Желе
Желето (от фр. gelée), наричано още желатинов десерт (gelatin dessert), e десерт, приготвен с подсладен и ароматизиран преработен колагенов продукт (желатин). Този вид десерт за първи път е записан като желе от Хана Глас в книгата ѝ „Изкуството на готварството от 18 век“. Желето е представено и в най-продаваните готварски книги на английски писатели на храни Елиза Актън и Изабела Бетон през 19 век.
Желе | |
Желе в цветовете на дъгата | |
Вид | десерт |
---|---|
Друго име | Желатинов десерт |
Произход | Великобритания |
Основни съставки | желатин и вода |
Желе в Общомедия |
Приготвяне
редактиранеЖелето се изготвя по два основни начина:[1]
- Желиращи свойства са резултат от варени във вода животинските кости или хрущяли, при което се получава желатин (E441) – прост белтък, резултат от хидролизата на колагена.
- Желето може да се направи и със сироп от плодове, които съдържат много пектин, което не налага непременно добавянето на желатин. Сокът от сварените и прецедени плодове (малини или други червени плодове, дюли, ябълки, грозде) се вари със захар и лимонов сок.
Приготвяне
редактиранеЖелетата могат да бъдат направени чрез комбиниране на обикновен желатин с други съставки или чрез използване на предварително смесена смес от желатин с добавки.
Напълно приготвените желатинови десерти се продават в най-различни форми, вариращи от големи декоративни форми до индивидуални чаши за сервиране.
Източници
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gelatin dessert в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |