Житница (област Пловдив)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Житница.
Житница е село в Южна България, област Пловдив, община Калояново. Името му е Хамбарлии до 1934 г.[2]
Житница | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1432 души[1] (15 март 2024 г.) 56,8 души/km² |
Землище | 25,219 km² |
Надм. височина | 232 m |
Пощ. код | 4172 |
Тел. код | 031703 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 29475 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Калояново Младен Кичев (СДС; 2023) |
Кметство – кмет | Петя Станева |
Житница в Общомедия |
География
редактиранеЖитница се намира на 26 km северно от центъра на Пловдив и на 5 km северозападно от общинския център Калояново. Разположена е на 232 m надморска височина в Горнотракийската низина, на десния бряг на река Пикла.
История
редактиранеНа мястото на днешното с. Житница през 1646 г. е съществувал османски чифлик сред гората, между близкия дол и река Тикла. За да обработват земята и да се грижат за стадата му, феодалът (чифликсайбията) преселва павликяни от Сопот и Калаброво (дн. Иганово). От тези заселници край чифлика възниква селото.
За първи родове, населили селото, се сочат семействата: Бодурски, Начеви, Селимови, Кърчеви.
По време на турското владичество част от населението приема източното православие, а другите жители стават католици. От доклад на мисионера отец Никола Радовани до конгрегацията в Рим личи, че през 1797 г. в селото е имало 54 къщи с 341 католици. По разкази на стари хора от селото православните са посещавали католическата църква и наравно с католиците плащат десятък на църквата в натура – жито, мляко, вълна и др. След Освобождението и Съединението православното население на Житница се изселва в околните села, най-вече в Царимир, като изкупува земята на изселващите се турци. Турците, които живели в селото, се изселили след Освобождението.
Инфраструктура
редактиране- Център за домашни грижи „Каритас“[3]
Култура
редактиранеРелигия
редактиранеЖителите на селото са католици. В селото действа римокатолическата църква „Успение Богородично“. До църквата е построен манастир на Сестрите францисканки мисионерки на Пресветото сърце Исусово.
Празници
редактиране- Събор – определя се според религиозния празник „Тяло и Кръв Христово“ (Алаят), който е подвижен празник, т.е. не е фиксиран за конкретна дата.
- Събор празник на селото през втората седмица на септември.
- 15 август - храмов празник на църквата „Успение Богородично“.
- Куковден (Пепеляна сряда) – начало на Постното време, според католическия календар.
Личности
редактиране- Родени в Житница
- Атанас Борносузов, футболист в Славия (София)
- Милен Добрев, щангист
- Йосиф Тончев, католически свещеник
- Румен Станев, католически епископ
- Живели в Житница
- Максимилиян Балабански, католически свещеник, конвентуалец
Галерия
редактиране-
Католическата църква
-
В католическата църква
-
Католическият манастир
-
Статуята на Максимилиан Колбе
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989 г.
- ↑ Център за домашни грижи – Житница, архив на оригинала от 2 май 2008, https://web.archive.org/web/20080502151641/http://caritasplovdiv.dir.bg/_wm/pbasic/?df=1017&GDirId=05b945970545ed2d0466f5fc0d898e7f, посетен на 15 октомври 2006