Жиленци

село в област Кюстендил
(пренасочване от Жилинци)

Жѝленци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2] Кмет:Камелия Анева-Андонова

Жиленци
Общ изглед от село Жиленци
Общ изглед от село Жиленци
Общи данни
Население987 души[1] (15 март 2024 г.)
38,3 души/km²
Землище25,797 km²
Надм. височина656 m
Пощ. код2573
Тел. код07921
МПС кодКН
ЕКАТТЕ29386
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Кметство
   кмет
Жиленци
Камен Златков
(ЗНС, ПКЕ)
Жиленци в Общомедия

География редактиране

Село Жиленци се намира в планински район, в полите на планината Осогово, на 5 километра западно от гр. Кюстендил, на шосето Кюстендил – Гюешево – Скопие. Селото е съставено от махали: Везенска, Рекалска, Грънчарска, Център, Сърбинска, Чифлика, Долна и Мазнево.

До 1966 г. селото се нарича Жилинци.[3]

На 8 май 1971 г. към селото е присъединена махалата Долна Брестница.[4]

Климат – планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жилинци (1883 – 1966), община Жиленци (1966 – 1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.).[5]

Население редактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 697 409 1096 1331 1375 1476 1325 1328 1445 1366 1167

История редактиране

 
Вътрешен изглед на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Селището за първи път се споменава в османски данъчен регистър /тефтер/, съставен между 1570 – 1572 година.[6] Има следи от антично селище в местността Манастирището, източно от селото.

През 1893 г. селото има 23260 декара землище, от които 17180 дка гори, 2664 дка ниви, 304 дка естествени ливади, 216 дка овощни и зеленчукови градини, 143 дка лозя и др., и се отглеждат 606 овце, 161 кози, 710 говеда и 13 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството, дърводобив, каменарство и овощарство. Развиват се домашните занаяти. Има множество воденици.

В селото е съществувало килийно училище (1850 – 60). През 1893 г. е построена църквата „Свети Никола“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1905 г. е учредено Взаимоспомагателно дружество „Орач“, а през 1912 г. – Земеделско кооперативно сдружение „Свети Симеон“.

През 1960 г. кооперация „Орач“ се влива в „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1920 г. се учредява читалище „Пробуда“.

През 1947 г. е имало 56 воденици по река Глоговщица.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Димитър Каляшки“, което от 1960 г. преминава към ДЗС – Кюстендил, а от 1978 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Има цех за безалкохолни напитки, лекарски участък, пощенска станция (1953). Построено е ново училище (1974 – 1980). Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано и асфалтирано. Строят се множество нови обществени и частни сгради.

Поради близостта му до гр. Кюстендил и прекрасните природа и климат, населението на селото се увеличава.

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

Религии редактиране

Село Жиленци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции редактиране

 
Народно читалище „Димитър Каляшки-1920“

Редовни събития редактиране

  • В началото на месец септември се провежда родов събор, на който правят среща хора родени, израснали, учили и живели в селото.
  • Курбан на Никулден в двора на църквата.
  • Курбан на Голяма Богородица в двора на църквата.
  • Курбан на Архангеловден в двора на църквата.

Личности редактиране

  • Ангел С. Маджев, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[8]
  • Никола Стоянов – първия кмет на Жиленската селска община след Освобождението (1883).
  • Атанас Големинов (1852 – 1935), опълченец, почетен гражданин на Габрово (1923) и Кюстендил (1928).
  • Олга Борисова (1941 – 2021), солистка на ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия и на „Мистерията на българските гласове“. Записала е десетки песни от свой роден край, които стават популярни в цяла България – „В село дюгере дойдоа“, „Лепа Яно“, „Майстор Манол“ и други. Олга Борисова е носителка на наши и международни награди от фолклорни конкурси и фестивали. Удостоена е със званието „заслужил артист“, „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и на званието „почетен гражданин“ на град Кюстендил за нейната 65-годишнина през 2006 година. Изнасяла е концерти в България и в Европа, Азия, Америка и Африка.
  • Димитър Каляшки (1910 – 1943), партизанин, антифашист. Предаден е от свой съселянин и загива в родното си село след кратка престрелка с жандармерията. Реставрирана е и е запазена като музей родната му къща, която се намира на около 300 метра от църквата Св. Никола.

Литература редактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, изд. БАН., 1963 г., с.156 – 162;
  • Димитров, Тодор. Жиленци, Кюстендил, 2002 г.;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.102 – 110;

Източници редактиране