Железопътна линия 7 (България)

Главна железопътна линия № 7 Мездра – Видин от Националната железопътна мрежа на България е единична (с изключение на удвоената отсечка Руска Бяла – Враца), електрифицирана (включително и продължението на линията по Дунав мост-2 към Румъния) и с междурелсие 1435 mm. Дължината ѝ е малко под 192 km. Отклоненията от Главна линия 7 с номера 71 (до Берковица) и 72 (до Лом) също са електрифицирани и с междурелсие 1435 mm.

Железопътна линия 7
Информация
Типнормална
Крайни гариМездра – Видин
Започва отМездра
Продължава катоЖелезопътна линия 912 (Румъния)
Свързани линииЛиния 2
Линия 71, Линия 72
Линия 73
Номер линия7
Пусната1923
СобственикНКЖИ
ОператориБДЖ
Брой линииединична (двойна Ру –Вц)
Междурелсие1435 mm
Електрификация~ 25 кV, 50 Hz
Работна скорост60 до 160 km/h
Максимален наклон25 ‰
Минимален радиус250 m

Железопътната линия е построена за сравнително кратко време в цялата си дължина, независимо от забавянията, причинени от войните. Първата отсечка от гара Мездра до Брусарци и до Лом (линия 72), както и участъка Бойчиновци – Брусарци от линия 71 са въведени в експлоатация през 1913 г. През 1916 е въведена в редовна експлоатация и останалата част от линия 71, а вторият участък от главна линия 7 – Брусарци – Димово през 1918 г. Последният участък (Димово – Видин) е въведен през 1923 г.

В гарите Мездра и Мездра-юг линията прави връзка с .Между Враца и Мездра-юг чрез жп тунел има жп връзка Главна жп линия 2 за София и Варна, от гара Бойчиновци започва жп линия № 71 за Берковица, от гара Брусарци – жп линия 72 за Лом. От гара „Видин-товарна“ линията се разделя на две – в посока гара Видин-пътническа, и в посока Разделен Пост „Капитановци“. От разделния пост се отделя линия (отклонение) № 73 за Кошава, връзката със закритата за експлоатация жп гара „Видин-фериботна“ и жп линия за Дунав мост-2 и връзката с Румъния.

Проучвания за свързване чрез железопътна линия на градовете Видин и Лом със София са правени още през 1895 – 1900 г. Първоначално идеята е да се осъществи железопътна връзка между Лом и гара Мездра и оттам покрай река Дунав да се стигне до Видин. По-късно, през 1904 г. е направено проучване връзката да бъде по долината на река Огоста, а през 1905 г. се прави ново проучване за преминаване на линията през Брусарци. Приет е вариантът за линията Мездра – Брусарци – Видин с дължина 181 km с отклонения Бойчиновци – Берковица с дължина 37,6 km и Брусарци – Лом с дължина 24,4 km. За построяването на железопътната линия с посочените отклонения на 28 май 1908 г. е проведен търг и строителството е възложено на търговската банка „Кирил Кирчев и С-ие“ – София, при строителна стойност на обекта 22 725 000 златни лева. Впоследствие банката прехвърля строителството на създаденото специално за целта акционерно дружество под името „Главно предприятие за построяване на железопътна линия Мездра – Видин“.

Мездра – Видин
  Линия 2 (Варна)
  (0+000) 87+905 Мездра
   
    4+100 Моравица
    (85+810) г. „Мездра-юг“
    Линия 2 (София)
  6+588 Руска Бела
  17+427 Враца
  19+500 сп. „Враца“
  21+830 г. „Враца-запад“
  28+636 Бели извор
  31+489 Власатица
  39+565 Криводол
  46+338 Ракево
  50+050 Палилула
  52+950 Охрид
   38+123 Берковица (линия 71)
   32+050 Бокиловци (линия 71)
   26+990 Боровци (линия 71)
   19+820 Благово (линия 71)
   13+270 Монтана (линия 71)
   4+771 Ерден (линия 71)
  56+818 Бойчиновци
  62+427 Мърчево
  68+995 Габровница
  78+814 Долно Церовене
  84+565 Медковец
  94+333 (0+000) Брусарци
   3+371 Крива бара (линия 72)
   7+328 Василовци (линия 72)
   11+681 Стал. махала (л. 72)
   14+600 Трайково (линия 72)
   17+960 Момин брод (линия 72)
   22+821 Лом (линия 72)
  100+125 Дъбова махала
  104+346 Дреновец
  114+644 Воднянци
  120+408 Карбинци
  122+922 Скомля
  125+965 Орешец
  135+012 сп. „Белщица“
  139+728 Димово
  145+746 Макреш
  152+222 Срацимир
  161+584 Жеглица
  167+190 Синаговци-Гурково
  170+032 РП „Видбол“
  175+248 Слана бара
  178+660 (0+000) г. „Видин-тов.“
   181+265 Видин пътн.
  185+800 (6+910) РП Капитановци
    Линия 73 (Кошава)
   188+400 г. „Видин-фериботна“
  191+397 (12+737) гран. Румъния
  линия 912 CFR

