Живко Чинго (на македонска литературна норма: Живко Чинго) е писател от Социалистическа Република Македония.

Живко Чинго
Живко Чинго
писател от СР Македония
Роден
Починал
11 август 1987 г. (51 г.)
Националност Северна Македония
Учил вСкопски университет
Живко Чинго в Общомедия

Биография редактиране

Чинго е роден на 13 август 1936 г. в охридското село Велгощи. Завършва Философския факултет на Скопския университет. Работи като гимназиален учител литература в Охрид, а по-късно в Скопие в „Студентски збор“, „Млад борец“, Радио-телевизия Скопие, в Центара за политически изследвания в Скопие и в Републиканския комитет за култура. Бил е директор на Македонския народен театър. Член е на Дружество на писателите на Македония от 1963 година.

Чинго умира на 11 август 1987 г. в Охрид.[1]

Творчество редактиране

Чинго започва да пише в края на петдесетте години на XX век. Още с първите си разкази, публикувани в периодичния печат, той привлича вниманието на литературната общественост.

Творчество редактиране

  • Пасквелия (разкази, 1961)
  • Семейството Огулиновци (разкази, 1965)
  • Нова Пасквелия (разкази, 1965)
  • Сребрени снегови (роман за деца, 1966)
  • Пожар (разкази, 1970)
  • Големата вода (роман, 1971)
  • Жед (сценарио, 1971)
  • Поле (сценарио, 1971)
  • Образов (драма, 1973)
  • Дзидот, водата (драма, 1976)
  • Влюбениот дух (раскази, 1976)
  • Кенгурски скок (драма, 1979)
  • Макавейските празници (драма, 1982)
  • Накусо (разкази, 1984)
  • Пчеларник (сценарио, 1988)
  • Гроб за душата (разкази, 1989)
  • Бабаджан (роман, 1989)
  • Бунило (разкази, 1989)

Награди редактиране

Източници редактиране