Отваря главното меню
Железопътна гара в Льовен
Жп гарата в Берлин

Железопътната гара е комплекс от съоръжения, която се използва за безопасно спиране на железопътните влакове с цел качване и слизане на пътници, разтоварване и товарене на стоки.

Елементи на гаратаРедактиране

Пътно стопанствоРедактиране

Състои се от съвкупност от железопътни коловози, обединени като правило в паркове. Както парковете, така и коловозите в парковете могат да имат определена специализация, например сортировъчен парк, приемно-изпращащ парк и др. Номерацията на коловозите се извършва над и под главните (по които като правило се пропускат влаковете, които не спират) съответно с четни и нечетни номера.

Коловозите се свързват помежду си със стрелки, които също се номерират с четни номера от едната страна на гарата и с нечетни – от другата. На пътническите гари коловозите могат да бъдат разделени на секции, което позволява приемането на един и същ коловоз едновременно на 2 къси влака от 2-те различни посоки. В този случай към номера се добавя буква, но от гледна точка на структурата на цялата гара даденият коловоз все пак се разглежда като единно цяло.

Полезната дължина на коловоза се ограничава от ограничаващи стълбове и/или семафори. Глухите коловози имат от едната страна специален ограничител и се използват за служебни цели и престой на вагони и локомотиви. Първата българска жп линия е създадена между Русе и Варна през 1866 г.

Сигнализация и централизацияРедактиране

Системите за сигнализация и централизация са предназначени за управление на движението на влаковете чрез стрелки и семафори.

Товарно стопанствоРедактиране

Предназначено е за осъществяване на товарни операции и включва товаро-разтоварни коловози, терминали, складове и др.

Други елементиРедактиране

Гарова сграда и пътнически перони.

Градообразуващ факторРедактиране

В България около железопътни гари са възникнали някои села и градове.

Първоначално те съществуват под наименованието „гара“. Впоследствие някои от тях, разраснали и развили се икономически и социално, биват преобразувани по действалия тогава законов ред.

Съществувалите при влизането в сила на Закона за административно-териториалното устройство на Република България населени места от вида гари придобиват след влизането му в сила на 14 юли 1995 г. статут на села [1].

Населени места от вида „гара“ са били, например, Гара Лакатник, Гара Бов, Гара Орешец, гара Пирин [2], гара Хитрино, гара Кричим [3] и други.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България
  2. Сега град Кресна.
  3. Сега град Стамболийски.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране