Отваря главното меню

Желязно е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

Желязно
Общи данни
Население 432 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,545 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 4136
Тел. код 03101
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 29235
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ГЕРБ, ОЗ)
Кметство
   - кмет
Желязно
Цветан Малехунов
(ВМРО-НИЕ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Желязно се намира в Горнотракийската низина на 5 км северно от град Пловдив на надморска височина 100-199 м. Площта на селото е 651 ха.

ИсторияРедактиране

Село Желязно е създадено в началото на 19 век под името Денемир капи. През 1878 г. в един от чифлиците се заселва Никола Латинин от Пловдив, който можем да приемем за основател на днешното село. Първоначално то се е намирало на северозапад от настоящото местоположението на селото. Обитавало се от смесено население – българи и турци. Било е голямо, заградено с големи дувари и с тежки железни порти. Това е и причината да носи името Денемир Капи (железни порти). Легенда разказва, че в селото дошъл свещеник да събира пари за построяване на църква или манастир. Никой от населението не се отзовал. Свещенникът прокълнал селото, което в действителност по-късно изгоряло. Днешното село е създадено върху три големи чифлика. По време на Руско-турската война продаваните на безценица от турците чифлици били купени от заможни хора, дошли от Средногорието, от Демирджелер. През 1944 г. селото, наричано Демирджелер, е преименувано на Желязно.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 244
 
1946 274
1956 398
1965 354
1975 361
1985 383
1992 353
2001 383
2011 361

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 361 100.00
Българи 299 82.82
Турци 23 6.37
Цигани 3 0.83
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 34 9.14

ЛюбопитноРедактиране

Местната църква носи името „Св. Георги Победоносец”. Първото училище в село Желязно – „Св. Кирил и Методий” – е открито през 1930 г. В него до 1998 г. се обучават ученици от 1-ви до 4-ти клас. Към днешна дата училището е закрито. Читалище „Васил Левски” е открито през 1943-1944 г. от Иванка Бояджиева – учителка от село Гъбарево, Казанлъшко, преподавала в училището. Към 1995 г. сградата на читалището е реституирана и то престава да съществува. Селото е заселено в мнозинството си от преселници от село Тешово, Гоцеделчевско, бившата бомболеярна на ВМРО и съответно сега повечето от желязновци са членове на местната организация на ВМРО, представлявана от Цветан Малехунов

Културни и природни забележителностиРедактиране

В землището на селото се намират две тракийски могили – „Висока могила” и „Петранина могила”.

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на село Желязно, община Марица, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)