Теснолинейка Червен бряг – Оряхово

железопътна линия в България

Железопътната линия Червен бряг – Оряхово е железопътна линия с междурелсие 760 mm, днес закрита и демонтирана, намирала се в Северозападна България, области Плевен и Враца.

Железопътна линия 21
Информация
Тип теснолинейна (760 mm)
Статус закрита, демонтирана
Крайни гари Червен бряг, Оряхово
Започва от Червен бряг
Свързани линии Железопътна линия 2
Станции 19
Номер линия 21
Пусната 15 юли 1918 г.
Разширение 15 юли 1930 г.
Закрита 2002 г.
Дължина 102,5 km
Брой линии единична
Междурелсие 760 mm
Електрификация не
Работна скорост 40 km/h
Максимален наклон 16 ‰
Минимален радиус 100 m

ИсторияРедактиране

Със „Закона за разширение на мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1887 г. правителството е натоварено да извърши проучване на железопътен клон, който да свързва Оряхово с най-близка точка на централната железопътна линия. През 1912— 1913 г. се извършват проучвания за нормална железопътна линия.

Вече през 1917 г. Щабът на действащата армия нарежда на военното управление за железопътни съобщения (УЖПС) да проучи и построи в кратък срок една теснопътна (600 mm) железопътна линия. Проучванията се извършват от Дирекцията за постройка на железопътни линии от 1 април до 3 август 1917 г., а построяването ѝ започва още на 2 май същата година.

Поради недостиг на релсови звена 600 mm линията е построена с релсов път 760 mm.

Полагането на пътя започва от Червен бряг на 10 септември 1917 г. и на 28 февруари 1918 г. линията е открита за експлоатация до Кнежа, а на 15 юли – до Бяла Слатина.

Към 1920 г. въпросът за построяването на железопътната линия Червен бряг – Оряхово се поставя отново, но с цел линията да се превърне в нормална – с междурелсие 1435 mm. Повод дават извършените през 1912 г. проучвания на участъка Бяла Слатина – Оряхово с параметри за нормална железопътна линия.

Поради това, че линията от Червен бряг до Бяла Слатина е построена с показатели за 760 mm, трудностите по намирането на работна ръка и материали и ограничените средства замисълът за реконструкция на линията в нормална не е осъществен. Новите проучвания са използвани само за окончателно установяване трасето на линията с показатели за междурелсие 760 mm и подготовка за превръщането ѝ в нормална, ако се наложи. Построяването на участъка Бяла Слатина – Оряхово започва в началото на 1922 г. и до ноември 1925 г. пътят е завършен до брега на р. Дунав в близост до село Сараево.

Червен бряг – Оряхово (760 mm)
  Линия 2 (София)
   139+850 (0+000) Червен бряг
   
    Линия 22 (Златна Панега)
   Линия 2 (Варна)
   6+200 Чомаковци
   12+200 Койнаре
   20+934 Бреница
   23+730 Лазарово
   32+118 Кнежа
   42+920 Бърдарски геран
   49+017 Бяла Слатина
   50+920 сп. „Бяла Слатина“
   55+900 Търнава
   63+430 Алтимир
   70+200 Галиче
   74+607 Липница
   80+100 Крушовица
   83+100 Войводово
   88+252 Мизия
   92+150 Сараево
   98+400 сп. „Оряхово
   102+483 Оряхово

В течение на пет години – до 1930 г., линията се използва от населението на Оряхово, като товарите и пътниците се прехвърлят с речни и сухопътни превозни средства до Сараево. Частта от Сараево до Оряхово, поради близост на р. Дунав и наличието на свличащи се терени е построена трудно. За да се построи шосето Букьовци – Оряхово успоредно на линията и да се избегне свличащият се отдясно на линията терен, се налага трасето от Сараево до Оряхово да се изнесе по-близо до р. Дунав и укрепи с дълга подпорна стена. Строителните работи са извършени с временни и редовни трудоваци и с наемни работници.

Железопътната линия Червен бряг – Оряхово е пусната в експлоатация на четири етапа: Червен бряг – Бяла Слатина – на 15 юли 1918 г., Бяла Слатина – Букьовци – на 25 октомври 1925 г.; Букьовци – Сараево – на 5 юли 1926 г. и Сараево – Оряхово – на 15 юли 1930 г.

Общата ѝ дължина е 102,5 km. В участъка Червен бряг – Бяла Слатина минималният радиус на кривите е 100 m, максималният наклон 16 ‰, а в участъка Бяла Слатина – Оряхово преобладават криви с радиус 300 m и максимален наклон 12 ‰.

В последните години от експлоатацията на участъка се е обслужвал от локомотиви серия 76.00, а маневрената дейност в гарите и по индустриалните клонове – със серия 81.00.

Катастрофата от 1969 годинаРедактиране

Най-кървавата катастрофа в историята на Българските държавни железници се случва по трасето на теснолинейката „Червен Бряг - Оряхово“ на 1 май 1969 година край плевенското село Чомаковци. Загиват 27 души, а други 38 са ранени.

Малко след 3 часа през нощта от жп гара Червен бряг тръгва претъпканата с пътници теснолинейка за Оряхово. Хората бързат да се приберат по домовете си за празника. Влакът започва да се клати още при потеглянето си и след шест километра - на завой край село Чомаковци, последният вагон се преобръща, но без да се откъсне от композицията и започва да се влачи на едната си страна. Уплашените пътници започват да скачат в движение, но изпочупените прозорци и стоманеният корпус на влака разкъсват телата им. 27 души губят живота си, сред тях и деца. Други 38 души са ранени. Много от тях остават инвалиди.

Притеклите се на помощ хора от Чомаковци описват инцидента като „месомелачка“. Линейки са изпратени от София, Враца, Кнежа и Луковит, за да превозват ранените.

Както и 3 години по-рано - при потопа във Враца, властта отново скрива инцидента заради името на влака. Тогава теснолинейката се казва „Осми конгрес на БКП“.

Съдебната експертиза показва, че немарливостта на машиниста е довела до тежката катастрофа. Композицията се движила с 1-2 километра по-бързо от ограничението от 30 км/ч във въпросния участък. Делото е гледано от Врачанския съд, а машинистът е осъден на 10 години затвор. На подсъдимата скамейка седнал и ръководителят движение на гара Червен бряг, който е позволил на композицията да тръгне, въпреки че е била препълнена с хора. Той обаче получава само условна присъда.

Проект за нормална линия Враца – ОряховоРедактиране

За да се премахнат неудобствата от претоварването на товарите и прехвърлянето на пътниците в гара Червен бряг, през 1944 и 1945 г. е изготвен проект за построяване на нормална железопътна линия (1435 mm) от Враца до Оряхово през Алтимир. Дължината е около 87 km

60 % от средствата за постройка на линията се поемат от държавата, а останалите – от заинтересованото население под формата на пари, труд и строителни материали. Предвиждало се е линията да се въведе в експлоатация през 1951 г.

Строежът започва на 1 декември 1947 г. и се строи активно до средата на 1951 г.

Враца – Оряхово (1435 mm)
   Линия 7 (Мездра)
  0+000 Враца
   Линия 7 (Видин)
  9+000 сп. „Череша“ (в. з. Враца)
  17+095 Мраморен
  26+000 Баница
  28+720 Оходен
  35+240 Борован
  43+050 Рогозен
  48+400 Бързина
  54+650 Алтимир
  61+450 Галиче
  65+850 Липница
  71+300 Крушовица
  74+300 Войводово
  79+500 Мизия
  83+400 Сараево
  87+300 Оряхово

С писмо № 7101 от 30 август 1951 г. на Министъра на транспорта е взето решение за консервация на строежа. Дотогава са изпълнени:

  • землени работи – 90 %;
  • приемни здания на гари – от шест са готови пет;
  • построени са четири жилищни сгради;
  • окончателно завършени всички мостове, подлези и водостоци;
  • прокарана е телефонна линия 87 km между крайните пунктове.

Закриване на линиятаРедактиране

Въпреки протестите на хората в Кнежа, Мизия, Оряхово и други селища по трасето на линията, на 15 декември 2002 г. теснолинейката Червен бряг – Оряхово е закрита. Причината - „нерентабилност на линията“ според властите и с дейното участие на тогавашния Министър на транспорта Пламен Петров. След продължително неглижиране, през последните години преди закриването се движи едва по един влак дневно.

В началото на 2004 година с постановление на Министерския съвет започва демонтирането на железния път и така завинаги се унищожава жп линията между Червен Бряг и Оряхово. Металните съоръжения около релсовия път, както и траверсите са скорострелно разграбени, а сградите на жп гарите са изоставени, напълно разграбени и повечето са в полуразрушено състояние.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.