Жван
Жван или Джван (на македонска литературна норма: Жван) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
Жван Жван | |
— село — | |
„Свети Никола Топлички“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Демир Хисар |
Географска област | Демир Хисар |
Надм. височина | 643 m |
Население | 428 души (2002) |
Пощенски код | 7244 |
МПС код | BT |
Жван в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на 690 m надморска височина, на десния бряг на река Църна, като лежи на самия път от общинския център Демир Хисар за Кичево, под рудник за желязна руда. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на Жван е 9,1 km2, от които обработваемите площи са 248,9 ha, пасищата заемат 154,2 ha, а горите 456,4 ha.[1]
Селото има две махали Жван и Отрап.[1]
История
редактиранеСпоред народната етимология името на селото произхожда от намиралия се в него хан.[1]
Според Пане Перуновски селото е записано в турски дефтери като Джван-хане. В XV век селото има 61 семейства, а в началото на XVII – 21 къщи. Първоначално селото е между църквите „Света Петка“ и „Свети Димитър“, на левия бряг на Църна.[1] „Свети Димитър“ е построена в 1624 година,[2] а гробищната „Света Петка“ е от XVII век.
В XIX век Жван е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жванъ има 340 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жван е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 41 къщи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сванско е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[5]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Джванъ има 60 български къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джван има 360 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Жван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Ат. Анев от Битоля е български кмет на Жван от 5 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Немиров от Силистра (29 декември 1942 - 18 януари 1943) и Константин П. Гелев от Лерин (24 април 1943 - 9 септември 1944).[9]
През 1961 година Жван има 904 жители, които през 1994 намаляват на 506,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 428 жители, всички македонци.[11]
Националност | Всичко |
македонци | 428 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Край селото има и малка църква „Свети Архангел Михаил“.[1]
Личности
редактиране- Родени в Жван
- Божин Павловски (р. 1942), писател от Северна Македония
- Весна Дамчевска-Илиевска (р. 1961), политик от Северна Македония
- Йонче Найдов Найдов, български революционер от ВМОРО[12]
- Коста Христов Бавчанджийски, български революционер от ВМОРО[13]
- Мирче Кръстев Близнаков, български революционер от ВМОРО[13]
- Мицко Йошев (1884 - ?), български революционер от ВМОРО
- Никола Йонов Кузманов, български революционер от ВМОРО[14]
- Никола Стоянов Калапов, български революционер от ВМОРО[14]
- Раде Силян (р. 1950), писател от Северна Македония
- Соня Талевска (р. 1961), политик от Северна Македония
- Тале Грозданов Грозданов, български революционер от ВМОРО[15]
- Трайко Петров Дамчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Христо Стойков (1866 – 1906), български революционер от ВМОРО
- Починали в Жван
- Христо Стойков (1866 – 1906), български революционер от ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Жван // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-19. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Манастири и цркви // Општина Демир Хисар. Архивиран от оригинала на 2016-08-11. Посетен на 26 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Жван на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 февруари 2008
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.