Железопътна линия Крумово – Асеновград

железопътна линия в България

Железопътната линия Крумово – Асеновград е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в южна България, област Пловдив.

Железопътна линия 19
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус действаща
Крайни гари Крумово, Асеновград
Започва от Крумово
Свързани линии Железопътна линия 1
Станции 3
Номер линия 19
Пусната 1 ноември 1928 г.
Собственик НКЖИ
Дължина 10,04 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация да
Работна скорост 80 km/h
Максимален наклон 12,6 ‰
Минимален радиус 300 m

ИсторияРедактиране

През 1920 г. по предложение на министъра на железниците, пощите и телеграфите Народното събрание приема „Закон за местни и индустриални железници“, съставен по френски образец. За първи път той прави отклонение от установената със закона от 1885 г. държавна собственост на железниците в България. Заинтересованите окръзи и общини могат да строят местни железници под надзора и съдействието на държавата, експлоатирани от Главната дирекция на железниците.

Проучванията за строежа на тази линия са направени през 1911 г. като част от линията Пловдив – Крумово – Асеновград – Хвойна – Чепеларе – Пашмаклъ. След 10 години Асеновградската община предлага на правителството тя да извърши долното строене с трудова повинност, да достави траверсите и да внесе 1 млн. лв. По-късно общината поисква разрешение да построи линията изцяло със свои средства като местна железница съгласно новия „Закон за местните и индустриални железници“. Това предложение е одобрено от Народното събрание през 1922 г. През 1924 г. Асеновградската община сключва с Българска народна банка заем за 7 млн. лв., а през 1925 г. – още за 2 млн. лв. Линията е завършена и открита за експлоатация на 1 ноември 1928 г. Тя струва на Асеновградската община около 9 170 000 лв. без дадените от държавата релси и 6000 броя траверси. Многото задължения, заемите за построяване на линията и слабите постъпления от нейната експлоатация през първите години принуждават общината да поиска правителството да откупи линията. Назначена е държавна комисия, която установява, че действителните разходи, направени от общината за строеж на линията, са в размер на 8 182 235 лв. На тази цена през април 1931 г. държавата откупува единствената железопътна линия, построена и експлоатирана като местна. Законът за местните линии по-нататък остава неприложим.

Линията Крумово – Асеновград е дълга 10,038 km, построена е с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 12,6 ‰. Положени са релси тип „Виталис“, които от 1956 до 1965 г. са подменени с релси тип „ГЕО-41“.

Крумово – Асеновград
  Линия 1 (Пловдив)
  163+746 (0+000) Крумово
   Линия 1 (Свиленград)
  3+780 „Маврудово“
  10+038 Асеновград

В наши дниРедактиране

Влаковете по линията се обслужват основно от мотрисни влакове – дизелови серия 18.00, а след електрификацията на участъка в началото на 90-те години на XX век – със серия 32.00. Последните отстъпват мястото си на мотрисите серии 30 и 31 след 2008 г.

Технически съоръженияРедактиране

ГариРедактиране

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Крумово 4 863 268 МРЦ
Асеновград 2 322 284 РУКЗ

СъоръженияРедактиране

Вид намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
прелез 2+500 8,00 АПУ с полубариери път Крумово-Летище Пловдив
прелез 3+870 6,00 охраняем прелез път Куклен-ВВС база Крумово
мост 5+590 18,00 стомана канал
прелез 6+107 6,00 прелезна сигнализация индустриален път
прелез 8+830 18,00 охраняем прелез градска улица

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.