Желязно

българско село

Желязно е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

Желязно
България
42.2163° с. ш. 24.7826° и. д.
Желязно
Област Пловдив
42.2163° с. ш. 24.7826° и. д.
Желязно
Общи данни
Население421 души[1] (15 март 2024 г.)
64,4 души/km²
Землище6,545 km²
Надм. височина172 m
Пощ. код4136
Тел. код03101
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ29235
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Марица
Димитър Иванов
(Обединени земеделци; 2011)
Кметство
   кмет
Валентина Узунова (МК Герб и Обединени земеделци)

География редактиране

Село Желязно се намира в Горнотракийската низина на 5 км северно от град Пловдив на надморска височина 100 – 199 м. Площта на селото е 651 ха.

История редактиране

Село Желязно е създадено в началото на 19 век под името Денемир капи. През 1878 г. в един от чифлиците се заселва Никола Латинин от Пловдив, който можем да приемем за основател на днешното село. Първоначално то се е намирало на северозапад от настоящото местоположението на селото. Обитавало се от смесено население – българи и турци. Било е голямо, заградено с големи дувари и с тежки железни порти. Това е и причината да носи името Денемир Капи (железни порти). Легенда разказва, че в селото дошъл свещеник да събира пари за построяване на църква или манастир. Никой от населението не се отзовал. Свещеникът прокълнал селото, което в действителност по-късно изгоряло. Днешното село е създадено върху три големи чифлика. По време на Руско-турската война продаваните на безценица от турците чифлици били купени от заможни хора, дошли от Средногорието, от Демирджелер. През 1944 г. селото, наричано Демирджелер, е преименувано на Желязно.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934244
1946274
1956398
1965354
1975361
1985383
1992353
2001383
2011361
2021361

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 361 100.00
Българи 299 82.82
Турци 23 6.37
Цигани 3 0.83
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 34 9.14

Любопитно редактиране

Местната църква носи името „Св. Георги Победоносец“.

Първото училище в село Желязно – „Св. св. Кирил и Методий“ – е открито през 1930 г. В него до 1998 г. се обучават ученици от 1. до 4. клас. Към днешна дата училището е закрито.

Читалище „Васил Левски“ е открито през 1943 – 1944 г. от Иванка Бояджиева – учителка от село Гъбарево, Казанлъшко, преподавала в училището. Към 1995 г. сградата на читалището е реституирана и то престава да съществува.

Селото е заселено в мнозинството си от преселници от село Тешово, Гоцеделчевско, бившата бомболеярна на ВМРО и съответно сега повечето от желязновци са членове на местната организация на ВМРО, представлявана от Цветан Малехунов.

Културни и природни забележителности редактиране

В землището на селото се намират две тракийски могили – „Висока могила“ и „Петранина могила“.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Желязно, община Марица, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019.
  3. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)