Срокът за построяване на линията по договор е три години и завършване 28 юли 1911 г. Договорният срок за предаване на линията не е спазен и правителството го удължава с още две години. На 17 септември 1912 г. се обявява обща мобилизация във връзка със започването на Балканската война и строителството на линията Мездра – Видин е изоставено. В голяма степен е напреднало строителството на участъка Мездра – Брусарци и отклонението за Лом. Със строежа на този участък се заемат военните власти и го довършват с помощта на инженерните войски. Открит е за редовна експлоатация на 18 септември 1913 г.

На 14 септември 1913 г. „Главното предприятие“ поисква анулирането на договора и ликвидирането на предприятието. Правителството не уважава искането му и започва да извършва строителни работи в участъка Брусарци – Видин за негова сметка. Вследствие на войните от 1912 до 1918 г. строителството на железопътната линия от Брусарци до Видин е забавено и тя е предадена за редовна експлоатация едва на 1 юли 1923 г.

Техническите показатели на линията в план и профил са с минимален радиус на кривите 250 m и максимален наклон 25 ‰.

От 1953 до 1964 г. горното строене на железопътната линия Мездра – Видин е подновено за първи път в България по механизиран начин с релси тип „Р 49“ с дължина 24 и 25 m.

През 1942 г. е открита фериботната линия Видин – Калафат и участъка до закритата в наши дни гара „Видин-фериботна“. Самият ферибот е закрит окончателно през 2013 г. във връзка с открития мост „Нова Европа“ над река Дунав. Железопътната отсечка е електрифицирана и е разчетена за движение със скорост 160 km/h.

През 1983 г. е електрифициран първият участък от линията (Мездра – Лом), а по-късно цялата линия 7, както и линия 71. През 1988 г. е електрифициран и отсечката Брусарци – Видин.

През 2012 г. във връзка с изпълнението на проекта „Дунав мост Видин – Калафат – прилежаща железопътна инфраструктура“ гарата е основно реконструирана и модернизирана. Със заповед генералния директор на ДП НКЖИ от 5 ноември 2012 г. гара Видин е преименувана на гара „Видин пътническа“ и от същата дата са открити и гара „Видин товарна“ и разделен пост „Капитановци“. На следващата година е открит и мостът над река Дунав „Нова Европа“ и железопътната линия по него. Участъкът е електрифициран и с максимална допустима скорост 160 km/h.

Отклонението Брусарци – Лом свързва едно от най-големите наши пристанища на река Дунав с железопътната мрежа на България. В експлоатация е от 18 септември 1913 г., заедно с участъка Мездра – Брусарци, дължината му е 24,4 km, с минимален радиус на кривите 300 m, максимален наклон 13 ‰.

Отклонението Бойчиновци – Берковица е открито за редовна експлоатация на 17 май 1916 г. и има дължина 37,6 km. Построено е с минимален радиус 300 m и максимален наклон 22 ‰. Във връзка с построяването на язовир „Огоста“ над Монтана през 1969 г. линията от Монтана до Боровци е изместена по ново трасе.

Технически съоръжения по железопътната линия

редактиране

Гари и разделни постове

редактиране
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Мездра юг 4 705 654 МРЦ
Мездра 9 707 491 МРЦ
Руска бяла 3 716 655 ЕЦ-М
Враца 6 715 505 РУКЗ
Бели извор 3 635 620 МРЦ
Криводол 3 771 578 ЕЦ-М
Бойчиновци 5 590 429 МРЦ
Мърчево 2 547 522 МРЦ
Медковец 2 727 631 МРЦ
Брусарци 6 571 367 МРЦ
Дреновец 2 719 716 РУКЗ
Орешец 2 681 611 РУКЗ
Димово 2 595 584 РУКЗ
Срацимир 2 597 509 РУКЗ
РП Видбол 3 589 531 РУКЗ
Видин товарна 5 1079 700 МКЦ
Видин пътн. 9 688 55 МКЦ
РП Капитановци МКЦ
Монтана 3 410 346 РУКЗ
Берковица 3 384 234 РУКЗ
Лом 5 846 556 без ОИ
междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Мездра юг – Руска бяла 0+886 26,90 стоманобетон път
Мездра юг – Руска бяла 1+354 28,25 стоманобетон река
Мездра – Руска бяла 0+625 20,00 стоманобетон река
Мездра – Руска бяла 1+040 31,00 стоманобетон път
Мездра – Руска бяла 2+135 16,80 стоманобетон път
Мездра – Руска бяла 2+244 28,25 стоманобетон река
Мездра – Руска бяла 6+461 16,80 стоманобетон черен път
Враца – Бели извор 17+976 26,70 стоманобетон улица
Враца – Бели извор 27+135 21,40 стоманобетон река
Враца – Бели извор 28+133 27,00 стоманобетон река
Криводол – Ракево 41+039 65,60 стомана р. Ботуня
Криводол – Ракево 44+143 18,70 стоманобетон дере
Бойчиновци – Мърчево 57+704 169,80 стомана р. Огоста
Бойчиновци – Мърчево 61+150 22,65 стомана река
Бойчиновци – Мърчево 61+150 22,65 стомана река
Мърчево – сп. Габровница 62+745 22,40 стомана река
Мърчево – сп. Габровница 64+153 18,30 стомана река
сп. Габровница – сп. Д. Церовене 76+242 47,60 стомана река
Брусарци – Дреновец 94+830 41,75 стомана дере
Брусарци – Дреновец 96+385 20,60 стомана река
Брусарци – Дреновец 96+460 20,60 стомана река
Брусарци – Дреновец 101+255 26,90 стомана дере
Брусарци – Дреновец 101+731 117,70 стомана р. Лом
Димово – сп. Макреш 140+764 79,00 стомана и стоманобетон река
Срацимр – РП Видбол 168+069 23,80 стомана дере
Срацимр – РП Видбол 168+344 43,65 стомана река
РП Видбол – Видин тов. 171+375 25,00 стомана река
РП Видбол – Видин тов. 172+125 14,00 стомана дере
РП Видбол – Видин тов. 173+910 13,80 стомана канал
РП Видбол – Видин тов. 176+701 36,40 стомана канал
РП Видбол – Видин тов. 173+910 13,80 стомана канал
РП Капитановци – Голенци 191+397 64,00 стомана р. Дунав
Бойчиновци – Монтана 4+641 156,60 стомана р. Огоста
Бойчиновци – Монтана 5+904 32,15 стомана река
Бойчиновци – Монтана 11+805 13,60 стомана канал
Монтана – сп. Боровци 14+584 108,00 стоманобетон р. Огоста
Монтана – сп. Боровци 15+028 25,75 стоманобетон шосе
Монтана – сп. Боровци 24+761 75,00 стоманобетон р. Бързия
сп. Боровци – Берковица 30+178 51,90 стомана р. Бързия
сп. Боровци – Берковица 33+625 32,50 стомана р. Бързия
Брусарци – Стал. махала 6+612 117,30 стомана р. Лом
Брусарци – Стал. махала 7+794 12,40 стоманобетон дере
междугарие тунел № от km до km дължина, m построен
1 Мездра юг – Руска бяла 1 0+908 1+045 137,00 1970
2 Орешец – Димово 2 133+283 133+451 167,70 1912
3 Орешец – Димово 3 138+816 139+074 258,10 1912

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

редактиране
от гара до гара скорост
Мездра юг Руска бяла 90
Мездра Руска бяла 90
Руска бяла Бели Извор 90
Бели Извор сп. Ракево 80
сп. Ракево Бойчиновци 70
Бойчиновци Мърчево 80
Мърчево сп. Габровница 70
сп. Габровница Брусарци 80
Брусарци сп. Воднянци 70
сп. Воднянци Орешец 60
Орешец Видин пътн. 70
Видин пътн. Капитановци 40
Видин тов. Голенци (Румъния) 160
Бойчиновци сп. Боровци 65
сп. Боровци Берковица 40
Брусарци Лом 90

Вижте също

редактиране

Литература

редактиране
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.