Железни врата (на сръбски: Джердап, Đerdap, Ђердап; на румънски: Porțile de Fier) е пролом на река Дунав, който представлява най-голямата клисура в Европа.

Железни врата
Изглед от залетия остров Ада кале (снимката е от периода 1890 – 1905 г.)
Изглед от залетия остров Ада кале (снимката е от периода 1890 – 1905 г.)
44.6714° с. ш. 21.6428° и. д.
44.6711° с. ш. 22.5297° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Сърбия
Дължина109 km
Начало
Мястомежду остров Джердап и полуостров Острово
Координати44°40′17″ с. ш. 21°38′34″ и. д. / 44.671389° с. ш. 21.642778° и. д.
Устие
Мястонад Дробета - Турну Северин
Координати44°40′15.99″ с. ш. 22°31′46.99″ и. д. / 44.671111° с. ш. 22.529722° и. д.
Железни врата в Общомедия
Тази статия е за пролома в Югоизточна Европа. За прохода в Централна Азия вижте Желязна врата.

Намира се на границата между Румъния и Сърбия, в близост до българската граница, като разделя съответно крайните югозападни части на Южните Карпати и крайните северозападни разклонения на Стара планина. Следва непосредствено банатската клисура и извежда водите на Дунав във Влашката низина.

На това място, в продължение от 109 км, Дунав тече между планините в лъкатушна клисура, много стремително, като на редица места речното дъно е осеяно с подводни скали. От страната на Сърбия се намира Националният парк „Джердап“, а от страната на Румъния е разположен Природен парк „Железни врата“.

През 1419 г. унгарския крал Сигизмунд издава грамота от град Невен, за който пише че е при Железните врата в България, а летописецът на Дунавският кръстоносен поход - мюнхенският пленник Ханс Шилтбергер пише, че клисурата стои на Българо - унгарската граница, определяйки Тимошко като българска територия.[1]

Клисурата в миналото е смятана за най-опасното място за корабоплаването по Дунав, което не е можело да се премине без запознат с местността лоцман-водач.

Проломът при манастира Мракония

Построен е обходният Сипски плавателен канал (край сръбското село Сип) с дължина 2,5 км на 27 септември 1896 г.[2] С научно-техническо съдействие от СССР са изградени 2 румънско-сръбски язовира с водноелектрически централи „Железни врата – 1“ (1972) и „Железни врата – 2“ (1984).

В клисурата е имало османски/румънски остров Адакале (на турски: Островна крепост) с дължина 1,75 км и ширина 0,4 – 0,5 км. Населяван е по османско време основно от турци, но е най-известен като свободен град и център на контрабанда. Залят е при напълване на язовира през 1970 г.

Източници редактиране

  1. Атанас Иширков,"Западните краища на Българската земя", София, 2019 г., стр. 67
  2. Die Eröffnung des Donaukanals, în: Die Grenzboten, Leipzig 1896.

Външни препратки редактиране