Жана III Наварска

Жана III Наварска (16 ноември 1528 – 9 юни 1572), наричана и Жана д'Албре, е кралица на Навара в средата на 16 век. Управлява съвместно със съпруга си Антоан дьо Бурбон до смъртта му през 1562 г., след което управлява самостоятелно до смъртта си през 1572 г. Жана е последната жена, седяла на наварския трон.

Жана III Наварска
Кралица на Навара, водач на хугенотите
портрет от Франсоа Клуе
Управление	25 май 1555 – 9 юни 1572
Наследила	Енрике II Наварски
Наследена от	Енрике III Наварски
Лични данни
Родена	7 януари 1528 г. Сен Жермен ан Ле, Франция
Починала	9 юни 1572 г. Париж, Франция
Погребана в	collégiale Saint-Georges de Vendôme
Семейство
Династия	Албре
Баща	Енрике II Наварски
Майка	Маргьорит Ангулем
Бракове	херцог Вилхелм Клевски Антоан Наварски
Потомци	Анри IV
Герб
Жана III Наварска в Общомедия

Тя е също така и майка на френския крал Анри IV Бурбон.

Ранни години

Антоан дьо Бурбон, съпруг на Жана

Жана д'Албре е родена в пет часа следобед в петък, 16 ноември 1528 г. Дъщеря е на Енрике II, крал на Навара, и Маргьорит Ангулем, по-малка сестра на френския крал Франсоа I. Като племенница на Франсоа I, Жана получава привилегията да живее в неговия двор в Париж. Още от малка подлудява гледачките си със своята упоритост и твърдоглавие.

През 1541 г., когато е едва на дванадесет години, вуйчо ѝ Франсоа я сгодява за Вилхелм „Богатия“, херцог на Юлих-Клеве-Берг, брат на английската кралица Ана Клевска. Когато дошъл денят на сватбата, се налага френският конетабъл Ане дьо Монтморенси да я повдигне за раменете и да я довлече до олтара, за да може двамата с Вилхелм да бъдат венчани.

Този чисто политически брак не остава и близо четири години по-късно се стига до анулиране. Бракът на 22 октомври 1545 г. е анулиран от папа Павел III под претекст, че не е консумиран.

След смъртта на Франсоа I през 1547 г. и възкачването на най-големия му син Анри II на френския трон, Жана вече е свободна да се омъжи за когото пожелае. Нейният избраник е младият херцог на Вандом, Антоан дьо Бурбон. Двамата са романтична двойка, въпреки неговото реноме на женкар, няколкото му известни изневери и един незаконен син.

При честите му пътувания из бойните полета като офицер на служба при Анри II, Жана остава да се грижи за домакинството, което тя прави с присъщ ѝ маниер.

Макар от брака си с Антоан Жана да му родила пет деца, само две от тях – Анри, бъдещия крал на Франция, и Катерина доживяват до пълнолетие.

Управление

На 25 май 1555 г. 52-годишният крал Енрике II умира в По, Франция, оставяйки короната на единственото си живо дете – Жана и нейния съпруг и Jure uxoris крал на Навара – Антоан.

Личност

Жана е ниска на ръст, с крехко телосложение, но силна духом жена. Лицето ѝ е продълговато, светлите ѝ очи са студени и неподвижни, устните ѝ – тънки, издаващи известна доза жестокост.

Тя е изключително интелигентна, самодоволна, в тона ѝ почти винаги се усеща остра ирония и насмешка.

Религия

Статуя на Жана в Люксембургската градина, Париж

В началото на своето управление Жана създава свой съвет, ограждайки се с добре известни поддръжници на протестантството, главно калвинисти. Не отнема много време, и Жана официално приема калвинизма и на Коледа 1560 г. го обявява за държавна религия. Католицизмът е забранен, католически духовници са изселени от страната, католическите ритуали са забранени, катедрали и манастири са разграбени и опожарени.

На мястото на старата вяра се появява учението на Жан Калвин, основаващо се на петте стълба (фундамента) на калвинизма: всеобща поквареност, безусловен избор, ограничено изкупление, непреодолима благодат и устояване на светиите. Жана настоява да бъде промотирана новата вяра, поръчвайки превод на Новия завет от латински на баски, за да бъде по-разбираем за поданиците ѝ, основавайки протестантско училище в Ортез, при нея е преведен на бернски Псалтирът и Катахизисът на Калвин. Въпреки нейните усилия, появява се мощна католическа съпротива, но тя е разбита и католицизмът окончателно се премахва от Навара.

