007)
  • Un Juif pour l’exemple (2009)
  • Le dernier crâne de M. de Sade (2010)
    Последният череп на маркиз Дьо Сад, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2011), прев. Катя Пеева

ИзточнициРедактиране

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  2. www.swissinfo.ch.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jacques Chessex“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препраткиРедактиране