Жан (Дурацо)
Жан Дурацо (1294-1336), херцог на Дурацо, основаната от него линия на Анжуйската династия(линия Дурацо) управлява Неапол в периода 1382—1435 години в лицето на кралете Карл III Малкия, Ладислав Анжуйски и Джована II.
Жан | |
---|---|
херцог на Дурацо | |
|
|
Роден |
1294 г.
|
Починал | |
Погребан | Неапол, Италия |
Предшественик | Шарл II Анжуйски |
![]() |
|
Семейство | |
Род | Анжу-Сицилиански дом |
Баща | Карл II Анжуйски |
Майка | Мария Арпад |
Братя/сестри |
Елеонора Анжуйска Бланка Анжуйска Луи Тулузки Робер Карл Мартел Анжуйски |
Деца |
Карл (Дурацо) Луи (Дурацо) |
Жан в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Син е на Шарл II Анжуйски и Мария Арпад (1257-25 март 1323), унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Тя е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272-1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Ана.
БиографияРедактиране
На 3 септември 1313 година става капитан-генерал на Калабрия. На 29 август 1315 година големият му брат Пиетро Темпеста е убит в битка при Монтекатини и Жан наследява от него титула „граф Гравина“.[1]
През 1316 година умира управляващия Ахейското княжество по право на съпругата Луи Бургундски (Морея). Сюзеренът на Ахейя Филип I Тарентски, големият брат на Жан, със сила довежда вдовицата на Луи Матилда д'Ено в Неапол и я заставя през 1318 година да се омъжи за Жан. Матилда отказва да предаде правата на княжеството на новия си съпруг, и сключва таен брак с Хуго де ла Палис. Това нарушава договора за предаването на Ахейското княжество, сключен с нейната майка Изабела дьо Вилардуен, съгласно който дъщеря и не може да се омъжи без разрешение на сюзерена. На основание на нарушение на договора Филип изземва княжеството от Матильда и го предава на Жан. Бракът е обявен за недействителен, и Матилда е заключена в Кастел дел Ово.[2]
През 1332 г. умира Филип I Тарантски и е наследен от сина си Робер от Таранто, който става новият сюзерен на Ахея. Не желаейки да се закълне във вярност на племенника си, Жан се уговори да му предаде Ахея в замяна на правата на Робер върху кралство Албания и заем от 5000 унции злато,набран от Николо Ачиауоли, и занапред взема титула „херцог на Дурацо“.[3]
Семейство и децаРедактиране
Първи брак: През 1318 година се жени за Матилда д’Ено, принцеса на Ахея. Нямат деца. Бракът е анулиран
Втори брак: На 14 ноември 1321 година с Агнеса, графиня Перигор. Имат четири деца:
- Карл (Дурацо)- (1323-1348), херцог Дурацо
- Луи- (1324-1362), граф Гравина - вторият му син крал Карл III Малкия и внуците крал Ладислав Анжуйски и кралица Джована II Анжуйска в периода 1382—1435 години последователно управляват неаполитанското кралство
- Робер (Дурацо)- (1326-1356)
- Стефан (Дурацо) -(1328 – 1380)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Percy, William A. (1995). Houses of Anjou. In Kibler, William W.; Zinn, Grover A. (eds.). Medieval France:An Encyclopedia. Garland Publishing.
- ↑ Miller, W. The Latins in the Levant. A History of Frankish Greece (1204—1566). — 1908.
- ↑ Percy, William A. (1995). Houses of Anjou. In Kibler, William W.; Zinn, Grover A. (eds.). Medieval France:An Encyclopedia. Garland Publishing.