Отваря главното меню

Жобер дьо Сири (на френски: Joubert de Syrie, известен и с имената Жобер Сирийски, Iubertus, Jobert, Gilbert, Josberto) († октомври 1177), е 7-мият велик магистър на Ордена на рицарите-хоспиталиери. Той е начело на ордена в периода 1172 – 1177 година.[2]

Жобер дьо Сири
Joubert de Syrie
7-ми велик магистър на Ордена на хоспиталиерите
Jobert of Syria, by Laurent Cars.jpg
Информация
Управление 1172 – 1177
Роден
Починал
октомври 1177 г.[1]
Предшественик Гастон дьо Мюрол
Наследник Роже дьо Мулен
Жобер дьо Сири
Joubert de Syrie
в Общомедия

БиографияРедактиране

След смъртта на Гастон дьо Мюрол, за негов приемник е избран Жобер дьо Сири. Получава името си Жобер Сирийски, тъй като е роден в земите на днешна Сирия.

Когато през 1172 йерусалимският крал Амалрих I напуска Светите земи и заминава за Константинопол за да уговаря на византийския император Мануил I Комнин за общ съюз срещу сарацинския султан Саладин, той назначава Жобер дьо Сири за периода на отсъствието му за регент на Йерусалимското кралство, и за настойник на непълнолетния си син Балдуин IV.[3]

На 11 юли 1174 г. на 38 години, Амалрих I умира, и за регент на Балдуин IV се обявява сенешалът на кралството Мило дьо Планси, който обаче не се ползва с подкрепата на местните барони. През август 1174 г. Йерусалим пристига графът на Триполи Реймон III и се обявява за регент, като най-близък родственик на краля по мъжка линия. Реймон е подкрепен от други влиятелни барони, включително Онфроа IV дьо Торон, и от братята Балдуин д'Ибелин а и Балиан д'Ибелин. На страната на триполитанския граф застават Жобер дьо Сири, както и йерусалимските тамплиери, предвождани от Од дьо Сен Аман. През есента на 1174 г. Мило дьо Планси е убит в Акра и спора за регенството е решен.

През декември 1174 г. Жобер предвожда рицарите от Ордена в похода на Реймон III срещу Саладин в Сирия, а през 1176 се присъединява към армията на граф Филип I Фландърски, отново в поход срещу Саладин.

През 1176 г. Жобер дьо Сири издава декрета „Привилегия на болните за бял хляб“, с който се предоставя право на бедните и болните да получават хляб, като всеки хляб трябва да е с тегло две марки и да се даде на две бедни лица. Пред 1177 г. издава и декрета „Правила на църквата на хоспиталиерите в Ерусалим“, с който установява реда за провеждане на утренни, частни и публични меси, заупокойни служби, причастия, палене на свещи, събиране на такси за изповеди и др.

Името на великия магистър се споменава за последен път през януари 1177 г. Жобер дьо Сири умира през октомври 1177 г. и за негов приемник е избран Роже дьо Мулен.

ЛитератураРедактиране

  • Steven Runciman: A History of the Crusades. Band II, S. 384
  • G. Manara: Storia dell' Ordine di Malta ne' suoi gran maestri e cavalieri, 1846,
  • Pierre d'Avity и Johann Ludwig Gottfried: Archontologiae Cosmicae. Buch III, Frankfurt am Main, 1628, S. 33

БележкиРедактиране

  1. Vgl. Pierre Marie Louis de Boisgelin de Kerdu: Ancient and modern Malta, as also, the history of the knights of St. John of Jerusalem. Band II, Richard Phillips, London 1805, S. XVII.
  2. Официална уеб страница на хоспиталиерите
  3. Vgl. Gauger, S. 22.

Външни препраткиРедактиране