Железопътна линия 8 (България)

Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на неудвоените участъци Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm. Дължина 294 km.

Железопътна линия 8
ЖП Гара Карнобат
Информация
Типнормалнa
Статусдействаща
Крайни гариПловдив – Бургас
Започва отБургас
Свързани линииЛиния 1 Линия 81

Линия 82 Линия 4
Линия 83 Линия 84

Линия 3 Линия 85
Линия 86
Номер линия8
Пусната1910
СобственикДържавно Предприятие НКЖИ
ОператориБДЖ
Брой линииединична – двойна
Междурелсие1435 mm
Електрификация~25 кV, 50 Hz
Работна скоростот 50 до 160 km/h
Максимален наклон12 ‰
Минимален радиус300 m
Железопътна линия 8 в Общомедия

Първия участък от линията (Нова ЗагораЯмбол), строен като част от линията Търново Сеймен – Ямбол е открит през 1875 г., последния участък Пловдив – Чирпан е въведен в експлоатация през 1910 г.

В гара Пловдив линията прави връзка с жп линия 1 за София и Свиленград, от гара Филипово започват линия 81 за Панагюрище и линия 82 за Карлово. Между гара Михайлово и гара Стара Загора жп линия 8 съвпада с жп линия 4, а между гара Ямбол и гара Зимница – с жп линия 3. В гара Нова Загора линията съвпада с жп линия 83 и Симеоновград, в гара Ямбол – с жп линия 84 за Елхово, в гара Долно Езерово – с жп линия 85 и с ведомствената жп мрежа на металообработващото предприятие „Промет стиил“ ЕАД – Дебелт и в гара „Владимир Павлов“ – жп линия 86 за Поморие (демонтиран и премахнат е участъка Сарафово – Поморие).

Нова Загора – Ямбол

редактиране

Това е първият участък от линията. Строен е като част от линията Търново Сеймен – Нова Загора. Самото строителство започва през 1873 г. и завършва в края на 1874 г. Официално е открита на 22 януари 1875 г.

Предава се за експлоатация на Компанията на Източните железници, която вече експлоатира линиите Цариград – Белово и Русе – Варна. С това трите железопътни линии с обща дължина около 891 km са под управлението на барон Морис дьо Хирш. От тях 533 km са на сегашната територия на България.

Железопътната линия Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25 ‰, с релси тип „СО“ 34 kg/m с дължина 6,54 m.

Пловдив – Бургас
  Линия 1 (София)
    0+000 (155+574) Пловдив
    157+800 ПО разпределит.
    5+652 г. „Филипово
     Линия 81 (Панагюрище)
     Линия 82 (Карлово)
    159+109 РП Кръстовище
    7+674 г. „Тракия“
    Линия 1 (Свиленград)
  15+926 Скутаре
  22+051 Маноле
  32+602 Белозем
  39+202 Опълченец
  43+432 Оризово
  48+085 Черна гора
  56+012 Спасово
  59+609 Чирпан
  71+147 Свобода
  79+917 Самуилово
   Линия 4 (Подкова)
  82+653 Михайлово
  91+689 Калояновец
  98+132 Християново
  100+132 Еленино
  103+010 РП „Стара Загора“
   „Сз-разпред. район“
  106+066 Стара Загора
   Линия 4 (Русе)
  114+690 Калитиново
  119+464 Горно Ботево
  121+500 Плоска могила
  124+335 Хан Аспарух
  132+300 Стоил войвода
   Линия 83 (Симеоновград)
  139+094 Нова Загора
  151+079 Коньово
  160+525 Кермен
  166+500 Бозаджии
  171+967 Безмер
   Линия 84 (Елхово)
  183+544 Ямбол
  192+250 Завой
   Линия 3 (Илиянци)
  198+731 Зимница
  206+277 Стралджа
  210+077 Атолово
  219+615 Церковски
  233+333 Карнобат
   Линия 3 (Синдел)
  238+433 Глумче
  241+400 Кликач
  244+173 Черноград
  248+133 Тополица
  252+933 Карагеоргиево
  256+700 Малка поляна
  259+502 Айтос
  268+500 сп. „Каменни кариери“
  271+575 Българово
  275+070 Камено
  276+020 г. „Дружба“
  277+750 Нефтозавод
  278+800 Нефтозавод прелез
   282+263 Долно Езерово
   Линия 85 (Дебелт)
  283+544 РП „Лозово
  
   287+790 Бургас-разпред.
     Линия 86 (Поморие)
    289+300 Бургас-товарна
  
  291+342 г. „Вл. Павлов“
  293+500 Бургас

Ямбол – Бургас

редактиране

Със закон от 21 януари 1889 г. се предвижда построяване на железопътни линии Ямбол – Бургас и Каспичан – София – Кюстендил, а също и пристанищата Варна и Бургас. Предназначението на тези две главни железопътни линии след Съединението на Княжество България и Източна Румелия е да свържат столицата със северната и южната част на страната и главните черноморски пристанища Варна и Бургас. С построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас се цели и да се противодейства на стремежите на Компанията за монопол в експлоатацията на железниците в Южна България и насочване износа и вноса към пристанище Дедеагач на Бяло море.

Необходимите средства за строежа на двете железопътни линии и пристанищата се заделят от държавния заем, сключен през 1888 г. във Виена с „Лендербанк“, в размер на 142 780 млн. златни лв. с 6 % лихва.

Първата копка на участъка Ямбол – Бургас е направена на 1 май 1889 г. В следващата 1890 г. на 14 май линията е завършена и открита за експлоатация. Тя е с дължина 110,8 km. Построена е за рекордно кратък срок с трудова повинност на населението и със съдействието на инженерните войски. Минималният радиус на кривите е 400 m, а максималният наклон 11 ‰.

Чирпан – Нова Загора

редактиране

Както вече беше споменато за противодействие на политиката на Компанията на Източните железници за отклоняване на вноса и износа в посока пристанище Дедеагач и безконтролната и тарифна политика (съгласно Берлинския договор нейните железници принадлежат на Османската империя и се експлоатират по договор, сключен от Компанията с нея) българското правителство взема няколко решения:

  • намаляване на тарифите от БДЖ за линията Ямбол – Бургас (дори и връщане на събрани вече превозни такси);
  • със закон от 14 януари 1895 г. се предвижда построяването на паралелна на компанските железници линия Саранбей – Пловдив – Чирпан – Стара Загора – Нова Загора, която да свързва София и Бургас и да бъде експлоатирана само от българската държава.

Построяването на линията с дължина 195 km се възлага чрез търг през октомври 1896 г. и строителството започва. За финансиране строителството на линията Саранбей – Пловдив – Нова Загора българското правителство използва средства от сключения през 1892 г. с виенската банка „Лендербанк“ заем. Банката, в която участват със свои капитали и някои от акционерите в компанията за експлоатация на Източните железници, под формален повод, че е нарушена клаузата от договора, т.е. заемът да не се използва за други нужди освен за построяване и обзавеждане на линиите и пристанищата, изброени в закона от 1889 г., спира последните две опции от заема. Българското правителство обаче вече е възложило чрез търг строителството на няколко железопътни линии и черноморските пристанища Варна и Бургас, и изпада в тежко финансово затруднение. Поради невъзможност да сключи друг заем за посрещане на разходите по започнатото строителство то е принудено да преустанови по-нататъшната работа по паралелната линия. Завършен е само участъкът Нова Загора – Чирпан с дължина 79,3 km, който е открит за експлоатация през 1897 г.

Правителството влиза в преговори с Компанията на барон Хирш и успява през октомври 1898 г. да сключи договор за откупуване правото на Компанията за експлоатация на железопътните линии в пределите на княжеството за 24 250 863 златни лв. Договорът е изгоден за страната и Народното събрание го одобрява, но той остава неприложен поради несъгласието на турското правителство, чиято собственост са жп линиите. Правителството на Константин Стоилов се отказва от тези си намерения. Следващото правителство възстановява правата на Компанията, срещу което „Лендербанк“ обещава да изпълни заема от 1892 г. и да съдействува за сключване на нов конверсионен заем от 260 млн. златни лв. Едно от условията за конверсионния заем, сключен през март 1899 г., е изглаждане на отношенията между българското правителство и Компанията. В изпълнение на това условие през март 1899 г. е подписана конвенция, съгласно която построеният от българското правителство участък от паралелната линия Чирпан – Нова Загора се дава под наем на компанията при унизителни условия за срок от 25 години, считан от годината на завършването на една съединителна линия от гара Чирпан до гара Скобелево. Първоначалният годишен наем е 500 лв. на километър, който може да се увеличи най-много до 1500 лв. на km, след като бъде построена съединителната линия. Със същата конвенция българската държава се отказва да строи в продължение на 25 години паралелни и конкурентни на експлоатираните от компанията линии на разстояние, не по-малко от 40 km.

Пловдив – Чирпан

редактиране

Това положение продължава до обявяването Независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г. Тогава се завземат гарите и експлоатацията на компанските линии се възлага на Главната дирекция на железниците. Положението по откупуването и експлоатацията на линиите на Източните железници, намиращи се на територията на България, става чрез подписаните двустранни протоколи между България, Русия и Османската империя през 1909 г. Това дава възможност да се довърши строителството на линията Пловдив – Чирпан и да се създаде пряка връзка София – Пловдив – Бургас. Построяването на участъка Пловдив – Чирпан с дължина 59,6 km започва на 26 август 1909 г. и завършва на 10 юли 1910 г. Въведен е в експлоатация на 10 октомври същата година.

Модернизации и реконструкции

редактиране
  • Построена е варианта между гарите Свобода и Михайлово. С помощта на една крива с радиус 1000 m се премахват седем криви с радиус по 300 m и една с радиус 400 m. Вариантата позволява скорост от 140 km/h и скъсява разстоянието с около 900 m.
  • Удвоени са отсечката Михайлово – Стара Загора, като е извършена реконструкция и на кривите, при което минималният радиус е доведен до 1200 m за скорост от 160 km/h, и участъкът Зимница – Бургас. Минимален радиус на кривите – 800 m за скорост от 120 km/h.
  • Положени са релси с маса 49 kg/m по цялата дължина от Пловдив до Бургас.

Връзка Пловдив – Скутаре

редактиране

За подобряване експлоатационната дейност на железопътния възел Пловдив за влаковете с направление София – Пловдив – Бургас и обратно е построена и през октомври 1959 г. пусната в експлоатация железопътната връзка Пловдив – Скутаре. Дължината ѝ е 15,990 km, с минимален радиус 600 m, максимален наклон 5,3 ‰ и допустима скорост 130 km/h. Целият участък е удвоен, а движението по него е обезличено. Единственият експлоатационен пункт по линията е откритата на 25 май 1989 г. като необслужвана спирка „Пловдив – изток“. От 1 юли 1990 г. е обслужвана спирка, преименувана на „Тракия“, а от 11 април 1991 е гара, открита за служба по движението.

Електрификация

редактиране

През 1969 г. е въведена в експлоатация третата удвоена и електрифицирана железопътна линия в България Зимница – Карнобат – Бургас с дължина около 95 km. През 1975 г. влиза в експлоатация участъкът Зимница – Ямбол, през 1977 г. – Ямбол – Стара Загора, през 1979 г. – участъкът Стара Загора – Чирпан, през 1981 Чирпан – Пловдив.

Локомотивни депа

редактиране
  • Депо Бургас. Създадено е през 1890 г. с построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас. В началото е само екипировъчен пункт, разположен на шести коловоз на гара „Владимир Павлов“ (тогава единствена гара в Бургас). На сегашното му място през 1930 г. е построено ремонтно хале ветрилообразен тип. През 1945 г. депото е реконструирано за извършване на подемни ремонти на парни локомотиви. Тази дейност е преустановена през 1956 г. и оттогава то извършва само промивъчни ремонти. През 1968 г. започва да ремонтира маневрени дизелови локомотиви, а от 1970 и електрически. През 1980 г. е построено и ново хале за ремонт на електрически мотрисни влакове.
  • Депо Стара Загора е създадено през 1912 г. Ремонтната дейност започва през 1914 г., като се използват дълбок канал и крик с ръчно задвижване за сваляне на колооси. През 1918 г. се въвежда електрическо осветление с динамомашина. Към 1920 г. се създава механично отделение с 4 струга, задвижвани с обща трансмисия. През 1933 г. се построява дълбок канал с механизиран крик, а през 1943 г. се доставят крикове с ръчно задвижване за вдигане на тендери. Две години по-късно е доставен бандажен струг. През 1960 г. е основно реконструирано, а през 1969 г. започва да ремонтира дизелови локомотиви. След електрификацията на участъка Стара Загора – Зимница през 1979 г. на депото са зачислени електрически локомотиви за технически прегледи. Построени са и нови спомагателни отделения.
  • Значителната по обем работа в Бургас и особеностите на експлоатационната дейност по линията Карнобат – Варна налагат създаването през 1941 г. на депо Карнобат, в него се извършват екипировка и малки промивъчни ремонти на парни локомотиви.

Технически съоръжения по железопътната линия

редактиране

Гари и разделни постове

редактиране
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Пловдив 10 622 120 МРЦ
Филипово 8 558 515 МРЦ
Тракия 4 902 683 МРЦ
Скутаре 5 812 738 МРЦ
Маноле 2 720 584 МРЦ
Белозем 5 797 520 МРЦ
Оризово 3 640 640 МРЦ
Черна гора 2 710 680 МРЦ
Чирпан 3 705 620 МРЦ
Свобода 3 621 604 МРЦ
Самуилово 3 510 470 ЕЦ-1
Михайлово 5 838 708 МРЦ
Калояновец 4 880 732 МРЦ
Стара Загора 12 830 435 МРЦ
Калитиново 5 976 781 МРЦ
Хан Аспарух 4 773 604 МРЦ
Нова Загора 8 756 506 МРЦ
Коньово 3 795 702 МРЦ
Кермен 2 620 570 МРЦ
Безмер 3 934 834 МРЦ
Ямбол 6 730 600 МРЦ
Завой 2 740 642 МРЦ
Зимница 5 779 637 МРЦ
Стралджа 3 846 844 МРЦ
Церковски 4 780 665 МРЦ
Карнобат 12 1136 342 МРЦ
Черноград 4 808 730 МРЦ
Айтос 4 778 541 МРЦ
Българово 4 722 570 МРЦ
Дружба 3 733 572 РУКЗ
Долно Езерово 5 823 495 МРЦ
РП Лозово ЕЦМ
Бургас разпред. 12 835 650 РУКЗ
Владимир Павлов 6 718 375 РУКЗ
Бургас 11 670 174 РУКЗ
междугарие път № намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Пловдив – Филипово 1+178 81,00 стоманобетон авт. път
Пловдив – Филипово 3+500 26,80 стоманобетон авт. път
Пловдив – Филипово 3+602 186,60 стомана река
Пловдив – Филипово 3+900 34,50 стоманобетон авт. път
Пловдив – Филипово 4+781 52,00 стомана авт. път
Филипово – Скутаре 9+056 28,70 стомана река
Филипово – Скутаре 14+560 41,40 стомана река
Тракия – Скутаре 1 и 2 9+965 237,00 стоманобетон река
Тракия – Скутаре 1 и 2 14+523 39,00 стоманобетон река
Скутаре – Маноле 21+243 55,00 стомана река
г. Маноле 23+329 10,50 стоманобетон канал
Маноле – Белозем 31+189 24,20 стоманобетон река
Белозем – Оризово 35+655 14,00 стоманобетон река
Белозем – Оризово 42+085 17,70 стомана река
Черна гора – Чирпан 50+180 31,00 стомана р. Омуровска
Чирпан – Свобода 67+367 20,00 стоманобетон река
Свобода – Михайлово 78+369 23,50 стоманобетон река и черен път
г. Михайлово 1 и 2 84+060 10,60 стоманобетон път и канал
Михайлово – Калояновец 1 и 2 85+253 20,00 стоманобетон канал
Михайлово – Калояновец 1 и 2 91+392 18,80 стоманобетон канал
г. Калояновец 1 и 2 92+322 48,60 стоманобетон река и път
Калояновец – Ст. Загора 1 и 2 99+910 17,00 стоманобетон канал
г. Ст. Загора 1 и 2 105+360 36,00 стоманобетон градска улица
Ст. Загора – Калитиново 1 и 2 107+909 19,00 стоманобетон р. Бедечка
Калитиново – Хан Аспарух 117+678 12,00 стоманобетон река
Калитиново – Хан Аспарух 119+037 14,00 стоманобетон река
Калитиново – Хан Аспарух 122+410 13,00 стоманобетон река
Хан Аспарух – Нова Загора 125+607 13,50 стоманобетон река
Хан Аспарух – Нова Загора 138+230 18,50 стоманобетон река
Нова Загора – Коньово 145+180 20,50 стоманобетон канал
Коньово – Кермен 152+170 21,05 стоманобетон река
Кермен – Безмер 1 и 2 164+882 16,90 стоманобетон канал
Кермен – Безмер 1 165+380 26,10 стоманобетон канал и черен път
Кермен – Безмер 2 165+380 15,60 стоманобетон канал и черен път
Безмер – Ямбол 1 и 2 178+881 9,90 стоманобетон път
Ямбол – Завой 189+111 12,40 стоманобетон дере
Ямбол – Завой 191+170 49,00 стомана дере
Ямбол – Завой 191+756 93,10 стомана река
Зимница – Стралджа 1 и 2 199+650 34,60 стоманобетон път
Стралджа – Церковски 1 и 2 206+815 17,80 стоманобетон шосе
Стралджа – Церковски 1 и 2 210+609 40,50 стоманобетон път и река
Церковски – Карнобат 1 и 2 225+754 47,30 стоманобетон река
гара Карнобат 1 и 2 232+230 12,20 стоманобетон дере
Карнобат – Черноград 1 и 2 234+805 20,40 стоманобетон дере
Черноград – Айтос 1 и 2 254+376 20,20 стоманобетон дере
Черноград – Айтос 1 и 2 257+180 20,20 стоманобетон дере
Айтос – Българово 1 и 2 260+282 26,00 стоманобетон река
Айтос – Българово 1 и 2 263+360 23,60 стоманобетон река
Айтос – Българово 1 и 2 267+080 34,60 стоманобетон река
Дружба – Долно Езерово 1 и 2 276+133 17,40 стоманобетон река
РП Лозово – Владимир Павлов 1 и 2 286+350 26,70 стоманобетон път

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

редактиране
от гара до гара път 1 път 2
Пловдив Филипово 50
Филипово Скутаре 80
Пловдив Пловдив разпр. 80 80
Пловдив разпр. Тракия 100 100
Тракия Скутаре 90 130
Скутаре Маноле 120
Маноле Белозем 120
Белозем Оризово 130
Оризово Черна гора 60
Черна гора Свобода 50
Свобода Михайлово 80
Михайлово Калояновец 160 160
Калояновец Стара Загора 130 130
Стара Загора Калитиново 160 160
Калитиново Коньово 160
Коньово Кермен 110
Кермен Ямбол 160 160
Ямбол Завой 100
Завой Зимница 160
Зимница Стралджа 140 140
Стралджа Церковски 130 130
Церковски Карнобат 130 130
Карнобат Дружба 130 130
Дружба Вл. Павлов 130 130
Вл. Павлов Бургас 60 60

Вижте също

редактиране

Литература

редактиране
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.