Макар Антоан да не проявява какъвто и да е истински интерес към религиозни въпроси, по-малкият му брат, Луи, е водач на протестантската партия във Франция, изключително важен пост, заеман само от предани на вярата хора. Когато Луи е смъртно ранен и впоследствие убит при обсадата на Руан през 1568 г., Жана поема поста. Тя заминава за Ла Рошел, седалище на партията, където поддържа връзка с чуждестранните си сътрудници и в продължение на години ръководи партията. Противно на очакванията, партията процъфтява, а Жана става популярен водач. При битката при Монконтур, където е разбита, отказва да се предаде на противника, сигурна, че следващия път победата ще бъде нейна.

През 1570 г. е принудена да отстъпи пред желанието на другарите си да преговарят за мир. Подписан е т. нар. Договор от Сен Жермен, по-късно станал повод за спорове относно спазването му.

Като средство да запази мира, Жана започва преговори с Екатерина Медичи, съпруга на вече покойния Анри II, пронизан с копие в главата и убит по време на турнир през лятото на 1559 г., относно годежа на принц Анри с братовчедка му принцеса Маргьорит дьо Валоа, дъщеря на Екатерина Медичи и Анри II. Постигнато е съгласие, при условие, че Маргьорит няма да бъде задължена да се покръсти в протестантството. Сватбата е подготвена за края на лятото на 1572 г.

Смърт

Екатерина Медичи

Близо два месеца преди сватбата на Анри и Маргьорит, Жана се поболява и умира в Париж на 9 юни 1572 г., на 44 години. Както при всяка кралска смърт, пуснати са слухове за отравяне, но истинската причина за смъртта на кралицата е туберкулоза. Въпреки това слухът за отравяне става все по-достоверен, съчетан с лошата слава на кралица Екатерина Медичи, прославила се като най-великата отровителка във френската история, обвинявана не само за смъртта на Жана Наварска, но и за смъртта на собствения си син крал Шарл IX. Известно е, че двете кралици изобщо не се разбират. Жана пише на сина си за отношението на френската кралица:

„

Тя ми се подиграва, говори с мен, а после казва на други обратното на моите думи... отрича всичко, смеейки се в лицето ми... държи се с мен така позорно, че търпението ми надминава дори това на Гризелда.

“

(Гризелда е персонаж от 100-тната новела от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, популярен образ през ренесанса, синоним на безгранична послушност и търпение.)

В своя роман от 1845 г., Кралица Марго, Александър Дюма разказва как кралица Екатерина изпраща на Жана чифт парфюмирани кожени ръкавици, изкусно напоени с отрова от личния ѝ парфюмиер Рене Бианко, с които бързо е скъсен животът на Наварската кралица.

Наследяване

Жана е наследена от сина си Анри, който на свой ред става крал на Навара и водач на хугенотите.

През 1589 г., след смъртта на последния от синовете-крале на Екатерина Медичи и Анри II, самия той като далечен потомък на крал Луи ІХ Свети (той е пряк потомък на сина му Робер дьо Клермон – основател на династията на Бурбоните) става и крал на Франция под името Анри ІV.

Източници

• Alphonse de Ruble, Le Mariage de Jeanne d'Albret, Paris, Adolphe Labitte, 1877. 321 p.
• Alphonse de Ruble, Antoine de Bourbon et Jeanne d'Albret, suite de Le mariage de Jeanne d'Albret, Tome premier, Tome second, Tome troisième, Tome quatrième, Paris, Adolphe Labitte, 1881 – 1886.
• Alphonse de Ruble, Jeanne d'Albret et la guerre civile, Suite de Antoine de Bourbon et Jeanne d'Albret, Paris, Émile Paul et Guillemin, 1897.
• Henri Hauser, „ Antoine de Bourbon et l'Allemagne, 1560 – 1561 “ in Revue historique, 16^e année, tome 45, Paris, Félix Alcan Éditeur, janvier-avril 1891, p. 54 – 61.
• Nicola Mary Sutherland, „ Antoine de Bourbon, King of Navarre and the French Crisis of Authority, 1559 – 1562 “ in Princes, Politics and Religion, 1547 – 1589, Londres, The Hambledon Press, 1984 (p. 55 – 72).
• Jean-Claude Pasquier, Le Château de Vendôme, 2000 [détail des éditions]