Жан дьо Ваврен
Жан дьо Ваврен (фр. Jean de Wavrin, англ., Waurin Jehan, 1398 [2] или 1400 -1474 [3][4] или 1475 [5]) известен също като Ваврин или Ворен, сеньор Льо Форестие (Le Forestier) е бургундски военен, историк, политик и библиофил. Произхожда от благороднически род от графство Артоа, участник в Стогодишната война и един от най-известните ѝ хроникьори, автор на „Староанглийски хроники“.
| Жан дьо Ваврен Jean de Wavrin | |
| френски историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Жан дьо Ваврен в Общомедия | |
Биография редактиране
Незаконнороден син на Робер де Ваврен, наследствен Сенешал на Фландрия и съветник на бургундските херцози, собственик на град Wavren на границата с Белгия (модерен департамент Нор) и Мишел дьо Кроа [6].
В младостта си той е свидетел на битката при Аженкур (1415 г.), като загубва в нея баща си и един от братята си [7]. Той се отличава като воин и участва в походите на английските пълководци граф Солсбъри и херцога на Бедфорд, особено в битките при Краван (1423 г.) и Верньой (1424 г.), в които бургундците се бият на страната на британците и техните съюзници. През 1427 г. той участва в похода на бургундския херцог Филип III Добрия срещу графинята на Холандия и Зеландия Якоба от Бавария, завършил с нейното пленяване и анексирането на нейните владения [8].
След сключването на Араския договор през 1435 г. напуска военната служба и се установява в Лил, където след две години сключва изгоден брак със състоятелната вдовица Маргьорит Ангуар. В същата година е признат за законен наследник от херцог Филип и след още 5 години е посветен в рицарство. От 1465 година заема различни постове в двора на херцога и получава като награда имения във Форестие и Фонтеноа, а през 1463 г. е изпратен с дипломатическа мисия в Рим.
Първото му посещение в Англия е през 1467 г., когато присъства на знаменития турнир, на който в рицарски двубой се срещат Антоан Бургундски и Антъни Удвил (Anthony Woodville), където представя първия вариант на своя труд.
Умира след 1474 г.; точната дата не е известна. Възможно е да е бил жив в 1475 г., тъй като се споменава в документ за мобилизация на дворяните от Валонска Фландрия за война в Лотарингия през 1475 – 1476 г.
Трудове редактиране
Основното съчинение на Ваврен – „Староанглийски хроники“ (на френски: Recueil des Croniques et Anchiennes Istories de la Grant Bretaigne, à présent nommé Engleterre) е написано на среднофренски език.
По думите на автора, той започва своя исторически труд по молба на племенника си Валеран, който се интересувал от историята на рицарството. Първата версия в 4 тома е завършена около 1445 година и описва събития до 1413 г, до смъртта на английския крал Хенри IV. Във втората допълнена редакция (в 6 тома), завършена около 1469 г., са обхванати събития от 688 до 1468 г., а третата редакция, продължена до 1471 г., остава незавършена.
Трудът на Ваврен се основава на редица исторически хроники, сред които хрониките на Жан Фроасар, Ангеран де Монстреле и Жан Льофевр де Сен-Реми. Сведения за ранната история на Англия Ваврен черпи от „Църковна история на народа на англите“ на Беда Достопочтени (VIII в.), „История на кралете на Британия“ на Галфрид Монмутски (XII в.) и анонимната хроника „Брут“.
Ваврен пише основно за събитията в Англия и в по-малка степен за тези на континента, но неговото съчинение е важен източник на сведения за Стогодишната война и за началния период на войните между Бялата и Червената роза. Въпреки че Ваврен е очевидец или съвременник на много от описваните събития, той избира интуитивно гледната точка не не участник, а на безпристрастен наблюдател, и разказът му е практически лишен от индивидуални оценки. Така например, описвайки историческата битка при Аженкур, той споделя не собствените впечатления, а на авторитетния бургундски хронист Монстреле.
За историците представлява ценност описанието на събитията в периода 1444 – 1471 г., на много от които той е очевидец. Особено интересна е неговата версия на Варненския кръстоносен поход (1443 – 1444), в който е взел участие, а също така описанието на сватбата на английския крал Едуард IV с Елизабет Удвил (1464).
Източници редактиране
- ↑ British Library, Royal 14 E IV f. 204 recto.
- ↑ Chantry Westwell. Jean de Wavrin, writer of one of the great medieval chronicles of England // British Library.
- ↑ идентификатор BNF: платформа открытых данных – 2011.
- ↑ Record #124353223 // общ каталог на Националната библиотека на Франция
- ↑ Oschema Klaus. Jean de Wavrin // Encyclopedia of the Medieval Chronicle. – Leiden, 2016.
- ↑ Visser-Fuchs C. T. L. Waurin, Jean de // Oxford Dictionary of National Biography. – Oxford University Press, 2004.
- ↑ Калмыкова Е. В. Образы войны в исторических представлениях англичан позднего Средневековья. – М., 2010. – С. 468.
- ↑ Visser-Fuchs C. T. L. Warwick and Wavrin. Two case studies on the literary background and propaganda of Anglo-Burgundian relations in the Yorkist period. – London, 2002. – p. 164.
Външни препратки редактиране
- статия в „Енциклопедия Британика“ от 1911 г.
- Jean de Wavrin, John de Wavrin. A Collection of the Chronicles and Ancient Histories of Great Britain, Now Called England // 1864. Посетен на 3 май 2020. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жан де Ваврен“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |