Жельо Ганчев

български животновъд

Жельо Драгомиров Ганчев е български учен, професор по общо животновъдство, един от основателите на висшето зооинженерно и агрономическо образование в България, съосновател на Агрономическия факултет при Софийския университет, работил в областта на овцевъдството и говедовъдството.

Проф. д-р Жельо Ганчев
Жельо Ганчев
български учен в областта на овцевъдството и говедовъдството
Роден
Починал
16 януари 1936 г. (58 г.)
Националностбългарин
Работил вАгрономически факултет, Софийски университет
Научна дейност
Областзооинженерство, агрономство
Работил вСофийски университет, Агрономически факултет
Титлапрофесор
Членува вСъюз на говедовъдните дружества
Една от първите описани Старозагорски овце. Животното е с тегло 58 kg, млечност 192 l и вълнодобив 3,6 kg.
Част от първите учебници по общо животновъдство, под авторството на проф. Жельо Ганчев, предназначен за студентите от Агрономическия факултет при Софийския университет

БиографияРедактиране

Роден е на 10 април 1877 г. в Арабаджиево. През 1899 г. завършва земеделско образование в Кралската земеделско-ветеринарна академия в Копенхаген, Дания. През 1901 г. специализира животновъдство и млекарство в Дания и Швейцария. От 1911 до 1914 и през 1918 – 1919 г. е директор на земеделското училище в Садово. Той е сред основателите и първите преподаватели в Агрономическия факултет на Софийския университет. През 1921 г. е избран за доцент, а през 1928 г. – за професор. От 1928 до 1936 г. завежда катедрата по Общо скотовъдство към Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. В същия период е почетен председател на Съюза на говедовъдните дружества.

Под ръководството на проф. Ганчев е създадена породата Червено садовско говедо. Изучава местните овчи отродия, състава и смилаемостта на българските фуражи.[1]

През 1926 г. проф. Ганчев осъществява първото бонитиране на стадо Старозагорски овце в старозагорското село Горно Ботево. Той характеризира и Свищовската овца.

През 1935 г. проф. Жельо Ганчев в съавторство с проф. Иван Попов първи публикуват данни за хранителната стойност на някои основни български фуражи, използвани при храненето на продуктивни животни.

Проф. Жельо Ганчев почива на 16 януари 1936 г.[1]

Научни трудовеРедактиране

Автор е на редица научни трудове посветени на говедовъдството и овцевъдството, по-значимите са:[1]

  • „Говедарство“ (1907)
  • „Общо скотовъдство“ (1924)
  • „Овцевъдството в България“ (1930)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1510.