Жените по време на Великата френска революция

По време на Великата френска революция жените във Франция осъзнали и почувствали осезателно подтисничеството на мъжете спрямо тях, което довело до основаване на революционни женски клубове и работнически съюзи. Те целели постигане на свобода, равенство и братство, които обаче да важат не само за мъжете, но и за нежния пол. Женските събирания били забранени, но въпреки техния първоначален неуспех жените от времето на Великата Френска революция успели да поставят началото на феминисткото движение.

Положението на жените

През втората половина на 18 век във Франция по-голямата част от жените са живели на село, където освен домакинските задължения те са се трудили и на полето. Натоварването през един такъв тежък ден било напълно нормално. Така селянката по това време трябвало да се грижи за домакинството и децата и да обработва земята наравно с мъжете. Затова не било и чудно че човек, случайно минаващ покрай някое село оприличавал често 28-годишните жени на 50, дори 60-годишни.

Положението на жените в градовете обаче изглеждало съвсем различно. Тук обществото било разделено на различни социални категории, в които отношенията също били различни. Става ясно, че преди да сключи брак, жената е уважавана, но след това тя губела правото си на глас относно въпросите, засягащи финансите на семейството и децата. За нея било трудно дори след кончината на съпруга си да се добере до парите му, и което е още по-странно – да поеме грижите за собствените си деца. Освен това не е имало възможност за анулиране на брака или получаване на развод, дори и при прояви на насилие и жестокост в семейството, тъй като това било недопустимо според законите на църквата.

Известни жени, живели по време на Революцията

Г-жа дьо Стал, дъщеря на финансовия министър Некер, и г-жа Жан-Мари Ролан дьо ла Платиер, съпруга на жирондиста Жан-Мари Ролан дьо ла Платиер, който през 1792 година става вътрешен министър), били жени от едрата буржоазия. Г-жа Жан-Мари Ролан, като ревностна републиканка, упражнявала голямо влияние върху политиката на жирондистите чрез нейния салон, в който от 1791 година управляващите жирондисти се срещали. Г-жа Дьо Стал също разполагала със „стратегически“ важен салон в Париж, в който се навъртали влиятелни личности от политическия и интелектуалния свят на Франция. В тези салони се събирали важни действащи политици, а домакините били пълни с идеи и участвали при вземането на много от важните решения по това време, без да са били много известни в обществото.

Шарлот Корде планира убийството на Жан-Пол Марат, председател на клуба на якобинците и яростен противник и преследвач на жирондистите. Корде искала да унищожи врага на жирондистите и по този начин да сложи край на терора. Въпреки че няколко дни по-късно французойката била гилотинирана, нейната храброст ѝ донесла известност и вдъхновила много други жени да се включат активно в Революцията.

Във Френската революция са взели участие и много неизвестни жени, които така и не се докосват до славата на герои: например Олимпия дьо Гуж, която съставя Декларация за правата на жената и гражданката. Множество неизвестни жени се били редом с мъжете, а политически активните сред тях дори е трябвало да се бият на 2 фронта – за политически цели и за равнопоставеност спрямо мъжете. Някои народни представители също се застъпвали за исканията за равноправие, като например Антоан дьо Кондорсе, който призовавал гражданското право да важи и за двата пола. Голямо значение по това време са имали и клубовете, които съществували за жените и се превръщали в средище на дискусии между тях относно равенството с другия пол и правото на участие в избори.