Жван или Джван (на македонска литературна норма: Жван) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Жван
Жван
— село —
„Свети Никола Топлички“
„Свети Никола Топлички“
41.2878° с. ш. 21.1208° и. д.
Жван
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина643 m
Население428 души (2002)
Пощенски код7244
МПС кодBT
Жван в Общомедия

География редактиране

 
Печат на Жванското дружество на Илинденската организация, създадено след освобожедението на Вардарска Македония през Втората световна война

Селото е разположено на 690 m надморска височина, на десния бряг на река Църна, като лежи на самия път от общинския център Демир Хисар за Кичево, под рудник за желязна руда. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на Жван е 9,1 km2, от които обработваемите площи са 248,9 ha, пасищата заемат 154,2 ha, а горите 456,4 ha.[1]

Селото има две махали Жван и Отрап.[1]

История редактиране

Според народната етимология името на селото произхожда от намиралия се в него хан.[1]

Според Пане Перуновски селото е записано в турски дефтери като Джван-хане. В XV век селото има 61 семейства, а в началото на XVII – 21 къщи. Първоначално селото е между църквите „Света Петка“ и „Свети Димитър“, на левия бряг на Църна.[1] „Свети Димитър“ е построена в 1624 година,[2] а гробищната „Света Петка“ е от XVII век.

В XIX век Жван е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жванъ има 340 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жван е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 41 къщи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сванско е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[5]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Джванъ има 60 български къщи.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джван има 360 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Жван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Ат. Анев от Битоля е български кмет на Жван от 5 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Немиров от Силистра (29 декември 1942 - 18 януари 1943) и Константин П. Гелев от Лерин (24 април 1943 - 9 септември 1944).[9]

През 1961 година Жван има 904 жители, които през 1994 намаляват на 506,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 428 жители, всички македонци.[11]

Националност Всичко
македонци 428
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Край селото има и малка църква „Свети Архангел Михаил“.[1]

Личности редактиране

Родени в Жван
  •   Божин Павловски (р. 1942), писател от Северна Македония
  •   Весна Дамчевска-Илиевска (р. 1961), политик от Северна Македония
  •   Йонче Найдов Найдов, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Коста Христов Бавчанджийски, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Мирче Кръстев Близнаков, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Мицко Йошев (1884 - ?), български революционер от ВМОРО
  •   Никола Йонов Кузманов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Никола Стоянов Калапов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Раде Силян (р. 1950), писател от Северна Македония
  •   Соня Талевска (р. 1961), политик от Северна Македония
  •   Тале Грозданов Грозданов, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Трайко Петров Дамчев, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Христо Стойков (1866 – 1906), български революционер от ВМОРО
Починали в Жван

Бележки редактиране

  1. а б в г д Жван // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-19. Посетен на 17 август 2018.
  2. Манастири и цркви // Општина Демир Хисар. Архивиран от оригинала на 2016-08-11. Посетен на 26 април 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  6. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  9. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  10. Жван на сайта на Община Демир Хисар
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 февруари 2008 
  12. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.