Живопис на Търновската художествена школа

Живописта на Търновската художествена школа е основно направление в българското изобразително изкуство от 13 век-14 век по името на столицата и главено културно средище на Втората българска държава, Търново. Въпреки че следва основните тенденции на Палеологовия ренесанс, Търновската живопис има свои отличителни белези, даващи основание да се разглежда като отделна школа.

Свети Яков и свети Юда, „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век

В зависимост дали служи за украса по стените на християнските храмове или става дума за кавалетни произведения може да се раздели условно на два вида: стенописи и иконопис.

При археологическите разкопки са открити твърде малко следи от мозаечна украса, което показва, че тази техника не е намерила широко разпространение в България.

Търновската школа продължава да оказва силно влияние върху църковната и светската живопис в България чак до края на 17 век.

СтенописиРедактиране

 
Църквата „Свети Петър и Павел“, Търново-интериор

За пръв път във византийската живопис широка употреба на темпера се прилага при стенописта на Търновската школа[1]. Тази техника позволява да се работи по-бавно отколкото при фреското а колоритът е по-ярък и наситен, с възможност за повече допълнителни тонове.

Фресковата техника не е напълно пренебрегната. Тя се използва в прочутите Ивановски стенописи и в параклиса на Хрельовата кула.

 
Рисуван цокъл от църквата „Свети 40 мъченици“, Търново, 13 век

Стенописите в църквите на Второто българско царство обхващат плътно всяка свободна повърхност – стените, сводовете, стълбовете, пиластрите, арките, апсидата[2]. Разположението им е в хоризонтални пояси съобразено с каноните на иконописта. В първия пояс се изобразяват фигури на светци стъпили обикновено върху висок рисуван цокъл, който е една от характерните особености на школата. Рисунъкът му често имитира облицовъчни плочи от цветен мрамор. Подборът на изобразяваните светци зависи от предпочитанията на дарителите (ктиторите) и от общата тематика на стенописите.

Типични за Търновската школа са многобройните изображения на светци-воини. В Боянската църква например те са десет на брой. Особено често срещан е образът на свети Димитър Солунски, покровител на Асеневци, чиято популярност в България през 13-14 век е голяма.

 
„Старец-войн“, Боянска църква, 1259 г.

В притвора се изобразяват самите дарители. Благодарение на тази практика до нас са достигнали редица портрети на видни българи от Средновековието. В Боянската църква са съхранени образите на цар Константин Асен, царица Ирина, севастократор Калоян и съпругата му Десислава. В костницата на Бачковския манастир е изобразен цар Иван Александър а в църквата в село Долна Каменица са запазени цели единадесет портрета: деспот Михаил (син на цар Михаил III Шишман Асен), съпругата му, неизвестен по име феодал, който е изобразен на два пъти с модел на църквата в ръце, жена му, децата му, както и две духовни лица. Образи на светци-воини и ктитори са често срещани и по запазените детайли от стенописи по основите на църквите в Трапезица.

Психологизмът и благородството на портретите в Боянската църква дават основание на някои изследователи да видят в тях предвестник на Ренесанса[3]. Пиластрите и арките често се украсяват с медалиони с допоясни изображения на светци. Такива са съхранени в храма „Свети Петър и Павел“ в Търново.

Наред с традиционните „Страсти Христови“ и „Празничен цикъл“ във втория пояс, „Христос Пантократор“ в купола и „Богородица с младенеца“ в апсидата, се срещат специфични сцени и образи. В притвора на църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново е имало образи на света Ана кърмеща малката Мария и света Елисавета кърмеща малкия Йоан, втората вече не съществува. Иконографският тип „Галактофруса“ (Млекопитателница) е първообраз на западноевропейските „кърмещи мадони“. Във византийската иконопис той се среща много рядко при все, че е каноничен. В тридесет и петте календарни сцени от притвора на същата църква някой от персонажите са изобразени със съвременни на епохата дрехи.

В Боянската църква прави впечатление големия брой образи на Христос: „Пантократор“ (Вседържател), „Емануил“ (Младеж), „Евергет“ (Благославящ), „Убрус“, „Керамидион“ и уникалното изображение „Христос по-стар от дните“, представящо Исус като белобрад старец.

 
„Христос Убрус“, Боянска църква, 1259 г.

Оригинална е и тематиката на стенописите в параклиса „Преображение Господне“ в Хрельовата кула. В купола е представена композицията „София-Премъдрост Божия“ а в притвора, „Давидови псалми“. Особен интерес тук предизвикват сцените „Музиканти“ и „Хоро“ от които може да се съди за облеклата и бита на българите от 14 век.

Въпреки малкия брой оцелели паметници на Търновската живопис внимателното вглеждане в тях разбива популярната представа за иконописта като закостеняла и неподлежаща на творчески подход дейност.

Археологическите проучвания на царския дворец на Царевец показват, че богата живописна украса[4] са имали и някои светски сгради. Оцелелите фрагменти не дават възможност да се определят сюжетите ѝ.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Старобългарско изкуство“, Том II – Никола Мавродинов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1959 г.
  2. „Старобългарско изкуство“, Богдан Филов, издателство „Отечество“, София, 1993 г.
  3. „Старобългарско изкуство“, Том II – Никола Мавродинов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1959 г.
  4. „Царстващият град Търновград. Археологически проучвания.“, съставители Атанас Попов и Йордан Алексиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1985 г.